По избори, особено когато са почти мажоритарни - за президент и местна власт, в България започват разни маскени балове.
Единият от тях се нарича "надпартиен" кандидат, а другият - "независим, с подкрепата на...".
Този ентъртеймънт е далеч от пищността на карнавала във Венеция. Но има същия дух - по време на карнавалното веселие нищо не е достатъчно срамно, нито достатъчно безразсъдно. Затова и лицата се крият под маски.
По време на президентски и местни избори все повече кандидати у нас избират да скрият стволовите клетки. За втория си президентски мандат например Георги Първанов избра формулата, която сега прилага Меглена Кунева: инициативен комитет.
Същата формула ползват и мнозинството кметове, преизбирани за втори, трети, n-ти път. Така "непримирими" на ниво парламент политически партии се сговарят на местно ниво да управляват и споделят - блага и отговорности.
Така например ГЕРБ ще може по-лесно да обясни една евентуална подкрепа за кандидата си за кмет във Варна и от ДПС, и от "Атака". (А може би няма нужда, защото тази тройна коалиция лъсна още при избора на Сабрие Сапунджиева за член в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Няма откъде другаде да се появят 105 гласа при избора й, каза тогава лидерът на ДСБ Иван Костов...)
Инициативните комитети са чудесна маскировка за партийните бракове по интереси. Те са, така да се каже, изолационният материал, опаковката, сметаната върху блата - ако приемем, че кандидатът е черешката на сватбената торта.
В рекламата прекрасно знаят стария постулат: опаковката продава. В инициативния комитет на г-жа Кунева преобладават певци, актьори, режисьори, шоумени, в този на г-н Първанов превес имаха писателите, поетите и историците. Макар че като бройка 107-ината в неговия комитет са несравнима величина.
Най-вероятно тези хора са там, защото, да речем, познават личността Първанов, личността Кунева. В такъв план се изрази и Слави Трифонов - че тя е достоен човек, знае английски език и всички (в шоуто - бел.а.) са впечатлени.
Колкото и сръчно да се реди тази икебана обаче, в крайна сметка не феновете на постановките на Александър Морфов (в комитета на Кунева) или тези на Вили Цанков и проф. Божидар Димитров (в комитета на Първанов) печелят изборите за кандидата си.
Някой трябва да свърши потната работа по убеждаване и агитиране на избирателите. Само партийните машини разполагат с инструментариума за целта. Независимо от мажоритарния характер на президентските избори.
Иначе "надпартиен кандидат" е като Чешърския котарак - виждаме усмивката, не виждаме котарака.
Първанов спечели втори мандат благодарение на не-кандидатирането на Бойко Борисов през 2006-а и, разбира се, основно на гласовете на БСП и ДПС. Макар и в партията му да имаше немалко обидени от избраната от него формулировка "надпартиен".
Така че въпросът коя партия ще подкрепи Меглена Кунева си е актуален. Към момента ситуацията е следната: от БСП не казват да, но и не. ДПС не са коментирали номинацията й - а би трябвало като на сестра-либерал. Подкрепата на НДСВ, от чиито среди Кунева направи политическата си кариера, е без значение, тъй като техните поддръжници са в рамките на статистическата грешка.
Дали пък ОДС-то на Стефан Софиянски няма да я подкрепи? Създаденото по вариация на онова ОДС съдружие официално прокламира целта за обединение на десните в някакъв алианс по изборите. А може би да ги разедини и да попилее гласовете за Синята коалиция... Второто ми се струва къде по-верен отговор. Но техните евентуални гласоподаватели са капка в урните. Както и тези на Първановото АБВ.
Да не гадаем повече. Ще стане ясно. Така или иначе изборите се печелят или губят от партиите. Всички останали инициативи са в известен смисъл ДДС-то върху услугата "избори". А данъчният кредит се възстановява по време на мандата.
Що се отнася до формулата "надпартиен", в България тя звучи като обяснението на бившия депутат от "Атака" Владимир Кузов, че не бил нито педофил, нито гей - просто имал двойнственост в сексуалността...
