В 21-и век каузата е почти толкова неотменим атрибут колкото и раницата на гърба. Не се изискват кой знае какви усилия за тъждественост. Достатъчна е активност в социалните мрежи, може би явяване в няколко флаш моба - и твоята оторизация е готова.
Може да не си отгледал и една рибка през живота си, но се "бориш" срещу насилието на животните. И едно дърво да не си засадил - или поне здравец в саксия, обаче си "зелен" активист. Отворените канали за информация в мрежата и ненакърнимите права на WikiLeaks да пуска много "каквато си иска класифицирана информация може да браниш и с регистрация в Аvааz.
Истинските адепти трудно се разпознават.
Лесно е да се снабдиш с кауза. Каузата осигурява благовидно алиби на куп хора, общуване и социални контакти на самотници и някакси ти придава благороден блясък. Сякаш по презумпция, щом се "бориш" за нечии права/свободи, си добър, даже много добър човек. Така де - правиш добро впечатление, а "виж ония самодоволни задници, дето си седят и не им пука за нищо..."
Трудно е да се уцели колко процента е дисконтът за лицемерие при каузите - било то продуцирани от политици, корпорации, "зелени", антиглобалисти, "окупатори" и всякакви сърдитковци и позитивисти-активисти. Корпоративната социална отговорност по форма е кауза, по съдържание маркетинг.
Но ефектът е от тях не е за пренебрегване - масово поведение, почти като при групово пазаруване, въпреки че обществото няма как да действа като един човек.
Напоследък, вероятно защото вече сме в избори, макар и 16 месеца преди тях, формулата "национална кауза" пак се чува от политическите латерни.
Ако изобщо може да се индуцира стадно поведение на голяма група хора, то би било възможно там, където няма толкова силно разслоение като в българското общество - на много богати и твърде бедни, където средната класа съществува във вид на аморфни образувания.
Но и при друг тип страфикация е трудно. Демонизирането и гонитбата на Осама бин Ладен кауза на американската върхушка ли беше или на американското общество? И ако е национална кауза, защо американците смятат Афганистан за загубена кауза, както констатират социологическите допитвания.
Нова, национална, кауза...
Наскоро лидерът на сдружение "България на гражданите" Меглена Кунева обяви, че ще търси нова национална кауза, която да обедини гражданите на България, и тогава ще реши за партията - за която очевидно е решила.
"България на гражданите" най-вероятно няма да прави всенародно допитване, за да установи кое би обединило българските граждани. Със сигурност в един момент каузата ще се яви, (фокус-мокус), като плод на "множество срещи и разговори" с хората.
Ако не формулира национална кауза, всяка партия ще си остане някакво лабораторно упражнение, както вероятно ще се окаже и с ГЕРБ, каза Кунева. Е, със сигурност може да се каже и за НДСВ, което Кунева напусна - въпреки каузите, формулирани от г-н Сакскобургготски, за незабавното и не-знам-си-какво оправяне и високопарното 6-априлско изявление, което дори политическите репортери трудно ще си спомнят. Да се сещате някоя национална кауза от така формулираните от партиите, които са ни управлявали? Скучна патетика, фрази, от които сме не просто уморени, а приемаме като звуков фон.
Кунева и сдружението й ще се борят за своя си пай от изпълнителната власт. Националната кауза не е нищо повече от приоритет, около който да се обединят веднъж завинаги всички партии - и независимо коя е на власт, той да се изпълнява безпрекословно занапред. Нещо като турската външна политика...
Каква да е националната кауза в страна, която е отличник по последни места във всяка една класация?! Може би да мръдне на предпоследно място. Или на предпредпоследно. Все е възход. При това съизмерим в по-ясни величини от "ние увеличихме пенсиите с 8%..." Да де, ама те пак са най-ниските в ЕС.
Въпреки управлението на Граждани за Европейско Развитие на България.
Новата национална кауза на България може да е добруването на гражданите й и стандартът на българина, каза м.г. председателят на парламента Цецка Цачева - на 134-ата годишнина от Шипченската епопея. Виж, това би трябвало да е естествена цел на всяко едно правителство. Т.е. - по презумпция е така. Нали не сме чули някой да ни убеждава, че иска да спечели изборите, за да влоши качеството ни на живот?
За премиера магистралите са такава (национална) кауза. Не ни е питал, за да ги приоритизира. Всички ли я припознаваме?
Странно, че никой не реагира, когато земеделският министър Мирослав Найденов обяви преди време, че борбата за признаването на гроздовата за чисто българска напитка трябва да се превърне в национална кауза. Освен че прозвуча кощунствено, със сигурност една голяма корпорация-производител у нас ще почерпи (ГЕРБ и Найденов), ако стане. Иначе какво излиза - пием, за да живеем или живеем, за да пием?!
Използването на термина "кауза" приляга особено на държавния глава. Ролята на визионер винаги е била благодатна за обитателите на "Дондуков" 2. И Росен Плевнелиев я употреби. Новата национална кауза се крие в нуждата да създадем модерна, развита и способна държава и да заложим основите на нашия европейски успех, каза той там, където се говори с паузи, тържествено и отривисто - пред Паметника на Васил Левски в София.
Но президентът каза и друго. "Независимо от своите политически убеждения, трябва да се обединим около дългосрочни приоритети. Само чрез единство можем да гарантираме стратегическото развитие на страната. Това е проповядвал и Левски". Колко жалко, че това е невъзможно.
А всъщност кауза не ни трябва. Необходим е просто добър пример. Кой от управляващите е пример и модел за подражание? Кой от българския "елит" и елит? Къде са личностите в България, способни да вдъхновят и увлекат хора със своя начин на живот, действия и убеждения.
Добрият пример е способен да възпроизведе други такива. По-добре продуцентите на каузите и заетите в политическия инженеринг да помислят върху това.
Иначе има една смислена цел, кауза ако щете - образованието. Но тя не носи политически дивиденти. Тези магистрали не са видни от всеки.
Наскоро Анонимус, за които все още не може да се твърди със сигурност дали са сериозни хора, казаха в едно свое изявление следното: Необходимо е всеки един в своето поприще да се бори срещу онова, което не харесва. По форумите всеки споделя своите впечатления, изслушва чуждите и така малко по-малко изграждаме една обща картина, като всеки един добавя своето парченце. От тук на сетне каузата е всеки един от нас.
Питам се дали авторката е дефинирала "профила" на хората, които инициират или подкрепят по един или друг начин дадена "кауза" на базата на предварително проучване или някаква представителна извадка?Мисля, че по-скоро не!Въпреки това, доста смело тези хора са определени като самотници, които висят по социалните мрежи и се лепват за всякакви "лъскави" каузи, само и само, за да се почувстват социално значими. Разбира се, тези хора не знаят за какво точно се борят, просто са едни безмозъни социални аусайдери. Доста тъпо, бих казала!!!!!!Типично в стила на хората, които смятат себе си за най-точния и обективен критерий за всичко, авторката изрежда една камара "безпредметни" каузи, формулирани от политици, корпорации и т.н., подкрепяни от безмозъчните маси, и заключава, че единствената смислена кауза (формулирана от самата нея, разбира се!) е "образованието". Аз обаче ще дам един пример за смисъла на подобни каузи/кампании. Наскоро в социалните мрежи и в интернет пространството се въртеше кампания/кауза: "Да помогнем на Дани да живее". Ставаше въпрос за 18-годишно момче, болно от тежка форма на левкемия, което трябваше спешно да се лекува в чужбина. И благодарение на това, че случаят на момчето бе популяризиран по този начин, то успя да събере необходимата сума за лечение. Нормалният, състрадателен човек винаги ще подкрепи подобно начинание, без да се замисля особено, и без това да го касае директно. Не е задължително да си болен, за да подкрепиш друг болен човек. Както не е задължително да отглеждаш животно, за да подкрепяш хуманното отношение към животните. Мога да дам и други примери за хора, на които е помогнато, или за обществено значими проблеми, които са били повдигнати (и решени) именно благодарение на това, че са се превърнали в "каузи", популяризирани в интернет пространството/социалните мрежи. Групите, които обикновено се формират с цел разрешаването на някакъв обществено значим проблем, са описани в социалните науки като "групи за натиск". Благодарение на интернет, влиянието на тези групи е значително по-мащабно и бързо. Същото важи и за "каузите", формулирани от политиците. След като мнозинството от хората гласуват за ГЕРБ, значи те подкрепят "каузата" на ББ за строежа на магистралите. Аз например не подкрепям ГЕРБ, но нямам друг избор, освен да ги търпя, защото мнозинството от гражданите на тази държава са на друго мнение. И още нещо, писна ми да слушам как общуването в социалните мрежи било едва ли не някакво отклонение или направо социопатия. Когато ходиш на работа пет дни в седмицата, след това се прибираш, трябва да сготвиш вечеря и да обърнеш внимание на семейството си, не ти остава много време за социални контакти. Или поне не повече от веднъж в седмицата. Не виждам какво лошо има да се "логнеш" за малко в социалната мрежа, да кажеш "здрасти" на стар приятел, да "споделиш" някоя статия или филм, коитос са ти харесали, или да подкрепиш дадена "кауза" просто от състрадание или защото смяташ, че е справедлива.
Никита, съгласна съм с онова, което си написала, но предмета на тази статия не са очевидно справедливите каузи, зад които хората се групират, а това, че вече има цяло множество от каузи и всеки подкрепя нещо си и няма координация – кое наистина е приоритетно и е най-добре да се събере мнозинство. Всъщност въпроса поставен във статията е много логичен. Ако съществува една наистина голяма кауза, зад която бихме се обединили всички, на първо място трябва ясно да се формулира коя е тя и да се съсредоточим върху нея. Защото много от нещата си остават само тук или само във фейсбук, тъй като общественото мнение се сегментира в различни каузи и по този начин не набира сила в нито една от тях.
И Христо Стоичков си има кауза.. и си я спечели... доктор хонорис кауза...
Болезнено е да се мисли за някаква кауза от народче,което измира много по-бързо,отколкото се възпроизвежда.Тъкмо за това буди недоумение "каузата" на изпълнителната ни власт да...строи магистрали.След като се знае,че хубавите магистрали ще служат предимно на наши съседи,които яко се размножават.А те към България и към нейната природа изпитват голяма и стара любов!
LastSword, няма да споря с теб, бате, защото е очевидно, че само ти ги разбираш нещата и следователно си прав!!!!!!!!!!!!!!! Поздрави, Никитка
Пръмова и тя си има кауза - да изпълни заръките на международните си господари, които създават този проект че да отмъкнат 5-10% от гласовете на българите, и да ги насочат към коалиция с "правилната" партия... А безспорно най-голямата кауза на българската държава трябва да е образователна и здравна реформи, като вместо дянков да намаля ДДС с 2%, като смята че има достатъчно пари - тези 2% ДДС да ги пренасочи към образованието, даже да качи ДДС с още 2%, и да ги пренасочи към здравеопазването - и не за да се плащат текущи сметки, ами с тези увеличени пари да се правят истински реформи, които в бъдеще да доведат до намаляне на разходите и увеличаване на качеството.
Много е прост народа в Булгаристан.. При това не турците, не циганите ами чистите българи. Именно от тях таз рибена уста Пръмова на майтап си взима едно 20% гласове...... Не кауза, а много много глад трябва и масово да бъдат лишени от недвижимо имущество всички - чак тогава ще се усетят!
Харесва ми статията. @Даниела Николова Даниела, да ходиш по каузи като твоите, горските е като да лекуваш главоболието с аспирин. В медицината, а и в политиката е редно да лекуваме причините за болестта, а не симптомите. Дано ме разбираш. Не да "лекуваме" законодателството, а да изчистим от жълтите павета, предварително, некачествените сегашни и бъдещи законодатели. Защото сега, макар и с право, подскачате срещу един Закон, утре ще има друг пак такъв и пак ще подскачате и ... докога така? Някой горе написа името на Ахмед Кенан Еврен. Негова е фразата: "Трябва ли да ги храним, вместо да ги избесим?"
Rodrigo А за храненето и ... таковането - навит съм да ги храним, ако са където трябва, ама не са