Ами ако Тръмп не беше толкова безумен...

Моментът, в който американският президент е на ръба на импийчмънт и същевременно влиза в сила голямо двустранно търговско споразумение, е добър повод да се замислим по въпроса - ами ако Доналд Тръмп не беше толкова... нали разбирате... каква е фразата, която се опитваме да изречем?

Според неговите привърженици той е рушител на догмите и целенасочен провокатор.

"Яростен нацист", казват неговите противници. За тях той е сериен нарушител на приличието и законите. Но не, не това се опитваме да кажем в случая.

Да оставим настрана за момент нормативните оценки на психологията и законите и да се ограничим единствено до аналитичното разглеждане на политиката - какво щеше да стане, ако Тръмп не беше безумец?

Тази дума е достатъчно уместна, за да опише президент, който казва неща, които никой друг на неговия пост не е изричал. Който води битки, с които никой президент не се е захващал. Който разклаща толкова много норми, че променя (вероятно завинаги) дефиницията за нормалност във Вашингтон. Дори Тръмп, който не признава, че е безумец, на моменти се шегува с често срещаното възприятие сред противниците му, че е луд.

Ако президентът имаше склонност да демонстрира повече дисциплина и подбираше битките, с които се захваща, и думите, излизащи изпод пръстите му, по-внимателно, той би навлязъл в 2020 г. като колос.

С нива на безработица от едва 3,5 процента, той би имал спокоен път към преизбирането си, вместо тежката битка, която му предстои.

Нещо повече, той вероятно би се радвал на повсеместно признание колко много от неговите емблематични идеи пробиват през старите бариери и движат дневния ред в Белия дом. Идеите на Тръмп за търговията, отразени от новите договорености за Северноамериканско споразумение за търговия, показват как той разгромява традиционните идеи за свободна търговия, някога възприемани като подходящи само за елитите.

По подобен начин възгледите му, че САЩ трябва да признае Китай за дългосрочен противник в областта на икономиката и демонстрациите на глобална сила, бележат възход и в двете основни американски партии. Същото важи и за идеята му страната да бъде извадена от "безкрайните войни".

Същото важи и за неговите толерантни възгледи за голямото харчене и безгрижното отхвърляне на старите разбирания за фискална дисциплина.

Неговите идеи по въпросите на имиграцията, обратно, са дълбоко поляризиращи, но дори и там той печели подкрепа от много гласоподаватели от работническата класа, които някога са били инстинктивни поддръжници на демократите.

Социологическо проучване на университета "Куинипиак" тази седмица констатира, че 57% от гласоподавателите казват, че са "по-добре" финансово, откакто Тръмп е станал президент, което е очевиден актив за евентуално преизбиране.

По-малко очевиден обаче е друг фактор, който намира отражение в историческите оценки. Най-значимите президенти обикновено са били комуникационни иноватори. Майсторската употреба от Тръмп на Twitter, в този контекст, го поставя наред с майсторството на Франклин Делано Рузвелт за комуникацията по радиото и таланта на Джон Кенеди и Рейгън в боравенето с праймтайм телевизията.

В известен смисъл, въпросът какво би станало, ако Тръмп не беше безумец, има очевиден отговор: той е президент точно заради предизвикателния си, неподчиняващ се на нормите стил, и е немислимо да си представим как той печели, ако говореше или действаше като стандартен политик. По-точният начин да се формулира въпросът е: какво би станало, ако той можеше да модулира тези елементи, които изглеждат безумни според традиционните политически медии, и същевременно избягва най-ненужните крайности?

Достойно за отбелязване е, че двама души, които са били шефове на кабинета на Белия дом в съвременността, единият демократ, а другият републиканец, в последните дни отговориха на хипотетичния ми въпрос с абсолютно едни и същи числа.

Тръмп би имал 55% рейтинг на одобрение. Дните на президентите, печелещи народния вот с над 50%, както Рейгън го стори през 1984 г., не са възможни със съвременния електорат, но Тръмп все пак би бил, със смазваща преднина, доминиращият фаворит за втори мандат.

Кой се интересува от тази игра "ами ако"? В някакъв смисъл това е като да се питаме какво би станало, ако ядрените оръжия съществуваха през Гражданската война. Тръмп е това, което е.

Той няма да се промени, нито ще стане по-сдържан, казва Стив Банън, бивш съветник на Тръмп в Белия дом, който продължава да подкрепя неговата политическа линия въпреки епизоди на вербални престрелки между двамата.

Тази игра на "ами ако" обаче има сериозна основа. От гледна точка на демократите тя напомня за някои от трайните силни страни на Тръмп, дори когато процесът на импийчмънт подчертава трайните му слабости. При по-голям самоконтрол, Тръмп би се вслушал в категоричните предупреждения на съветниците си, и би избегнал напълно кашата в Украйна. От републиканска гледна точка това е напомняне, че партията също толкова, ако не и повече от Тръмп, плаща цената за неговите ексцесии.

Атакуването на медиите или политици-демократи като Нанси Пелоси или Чък Шумър с резки лични оскърбления, колкото и необичайно да е според традиционните стандарти, е като наркотик за поддръжниците му и несъмнено е свързано тясно с широката привлекателност на Тръмп за неговите съпартийци.

Говоренето със симпатии за хората зад безредиците в Шарлътсвил или атакуването на ФБР или хора от собствения му екип по национална сигурност вероятно ускорява бягството на младите хора и хората от предградията, особено жените, далеч от Републиканската партия.

Така или иначе, самият Тръмп напоследък играе на играта "ами ако". На митинг в Далас през октомври той престорено демонстрира скована поза и скучна монотонност, докато имитираше неговата версия на традиционен политик: "Дами и господа от Тексас, за мен е голяма чест да бъда с вас тази вечер."

Много по-лесно е да изглеждаш президентски, лесно е, заяви той, докато тълпата крещеше в знак на одобрение. "Единственото, което трябва да правиш, е да се държиш като бастун."

През октомври, в рядък изблик на скромност, той заяви пред тълпа: "Най-добре се справям, когато съм без сценарий. Мразя да казвам това, но и най-зле се справям без сценарий." Това напомни подмятането му към официална вечеря на пресата във Вашингтон през 2018 г., когато той говореше за подготовката за преговорите с непредсказуемия севернокорейски диктатор Ким Чен-ун: "Що се отнася до риска да си имаш работа с безумец, това е негов проблем, не мой."

Една от по-необичайните задачи в "Политико" е на Матю Чой, млад репортер, който поема нощни смени и редовно следи митингите на Тръмп за достойни за отразяване фрази.

Практически всеки митинг включва изказвания, които, ако бяха изречени от който и да е предишен президент, биха били във фокуса на внимание на медиите в продължение на седмици. Степента на предизвикван от тях шок бързо намалява и в наши дни е нужно повече, за да привлече вниманието му.

Изданието наскоро провежда неформален текстов анализ на някои от най-видните речи на Тръмп през 2019 г., като начин да се изясни естеството на "безумец", сравнено с простото "нетрадиционен" или "рушител на устоите."

Обръщението на президента към нацията през 2019 г. например беше колоритно и последователно излагане на неговия политически дневен ред, като доста малък процент от фразите изглеждаше да се отклоняват от подготвения сценарий или да използват език, който е трудно въобразим от предшествениците му ("Ако не бях избран за президент на САЩ, сега по мое мнение щяхме да бъдем в тежка война със Северна Корея.").

Официалното оповестяване на кампанията за преизбирането му през юни на митинг в Орландо отразяваше много от същите аргументи, но около 20% от изречените от него около 7000 думи бяха лични атаки от тип, който няма съвременен прецедент, но не е и особено заслужаващ внимание, идващ от Тръмп ("нечестната Хилъри," "лудия Бърни," "радикални демократични опоненти, мотивирани от омраза, предразсъдъци и ярост.")

Скоро след като скандалът с Украйна избухна тази есен, Тръмп изнесе реч в Минеаполис, от която повече от една трета демонстрираше нови крайности в реториката. ("Мразещ Америка социалист" като описание на конгресменката Илхан Омар; "или много глупава, или наистина полудяла" като описание за Пелоси; "тези хора са болни," като общо описание на опонентите му).

Там също така той изглежда имитираше сексуалните отношения на бившите агенти на ФБР Лайза Пейдж и Питър Стрзок, които бяха уволнени след разкриването на връзката им и разменяните между тях анти-тръмпистки съобщения.

Стан Грийнбърг, демократ-социолог, който наскоро написа книгата "G.O.P. R.I.P." за дългосрочните проблеми на републиканците в ерата на бързи демократични промени, казва, че често е обмислял различен сценарий, в който Тръмп след избирането му е правил повече, за да консолидира ръста на популярността си сред гласоподавателите от работническата класа и други групи, които смятат, че традиционната политика ги е пренебрегнала.

Тогава той би могъл да наложи масивна инфраструктурна програма и потенциално да дефинира нов център в американската политика. Републиканците вероятно нямаше да изгубят Камарата на представителите през 2018 г. и Тръмп щеше с лекота да върви към втори мандат.

Но фантазиите, казва Грийнбърг, са точно това.

След като спечели през 2016 г. на база расистки тези, и след като се налагаше редовно да заздравява връзките си с базата от избиратели, за да озаптява скептичния консервативен елит, Тръмп нямаше друг избор, освен да организира президентството си около предизвикващи разделение на обществото послания.

"Не е въпросът само че той е безумец", казва Грийнбърг, а че по необходимост "той никога не спря и ескалира. Рискът от това е катастрофални избори за републиканците [на всички нива] през 2020 г."

Банън предупреждава опозицията да не бъде толкова уверена. Традиционната политическа логика предричаше същото през 2016, и дори Банън тогава на моменти е настоявал Тръмп да укроти реториката си. "Гледайки назад, той беше прав, а аз грешах."

Новините

Най-четените