Кафеварката кипи

По актуалната символика за кафето като напитка на мира (властта), Бойко Борисов сложи кафеварката на котлона. След нощта на 25 май вече му се услажда до нетърпение - и ще приготви кресла около масата за всички партии (ДПС, Реформаторския блок и „България без цензура"), ако не получи незабавно мнозинство на предсрочните избори.

Пределно ясно е, че точката на кипене - заветната оставка на Пламен Орешарски, не може да бъде достигната без договорка между Сергей Станишев и Лютви Местан. Първият е в нокдаун, така че вторият ще има последната дума. А това може да значи нови избори, ремонт на кабинета или съставяне на ново правителство в рамките на сегашното Народно събрание, което ГЕРБ вече отхвърли.

Ако властта реши сама да си отиде, лесно може да представи този ход като „жест към народа" - режисирани протести, малко кръв и доброволна оставка. По същия начин Борисов сдаде премиерския пост, очаквайки така да спечели достатъчно симпатии, за да управлява самостоятелно. Сега той изключва улична мобилизация, но на небосклона грейна нов трибун с бяла риза, който с готовност би яхнал народното недоволство - Николай Бареков.

При настоящата конфигурация в Народното събрание ГЕРБ и четиримата отцепници, представящи се за депутати на „България без цензура", не могат да свалят правителството по каналния ред.

Защо да разтурват седянката?

ДПС винаги е в кондиция за избори и отново показа завидна мобилизация на електората, който я дари с още един евродепутат. На другия полюс са доскоро вездесъщите социалисти, спасяващи България от какво ли не, които инкасираха десета поредна загуба. Още по-неприятно е изравняването им с партията на Местан, която вече съвсем директно стопля отношенията с Бойко Борисов - или той с нея.

Сега ДПС има основание още повече да извива ръцете на столетницата - просто пропорциите се промениха - и при евентуален ремонт на кабинета да разшири още присъствието си в изпълнителната власт, въпреки твърденията, че там са експерти, а не политици. Интересно е дали потъналият в оглушително мълчание премиер е разбрал, че остана без екологичен министър, когато Делян Пеевски обяви в изборната нощ, че на негово място за Брюксел заминава Искра Михайлова.

Дори правителството да продължи да съществува, негативите отново ще се пишат на сметката на БСП, а не на ДПС. Както се трупаха и досега, докато властта ни убеждаваше колко е дебелокожа в осем поредни месеца с контрапротести, бели автобуси и под маси.

Логично е БСП да упорства за властта, за да има време да се възстанови от поражението, да тушира вътрешните противоречия и да оневини Станишев като лидер, както обикновено прави. Но най-вече - да излъчи кандидат за европейски комисар и да приеме на второ четене поправките в Закона за енергетиката, с които да извади „Южен поток" от обсега на европейското законодателство. Това бяха двата залога зад безбрачната управляваща коалиция.

Непредсказуемият фактор е ДПС, БСП и „Атака" не искат предсрочни избори

Градусите на „Позитано 20" се покачиха до болестно състояние, в което дори Янаки Стоилов  - хроничен критик на Станишев и компания, поиска смяна на партийното ръководство, но и актуализиране на управленската програма на кабинета „Орешарски" за поне една година напред.

Предсрочни избори в момента не вещаят нищо добро за червените, които до голяма степен бяха наказани от левия електорат с най-болезненото оръжие - въздържание от гласуване. Те обещаваха 250 000 работни места, а не нови 40 000 безработни, премахване на плоския данък и енергийна независимост, а не безсмислена схватка с ЕРП-тата и увеличаване на външния дълг.

Марионетната „Атака" също не иска нови избори. Докато иначе гласовият й вожд потъна в неизвестност, единствен и много предпазлив коментар направи депутатът Магдалена Ташева - ГЕРБ не е спечелил достатъчно действителни гласове, за да иска оставката на кабинета. Борисов обаче прехвърли топката в тяхното поле, очаквайки да напуснат Народното събрание заедно с тях или да катурнат кабинета на вота на недоверие.

В изборната нощ Сергей Станишев, който обещаваше да „изрови земята за победата", пресметна, че БСП и ДПС заедно имат повече представители в Европейския парламент, отколкото ГЕРБ. Всички казваха, че 25 май ще е кардиографът за издишащото управление, но изведнъж имаме нова лява опорна точка - европейските избори нямат нищо общо с вътрешната политика и конфигурация в Народното събрание.

Тя и нищо от следизборните оправдания на Станишев няма да важи, ако ДПС реши, че управлението вече не отговаря на волята на техните избиратели. А и кафето от Кърджали още дими подозрително, а Борисов си търси кафеварката.