БГ-жителите вече живеят с усещането, че цялата държава е залята с асфалт. Строят се неуморно магистрали - колкото реално, дваж повече виртуално. 2012-а на море по „Тракия". 2011 - на работа от Перник до София по "Люлин". После, ама пак съвсем скоро, на спа- и секстуризъм до Сандански и Петрич по "Струма".
И не само София ще има излаз на Бяло море с "Люлин" и "Струма", но и Видин ще му стане пристанище барабар с Дунав мост-2. Лом пък от края на миналата година е вече обявен от премиера за пристанище на София след откриването на второкласния път до Монтана. Историческата магистрала София-Ниш кажи-речи готова и тя, заедно с влизането на Сърбия в АЕЦ "Белене".
Нищо не е забравено...
Даже за осиротялото недоносче "Хемус" ще се намери еврофинансиране. Няма да бъде забравена и "Варна-Бургас", особено през август, когато премиерът и министрите все намират по нещо да открият в района, за да оправдаят плажа. А пътищата в Северна България - как пък никой да не забележи досега - са доста изостанали спрямо Южна и сега и те стават приоритетни, даже може и някоя магистрала да се пусне из дунавската леко хълмиста равнина.
Югът обаче пак си остава приоритет и от Оризово до Капитан Андреево ще е готова до края на мандата на този кабинет и магистрала "Марица".
"Ще"-то беше забранено от самия премиер. Обаче магистрала значи живот и пари, както пак казва премиерът. И това си е напълно вярно не само в тоя, но и в оня смисъл - че дава глътки живот на властта, когато го е закъсала с парите и с останалите управленски тегоби.
Действие в момента на говоренето
Затова, колкото по-често спира токът по морето и се режат болнични бюджети, толкова повече стават магистралите. Колко му е да драснеш на картата една отсечка, после още една... И да говориш за бъдещето в сегашно продължително време.
Сегашно премиерско продължително най-често включва действие, извършвано в момента на говоренето. Като се казва, че се строят магистрали, следва да се разбира, че те вече се строят - нищо, че още само се говори за това.
Сегашно премиерско продължително време се образува от сегашното време на спомагателния глагол съм и сегашното причастие на главния глагол. Спомагащ за всичко в държавата с обилно глаголене е премиерът - Аз плащам пенсии, Аз отпускам пари, Аз строя магистрали. Всички останали са причастени към главното Му действие.
Сегашно премиерско продължително е едно безкрайно продължение на сега-екшъна на дееца. Когато магистралата се строи прекалено продължително - "Люлин" за пореден път изостава с графика, а новите лотове на "Тракия" се бавят още на старта, премиерът зачестява проверките на 20 дни и всекидневно говори, че ще следи за качеството на изграденото.
Така той разбива безкрайната продължителност на безкрайни актуалности - и лошото бъдеще поне няма да е недостижимо с ръце и ненаказано, а само на една ръка разстояние и подритвано отзад.
Сегашно премиерско продължително винаги следва в речта минало премиерско несвършено на предшествениците. Станишев строеше "Люлин". Обаче така и не я построи. Както и царят не построи "Тракия". Което, от синтактическа гледна точка, е много добре.
След сегашно премиерско продължително в речта винаги следва бъдеще премиерско в миналото. „Аз щях да я залея с асфалт тази държава" - казва Бойко Борисов по повод миналото Станишево несвършено в условията на бюджетни излишъци.
Непосредствено след това в речта идва ред на бъдеще премиерско предварително. "И въпреки всичко ще го направим" (за заливането на държавата с асфалт), което в граматически свършения премиерски вид следва да се преведе: Ще съм я залял тази държава с асфалт.
Което, от синтактическа гледна точка, е много добре.
