Етикетът "дясно" от известно време е такава ширпотреба, че почти всяка нова партия се манифестира с него. Култовият статус от 90-те донякъде се обяснява с носталгията по времето, когато тази дума означаваше правителство, власт и реформи. И с надеждите то да се повтори отново.
Достатъчно е да споменем новата БАСТА на бившите ГЕРБ-ери, както и тихомълком създадената "Народна партия" на флагмана на февруарското недоволство Янаки Ганчев (бел.р. - същият, който искаше да създаде партия "Орлов мост").
Липсва обаче важното ударение върху различното, особено когато плуваш срещу мъртвото вълнение, наречено изборен праг, в компанията на същия такъв планктон като теб.
Реформаторският блок опитва да замеси ново тесто от електоралните трохи на оцветената в синьо половина от политическия спектър, замазвайки картинката с малко зелено, и май има най-много шанс - повечето проучвания им отреждат място в следващия парламент.
Докато повечето нови-стари десни герои говорят за избори и коалиции, други се целят в отглеждането на нов политически елит - без пъпна връв с прехода. Те са Д2 - движение "Демократично действие".
Нямат нищо общо с музиката, освен че тръгват с ниски тонове (амбиции) и неизвестни солисти (лидери). И с един солиден гръб - фондация „Конрад Аденауер", подпирала финансово не една дясна формация у нас.
Политическо Д2
„Това все още не е партия, а общност от свободни хора. които предпочитат сами да изработват и предлагат решения, а не да „преглъщат" готови формули на знайни и незнайни партийни инженери", казва един от основателите - Кирил Аврамов, политолог и преподавател в НБУ.
Той изтъква, че новата дясна общност е насочена към "принудените да бъдат реални, вътрешни или „виртуални" емигранти в собствената си държава". Накратко - към хората, поставени в перманентното състояние на принудителен избор на „по-малкото зло". Звучи познато, нали?
Целта на Д2 е да събере тези мислещи хора, които до момента не са имали възможност да изкажат мнението си, да ги обедини и насочи към консенсус по националните приоритети и задачи. В крайна сметка би трябвало да се получи нещо като средносрочен план за реформи или нов Обществен договор.
Политологът има мнение какво да бъде записано в него - децентрализация на управлението и укрепване на местната власт, възраждане на средното и дребно предприемачество, модерно управление, което да върне доверието на гражданите в собствената им държава, насърчаване на индивидуалната свобода и т.н.
Срещу елита и статуквото
„Нашата голяма цел е формирането и насърчаването на един активен „контра-елит" като противовес на елитите, управлявали през последните 25 години на преход", казва Аврамов и уточнява, че това важи както за парламентарните, така и за извънпарламентарните партии.
Ето защо Д2 застават срещу Реформаторския блок, който Аврамов определя като „механичен сбор от партии и техните елити", въпреки че на пръв поглед имат повече сходства, отколкото различия с него. Същото е отношението и към ГЕРБ.
Аврамов вярва в обществената умора от „еднолични проекти и тунинговани сборове от политически черупки, които имат за цел единствено оцеляването на малцина партократи и техния апарат".
Рециклирани в Д2 изглеждат само бившият зам.-председател на СДС Стефан Иванов, който се отказа от партията след коалицията с ДСБ за предишните избори, бившият лидер на СДС-Пловдив Григор Малев и Иван Нейков, социален министър на Иван Костов.
В състава има още имена с кариера в местната власт, но и много преподаватели, лекари и секторни специалисти, които протягат ръка в търсене на новия елит на десницата.
Бързай бавно
Социолозите казват, че десните избиратели били като голяма, но изпаднала в сънна апнея* мечка - нейното пробуждане можело да избута от леговището на властта триглавата (може и четириглава за повече драма) ламя, срещу която толкова протестираме.
Д2 обаче не се целят в следващите избори, което по традиция се обявява още на първата пресконференция на всяка нова партия. Това ще се случи, ако мнозинството в Д2 вземе такова решение, но няма да бъде самоцел.
„Тази общност се разширява на мрежови и хоризонтален принцип, работи „отдолу-нагоре", а не обратното. В интерес на истината това става доста по-бързо от очакваното, поне за мен. Ние, за разлика от останалите имаме широк времеви хоризонт и по-дългосрочни цели и не робуваме на идеята за задължително участие на всяка цена", коментира Аврамов.
На въпрос дали ще бъдат дамгосани като поредните раздробители на десницата, Аврамов отговаря: „Всеки има право на личен избор и лична реализация според своите индивидуални разбирания. Аз се уморих да повтарям, че Д2 е идея и цел „за" реализирането на определени приоритети, а не „против" някого".
Да, отварянето на врати е по-добрата стратегия от затварянето им. Д2 тепърва ще трябва да отстоява своята идея и тактика, която за момента се състои най-вече в дебатиране и търсене на общи решения.
Само дето от толкова хлопане и тряскане доста от сините врати вече не са интересни на никого. Кой знае? Може пък да се отговорят, ако там почукат новите лица на грохналата българска десница.
*сънна апнея - състояние, при което по време на сън пациентът спира да диша на интервали за повече от 10 секунди