Гражданинът Юсеин от Рибново живее с три жени, гърми от няколко дни българската преса. Сключил е брак само с едната - защото толкова му позволява законът на светската ни държава - но полигамното конкубинатче, което е заформил, е напълно в съзвучие с указанията на пророка Мохамед и религията, която изповядва.
Сигурен съм, че огромната част и от българските мъже, определящи се като християни, тайничко му завиждат. И не само че има три съпруги, а че не му се налага да се крие от нито една от тях, че те не го ревнуват, не си пишат помежду си заплашителни sms-и и не си устройват циркове на публични места.
Защото завиждащите напъват по същата писта на мъжкия успех, но не могат да си позволят медиен шум, фукат се с постиженията си само в коч компании. И им се налага да измислят сложни завери и комбинации, за да не ядосат нито едно от завоеванията си.
Днес минава за голямо мъжкарство да имаш не само законна съпруга и потомство, но и официална любовница. Извънбрачната метреса дава статус, както колата, къщата и вилата. С две любовници вече си член на малък, затворен елитен клуб. Ако освен тях успяваш да покориш и нещо епизодично от време на време, за поддържане на форма, тогава направо печелиш титлата Мистър Тестостерон.
Някак си тайно и полека от „другарка в живота" - както беше при социализма, жената се превърна в атрибут на успеха. И се сдоби с количествена характеристика. Измерването й може да стане по скалата „скъпо-евтино". Ако искаш корица на мъжко списание, ще се наложи да се бръкнеш повече. Цената се вдига ако е завършила право в ЮЗУ-то или е Мис България. Може пък да направиш широко портфолио, като пръснеш инвестицията в няколко по-малки, но пък сигурни вложения.
Така е направил и гражданинът Юсеин. Непретенциозността на трите му съпруги е очевидна. Те не само че не ламтят да са единствени в живота му, ами дори се разбират и си другаруват помежду си. И оповестяването на странния им начин на живот не им носи неудобство и огорчение.
Прекрасно го е измислил гражданинът Юсеин. Днес му се иска уют и семейна топлота, отива при домакинята. Утре иска сексуален екстаз - отива при страстната тигрица. В други ден копнее за разбиране и приятни разговори - прекарва си времето с интелектуалката. Примерно - защото не познавам нито него, нито съпругите му.
Жена, която комбинира в себе си всички тези качества, е луксозен и скъп продукт. И ще иска да е единствена. Вместо да се напъва да я търси, ухажва и задържа и да си чупи хатъра, като се отказва от харемчето, Юсеин просто я разпада на три непретенциозни елемента и си живее луксозен живот с минимум усилия.
Много мъже в днешното консуматорско общество я карат по този начин, но се крият и лъжат, вдигнали високо обществено приемлив образ. Юсеин поне е честен. Още на запознанството си с втората и третата съпруга им е обяснил как стоят нещата - иска си разнообразието, иска да е шейх. Съпругите му са взели информирано решение.
По-добре така, отколкото романтични зари, „ти си единствена и специална", а после тайни плей-офи по вечерно време за титлата „Мистър Тестостерон". И разочарования, сълзи, скандали, женски бой и скубане на коси.
Аз, както вече е ставало въпрос, не съм амбициозен мъж. Не съм и несметно богат, за да си купя харем. Не съм и мюсюлманин, че да ми е позволено свише да имам до четири жени.
Но не само това е причината да не искам живота на гражданина Юсеин. За нещастие - или по-скоро за щастие - се интересувам само от жени, които нямат количествени измерения. Не си слагат цени, не са съгласни да са пореден номер в нечий живот. Моите жени винаги са имали само качествени характеристики. Не са съвършени, но не са и набор от умения, които се измерват оценяват и предлагат, както се предлага нова пералня или прахосмукачка.
Защото - извинявам се за клишето - хората са вселени и дори по-семплите от тях изискват цял живот, за да бъдат опознати, изучени и разбрани. Хората не са продукти за задоволяване на нечии нужди. А харемът на Юсеин - и на всички с таен юсеинов живот - е точно това: набор от удобства под формата на жени: една Му..., втора я..., трета Го...
Когато пророкът Мохамед е разрешил до четири съпруги, стига да можеш да ги издържаш, той е имал нещо предвид в конкретна историческа обстановка. Мъжете са завоювали нови територии и са мрели като мухи по бойните полета. Жените пък са имали само един начин за препитание - омъжването. Някой е трябвало да се грижи за вдовиците на воините. И те са плащали за тази грижа с единственото, с което разполагат - секс, домашна работа и размножителни способности. Хем моралът е опазен, хем всички са сити и доволни.
Но в каква война живеем днес и какви основания за повече от една жена имаме? Пък и ако сексуалните завоевания са наистина въпрос на статус, щом имаме вече равноправие на половете, защо да не поощрим и жените да изграждат хареми, ако могат да си го позволят финансово? Един светски сладкодумец за пред хората, едно потентно жиголо за в леглото и един оправен домашен майстор за ежедневието? Зле ли ще им е?
Опитвам се да се поставя на мястото на някой от тези мъже от семейството на полиандрията и ми става тегаво. Искам да ме възприемат като вселена, като човешко същество, да съм единствен, а не да ме разглеждат като удобство и удовлетворяване на капризи.
И моята жена иска това от мен. Тя не би се навила да е част от харем и би ме изхвърлила от вкъщи, ако усети, че работя за изграждането му. Тя не е само за разплод и секс, нито само за показване или домашна работа. Не я сравнявам с „други модели" и не копнея за нови екстри и ъпгрейд. Надявам се и нейното отношение към мен да е същото.
Социалистическата „другарка в живота" не е много секси, но пък новата консуматорска жена с цена и послушната ханъма са ми прекалено магазинерски и ми чезнат от тях простосмъртните симпатични дефекти. И престават да са ми секси.
Харемчетата - тайни или явни - са възможни само когато почнем да разглеждаме интимния си живот в светлината на потреблението. Вместо любов и взаимност искаме задоволяване на нужди и нови по-добри версии на съпруги. Затова приказката за гражданина Юсеин от Рибново и неговите три жени е ода на консуматорството. Един шейх, който гледа на семейството като на услуга, за която си плаща. И едни жени, които се виждат само като доставчици на тази услуга.
А аз имам твърдо правило с професионалистки да не се занимавам. Само с обикновени жени. А пък всяка една от тях е упражнение за цял живот. Нямам време за странични забежки. Пък и не съм чак такъв комплексар, че да ми трябват овациите на трибуни. Една жена да ми ръкопляска - ми стига напълно.
