Този път имаше една добра новогодишна реч на държавния глава - първата за президента Росен Плевнелиев.
Браво на копирайтърите, браво на тези, които измислиха президентът да бъде "монтиран" в тежката приглушена - и работна - обстановка на един кабинет на библиотека, с кадри от ключови за България събития и хора - наводнението в Бисер, земетресението в Перник, деца-златни математици, българският супер Марио от социалния дом в Белоградчик...
Някой е разбрал, че Росен Плевнелиев умее да печели сърца с човешкото си излъчване и послания - и се е постарал за новогодишната изява.
Може би му е трябвало повече време, за да отиграе емоционалните паузи, да го изговори като свои думи. Но пък толкова често сме го виждали прекалено усмихнат, че тази сериозност и сдържаност сега му отиват. И ни се харесват.
Може би в края на мандата му ще имаме един завършен президент. Дано още ни печели като политик. Защото предшественикът му Георги Първанов се вкамени точно тогава. Дългият престой на "Дондуков" 2 изтри всяка човещина от лицето и поведението му.
"Нека бъдем трудолюбиви и честни в ежедневието си, да загърбим лошото и самосъжалението, да търсим смисъла и позитивното. Да отглеждаме нашите деца като мислещи, уверени, толерантни и добри хора, които са любопитни и амбициозни да опитват. Да им обясним, че парите не са цел, а средство за човешко развитие и достоен живот. В каквито ценности възпитаваме младите, такава държава ще получим".
Съвсем вярно, г-н президент. Да запретнем ръкави.
