Командирски времена

Стандартен в библиотеката на образите е този на детенцето, което пита „Бабо, ти ще умреш ли?“ – и в следващия момент, ужасено от внезапното и смътно прозрение, плахо добавя „И аз ли ще умра?...“. Всичко умира по своему. Отделният индивид, поради обикновеността си, е свободен дори да предизвика края си по начин, достатъчно идиотски за наградите „Дарвин“. Има обаче неща, за които е важно КАК си отиват. Това са нещата, които – волно или неволно, случайно или закономерно – са били СИМВОЛИ на нещо приживе. Синият цвят в българското политическо пространство трябваше да си отиде по по-достоен начин. Той не си отиде от старост; не падна в битка; не се оттегли в гордо уединение, усещайки как изтлява политическият му живец; не стана жертва на нелеп инцидент; не беше взривен от фанатизирани врагове; дори не се самозапали, за да изгори, светейки (белким на някого нещо му просветне, докато зяпа любопитно отстрани). Българското синьо СЕ РАЗПАДНА. Разпадът започна отдавна. Не с люспите и мравките, не с Боянските ливади, не с упорития отказ на мавзолея да се срути, не с петърстояновото „Иване, кажи си“. Това бяха метаморфози на растежа, смяна на постоянно отесняващата черупка. Импозантната сграда на Синята идея укрепваше, старата мазилка падаше, но под нея се показваше нова, по-здрава. Разпадът започна в началото на новия век – когато синьото пропусна момента да се предефинира от рупор на антикомунизма в бастион на консервативните ценности; когато не намери политическия рефлекс да проектира себе си едно-две десетилетия напред, а продължи да ръмжи срещу отдавна съсухреното чучело на комунистическото минало. За да се стигне до момента, в който някакъв Яне Янев получи от Европа етикета „консерватор“; и още по-нататък – до днешния момент, в който партиеподобното, безплатформено образувание ГЕРБ бива идентифицирано в чуждестранните медии като консервативнаТА политическа сила в България... Синята идея се лющеше, продължавайки щедро да захранва с кадри всякакви партийни експерименти и направления – но отлющеното вече не се възстановяваше; регенеративните сили отслабваха, сградата се пропукваше и опустяваше. Когато се появи лицето Кабаиванов (съвестно проверих името, за да не го объркам) и започна да шета сред руините, все едно виждах някой мургав събирач на старо желязо, влязъл да търга де що намери арматура да я предаде за скрап. Накрая се случи логичното: нещо се събори и го затисна. Дори ДСБ, тази холограма на Синята идея, която до последно изглеждаше съвсем реална, макар че беше само оптическа илюзия – и тя вчера изгасна. Токът спрял. Явно някъде в отдавна неподдържаната инсталация е станало късо. Сега ще дойдат общинските булдозери да изравнят терена и ще направят я нов битак, я буферен паркинг за метрото, я градинки или други полезни за ежедневието неща. Може би в единия ъгъл някой от неудобство ще сложи малка паметна плоча, да припомня на евентуално заинтересувалите се какво е имало някога тук. Не ми се пишеше епитафия, никак даже... ама то човек няма какво друго да напише. Дори моя милост, дето все не мога (а може би не искам) да се освободя докрай от оня романтичен политически наивитет от началото на 90-те, съм принуден да призная, че ВЕЧЕ няма какво друго да се напише. Не че не е възможно някои емблематични лица на синьото да се върнат в политиката. Може чудодейно пак да се сглобят някак така, че да минат заветните 4 процента. Но това ще е нещо друго. Въпреки че може да сложат на вратата автентична стара табелка, ще е друго. Българското синьо, политическото понятие-символ на новото начало за посткомунистическа България, премина в небитието. Месец май, 2013 година. Оттук нататък в България може пак да има дясно (и дано!), но няма да има СИНЬО. Имам чувството, че тази нелепа смърт на синьото е умишлена. Не защото пречеше: то отдавна вече нямаше сили да пречи, само изръмжаваше отвреме-навреме като старо куче-медалист. Някой обаче дотолкова мрази самата идея за некомунистическа България, че е посветил усилия и ресурси да направи края на политическия цвят на промяната да изглежда невзрачен и абсурден. Или поне ми се иска да е така: това все пак би имало някакъв смисъл. Сигурно дежурните опоненти ще ревнат как СДС било рожба на Луканов и как Костов бил троянският кон, назначен да омаломощава и дискредитира българската антикомунистическа опозиция. Това ни най-малко не ме интересува. В българското синьо аз виждам не партийна история и хронология на политически успехи и провали; виждам лицата на хората на ОНИЯ митинги, чувам ОНИЯ песни, в него е съхранена ОНАЗИ лично моя, вътрешна, ирационална, но потресаващо красива надежда, че едно неочаквано свободно „утре“ ЗАПОЧВА, ама НАИСТИНА – и аз ЛИЧНО съм свидетел и участник в него. Това „утре“ така и не настъпи. Но отнемащото дъха усещане беше факт – и никой не може да го отмени или омаловажи. Не всяко поколение получава привилегията да изпита нещо такова. Навремето Елвис пееше как няма нищо против всеки да прави каквото си иска, само не дава да го настъпват по ония Blue Suede Shoes, сините му велурени обувки. Е, и аз съм така: не давам никой да стъпва по спомена ми за Синята идея. Ще си го сложа в онази кутия, дето си държа неща, за които само аз знам защо са ценни. А ако доживея внуче, когато ми зададе оня въпрос за смъртта, ще започна отговора си с това, че има неща, които не умират. Не защото живеят вечно, а защото някога са били особено важни за някого.

Зелен Бетон Абе не можеш ли по-накратко някак.... А Синьо в България е имало, но истинско дясно още не е имало. Вероятно няма и да има. Щото има в изобилие ляв електорат, който чака на държавата. Думи като бачкане, пазар, производителност и либерализация им звучат като обиди. Десни, леви и центристи реално няма. Такива по идеи. Има носталгици, които си гласуват за БСП, останалите са стадо. Стадо, което се лашка където види, че се събира повече себеподобно стадо. Първо беше много синьо, после беше при царя, после при Бойко. Това са абсолютно едни и същи милион избиратели, които се лашкат според модата. Това да смяташ, че СДС е имало милиони фенове през 90-та, а днес ги е загубило и са само 50 хил. е най-голямата глупост. То и тогава са си били толкова убедените. Всичко останало е мода....довчера на мода беше ББ, сега още не се знае коя е следващата. Чакаме да видим кой ще обере лашкащите се около милион избиратели.

29 Зелен Бетон ========== Нямам думи. Разчувсва ме! Наистина.

Niemen, напълно съм съгласен, че едно движение не може да е състои само от лидер и поклонници. Не трябва да забравяме, че всички полически партии в България са млади структури, с повече ентусиазъм и по-малко идеология. Интересно ми е плачещите за Костов как бързо забравиха престъпния потенциал, "кръговете" и т.н. по време на неговото правителство. Или допускате, че и той като Борисов просто не е знаел? Желю Желев в едно интервю много ясно казва мнението си за Костов и защо първоначално е отказал да е част от промените 89-90та година - по финансови причини.

http://i.imgur.com/2DIV1uF.png

Феновете на Иван Костов както обикновено използват клишета и лозунги, взети направо от ерата на пещерния антикомунизъм - злите, тъпи и мързеливи "леви", на които не им се работи и искат само да лапат държавна пара, и готините, интелигентни и предприемчиви "десни", които назаслужено хрантутят простата лява паплач и които ще оправят държавата, един вид - приказни герои, с техният единствен и незаменим вожд - Ваню. Те обвиняват социализЪма за всичко лошо, точно както и Бойко за всичко обвинява Станишев, и винаги всички други са виновни, но не те или вожда - той е безгрешен. Според тях те са най-образованата част от обществото, интелектуалният елит. Но макар и да помнят още социализЪма, бързо забравят какви ги свърши Ваню навремето, че и даже са склонни на черното бяло да казват. С всичките си тия качества, те малко се различават от феноветв на ГЕРБ, БСП и Атака, само дето претенциите им са повече. Хубавото е, че са значително по-малко на брой, както се видя, а и още по-малко ще стават, то вече и бездруго само зомбита останаха там

@Bichkiiata (40): Не си доразбрал. Коментарът ми (29) не се отнася лично за Костов или някой друг, нито за десните (с кавички или без) партии в България. Те са подробности – които, ако се хвана да ги разнищвам и да ги дъвча, много мога да изпиша. Защото дълги години са ми били единствената надежда (поради липса на друга) да защитават истински десните политики – и нещо много по-важно: дясното МИСЛЕНЕ – в България. Затова помня всичките им прегрешения. Като слон помня. Епитафията я написах за друго: за собственото ми усещане за синьото като политически символ на промяна и бъдеще. С други думи, за онова неясно и красиво нещо, дето не знаехме как да го формулираме и затова го кръстихме Синята идея. Отдавна е ясно, че политическите „реализации“ на този цвят не успяха да донесат нито промяна, нито бъдеще; че не успяха да използват онази чиста енергия от началото на 90-те и така България пропусна уникален исторически шанс. Цветът като символ обаче беше истински носител на надеждата. И затова заслужаваше да слезе от сцената по малко по-достоен начин. Просто ми стана обидно. Както и да е. Приеми го като лирическо отклонение. Иначе оставките бяха съвсем логичен ход, обяснил съм защо тук http://www.webcafe.bg/id_2059319596 (5). P.S. Що се отнася до емигрирането, казах го за в случай, че ДСБ (или друг що-годе реален представител на десницата – но в случая ДСБ, защото други не останаха) падне под 1% – защото това би означавало, че на практика дясното мислене изчезва въобще от родното политическо пространство. Засега се отлага. На следващите избори може и да се случи. Не се тревожи, професията ми е конвертируема и мога да си вадя хляба навсякъде по света, така че и на предпенсионна възраст мога да емигрирам, ако реша.

абдуктор Ако това си разбрал от всичко, което се опитвахме да ти обясним най-приятелски по-долу, то изпитвам искрено съжаление към теб. Безнадежден си. Най-вероятно си млад човек, но в главата ти живее пенсионер. Редовен зрител на СКАТ при това. Ругай който искаш, псувай каквото искаш, обаче си отвори очите само за едно - хората с такива пенсионерски разбирания за света ще живеят винаги мизерно. Посочи ми един с твойте виждания за живота, който да живее добре? Не, не ви мачка капитализма или политиците. Точно допотопните ви разбирания за света ви правят мизерници. Ае със здраве. Както казах - безнадежден си. Не е нужно да ми отговаряш, няма да го чета.

Оная, за пореден път демонстрираш колко си тъп. Като говорех за малоумници, които само повтарят разни лозунги с пяна на уста, имах предвид точно дебили като тебе, а ти изглежда и сам си се припознал като такъв, като те гледам как се пенявиш. Тъй като нямаш никакви реални аргументи, ти преминаваш към психопрофили, между другото - абсолютно неверни, което е разбираемо, като се има предвид, че не си психолог, а пълен дебил. Не знам откъде реши, че мизерствам, още по-малко - че и ЩЕ мизерствам, че съм фен на СКАТ и подобни неадекватности. Мизерник си ти, защото си само една малоумна платена писателка и некадърна синя мажоретка, както всички тука добре знаят. Гадно е, че си заложил на куц кон, ама какво да се прави, c'est la vie. Или се преориентирай, или захапвай Ванювия и се потапаяй.