Естествено, че докладът на Европейската комисия за състоянието на правосъдието и вътрешния ред ще е негативен. Защо това предизвиква толкова "ох" и "ах", като че ли всички обитаваме телевизионния свят на управляващите, а не реалния?
Да, и ще бъде по-лош, защото 5 години след членството на България в ЕС едва ли някой усеща правовата държава. Още по-ужасяваща е липсата на справедливост. Нищо от фактите, които следват, не отрича това.
Масовото използване на СРС дава пренебрежимо малко веществени доказателства - според тазгодишния отчет на най-големия съд в страната - Софийския градски съд, използването на СРС-та е било разрешено в 6008 случая - с около 200 по-малко спрямо предишните 12 месеца. Но от тях са постъпили едва 799 веществени доказателства. А отказите са били само два...
Ами спецсъдилищата - фукнята на Цветанов и Борисов, които заработиха тази година и щяха да съдят най-опасни топмафиоти и подкупни висши чиновници в съкратени срокове? Почти всички дела там са кокошкарски истории, повечето от които приключват със споразумения, все за условни присъди. Дребни измамници, притежатели на незаконни пистолети, да не говорим за осъдения на 8 месеца с 0.54 грама дрога за 3 лева и 24 стотинки.
За да тръгнат"трибуналите", държавата задели 11 млн. лева от парите на българските данъкоплатци. Половин година по-късно лъсва неефективността на структурите, лансирани не от правосъдния, а от силовия министър, и това връща топката в МВР, което носи отговорността за липсата на качествено разследване и слабата разкриваемост. При същия този министър, който обича да напада съдиите, но пропуска "приноса" на ведомството си, което харчи най-големия бюджет в държавата.
А разкриваемостта на престъпленията наистина пада, видно от годишния доклад на прокуратурата за 2011 г. Все повече дела се прекратяват в досъдебна фаза (от прокуратурата) поради давност - за м.г. 58 500, при произнесени осъдителни присъди за 2011-а при 97.5% от заведените дела.
За какъв пречупен гръбнак на организираната престъпност говорят Цветанов и главният секретар на МВР Калин Георгиев - само те си знаят. Сигурно, че са приведени в известност лица от криминалния контингент. Верно - тъкмо осъдиха окончателно Галевите, с което се похвалихме пред Брюксел, и те се приведоха в неизвестност.
Няма разкрито знаково убийство - не само тези в мандата на ГЕРБ на писателя Георги Стоев, радиоводещия Боби Цанков, касоразбивача Джиджи, но и на старите - на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, на банкера Емил Кюлев, на контрабандиста Иван Тодоров-Доктора и още, и още. Изобщо т.нар. знакови дела, някои от които още от ерата "Филчев", вече са студени досиета. Справката за 91 дела е изискана от Еврокомисията, съобщи "Труд".
Присъдите, постановени на първа инстанция на подкупни висши чиновници, бизнесмени или шефове на държавни дружества биват ревизирани на по-горна и осъдените стават невинни. Мария Мургина, Вальо Топлото, Асен Друмев, Христо Ковачки и още, и още. В затвора няма нито един министър, висш полицай, магистрат, топ чиновник или друга бяла якичка за корупция. А срещу "Баткото за 120 милиона" делото така и още не е тръгнало.
България е в топ 3 по брой на присъдите срещу държавата, издадени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. А ЕСПЧ ще трябва да се произнесе и по жалбата на съдия Величка Цанова, която оспорва избора за председател на Софийския градски съд (СГС) - заради това, че не й е осигурено право на справедлив процес. В жалбата й се говори за продължителна тенденция на накърняване на независимостта на съдебната власт у нас чрез непрозрачни и непредсказуеми назначения на съдии и председатели на съдилища.
Избраната на първо място беше Владимира Янева, семейна приятелка на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, забавила присъдите по 43 дела и наказана от ВСС със забележка. За разлика от уволнената от същия този ВСС съдийка и колежка на Янева в СГС Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите, дала под съд Цветанов за клевета преди няколко месеца.
Защо негодуваме какъв Висш съдебен съвет имаме? Щом тип като Красьо Черничкия може да кадрува в него, какво остава за един министър на вътрешните работи... Фасулска работа.
Развоят на събитията от 12 юли насам потвърждава Цицерон: "Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си". ВСС уволни Мирослава Тодорова, съдийка от Софийски градски съд, председател на Съюза на съдиите, дала под съд Цветанов за клевета. Председателстващият по закон заседанието на ВСС - министърът на правосъдието Диана Ковачева, не обели дума тогава. (По-късно се разбра, благодарение на ДСБ, че точно Ковачева е внесла предложението за дисциплинарното й уволнение. Бел.р.)
На следващия ден заяви: "Сигналът, който трябва да бъде изпратен е, че не се толерира забавянето на дела и че оттук нататък и други съдии, които имат забавяне следва да бъдат обект на разследване от ВСС. Никой не бива да бъде закрилян и защитаван". На другия ден, когато бурята се надигна: "... От това, което видях, не се мери с еднакъв аршин". На третия призова ВСС да преразгледа решението си. На четвъртия: да се свика извънредно заседание на ВСС на 16 юли, понеже не станало ясно за какви точно нарушения е санкционирана Тодорова. Най-вероятно си представя публична екзекуция на 16 юли, но със сигурност няма да й се получи.
Какво съвпадение - на същия този трети ден ВСС заяви на сайта си, че е готов да обсъди "искането за преразглеждане на решението за уволнение на Мирослава Тодорова на свое пленарно заседание през следващата седмица". Както "Правен свят" съобщи, то престоя там в светлата част на деня и привечер бе свалено, сякаш никога не го е имало.
Тодорова несъмнено е потъпкала всички възможни срокове - вместо в законовия 30-дневен срок, който може да се просрочи в определени случаи, е забавила писането на мотиви по едно от делата, по които е произнесла присъда, с 4 години, 8 месеца и 9 дни. Поради което е изтекла абсолютната давност. В писмената си защита и отворено писмо до Ковачева тя представя своите доводи. Оказва се обаче, че прокурорите и следователите са забатачили разследването по това дело за отвличане 7 години. Чудовищно закъснение, за което ВСС не се е самосезирал.
Проблемът с ужасяващо бавното правораздаване беше откроен от Страсбург - 700 са жалбите от българи там, и ЕСПЧ поиска от България да въведе мерки срещу неразумно дългото наказателно производство, както и възможност за търсене на компенсации като защита срещу продължителни наказателни, граждански и административни дела.
Нищо от това не се е случило. Част от тези мерки е и осигуряване на нормални условия за работа на съдиите в най-натоварения съд в страната, чиято натовареност е от 4 до 8 пъти по-голяма от тази на другите окръжни съдилища.
Всяка власт симулира активност пред Брюксел по отношение на правораздавателната и правоохранителна система, нещо като "Ние ги лъжем, че работим, те се правят, че ни вярват". Фактът, че нито едно голямо и сериозно престъпление за последните повече от 20 години не е разкрито и няма осъден с присъда в затвора по него, че силните на деня, дори и да паднат, продължават да са недосегаеми за правосъдието, показва, че няма никакво значение кой и как кадрува във ВСС. По-силно от него е споразумението за безнаказаност.
А междувременно, за да има с какво да се пълнят отчетите, силата на закона се стоварва с всичката си сила върху "гнидите". Така че да, американският посланик Джеймс Уорлик е прав - правосъдието ни е на две писти: за бедни и богати. ЕК просто ще го препотвърди на бюрократичния си език.
За съжаление, несправедливостта ще продължава да се възпроизвежда. Докато не се ремонтира Конституцията, за да се промени схемата за избор на членове на ВСС - например 11-те, които се избират от парламента. Политическите назначения в най-висшия орган за магистратите - който кадрува и наказва, трябва да отпаднат. Дали ще се сложи край и на кадруването на някои адвокатски кантори?
Накратко, гръбнакът на престъпността в България не е пречупен. На правосъдието обаче е факт.
Всеки знае кое е право и кое криво,то е генетично заложено в нас...но защо е нужно друг да установява дали сме прави или криви,след като има достатъчно технология и средства това да става самостоятелно за всеки от раждането до смъртта...имам в предвид индивидуални електронни карти или чипове които да сканират всеки индивид самостоятелно,като улавят неговите прави-лни и криви мисли и действия...и да го награждава за правилните с кредит,като го лишава от кредит за кривите му дори мисли,не действия...няма нужда от съдии,нито от полицай,нито от власт...просто и елементарно...
galaxy, И до днес 99 % от хората не можем да разберем мислите на Айнщайн.Щеше ли да имаш ли желание да му спираш кредитите или да го държиш гладен за това?При Бойко Борисов е тъкмо обратното.Той няма мисли,но има добре различими интереси и подходящ за добре подбран чип.
"Правосъдието" никога не е имало гръбнак за чупене, тъй като мафията го е купила още преди 22 години... По скоро трябва ликвидация на цялата т.н. "правосъдна система", и провеждане на избори за ВСС, главен прокурор и т.н..
'' Няма разкрито знаково убийство - не само тези в мандата на ГЕРБ на писателя Георги Стоев, '' галакси , ти си шибан идиот
'' ма тогава имаше всяка седмица публични екзекуции, експлозии, отвличания... Са нз как са постигнати резултати и доколко са трайни, но това не може да се отрече. .. " познай как са постигнати резултати в коментарите го пише Аман от тъпаци
И кой ще ни напише новата конституция уе Петре?
Нищо не е променено, престъпността в по-едрата си част влезе директно в игра с властта, редица от акциите не бяха с цел осъждане, а с цел сплашване на конкуренция или с цел закрила на едни бандюги от други бандюги. Още една от първите акции (Наглите), както сами можете да се убедите беше насочена срещу изнудвачи, които изнудваха кого? Ами изнудваха същите ония, които според рекламната брошура на ГЕРБ би трябвало да са в затвора. Защо се избра именно такива акции да бъдат "знакови", а съвсем беззнаково и без следа убийствата и грабежите на обикновените хора остават все така извън сферата на интереса на МВР? Колко дълбоко отива заешката дупка в случая с убитото момиче от Перник, връзката с вече правителствена търговия на едро с дрога мирише много силно, но за това не се говори и се прави всичко възможно да се спре да се говори. Шефа на МВР вместо да разрови говната в собственото си министерство пази всичко в тайна, но има наглостта да занимава цялата страна с прегрешенията на един съдия, който въобще не е в неговия ресор. Каквото и да мислите, че е правилно, не ви ли притеснява избирателната активност на Цветанов, все чувам обясненията как трябвало "да се започне от някъде", ами да почне - от собственото си министерство, където лежи неговата комптентност, иначе това е най-вероятно много шум за прикриване на далеч по-сериозна и опасна корупция скрита зад следствена и неясно каква тайна, скрита зад уж добрите намерения на добрите ченгета, които знаят всичко, умеят всичко и съдиите следва само да потвърждават техните твърдения. Един ден Цветанов ще бъде пример в учебниците по История. Да се надяваме, че ще бъде просто малък пример за самозабравил се пудел, защото в манията да търсим виновни може да го оставим да се превърне в много повече ...
Дело, взето присърце от вътрешния министър Цветан Цветанов и гледано първоначално от съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, предизвика близо едночасов спор във Висшия съдебен съвет. Всъщност членовете на съвета за първи път дебатираха по резултати от проверка, извършена от Комисията за наблюдение на знаковите дела към ВСС. Става дума за обявеното от Цветанов дело за изнасилване (което всъщност се оказа дело за грабеж), за чието забавяне вътрешният министър обвини съдия Тодорова в началото на февруари т. г. от телевизионния ефир. След разгорелия се скандал ВСС се самосезира и извърши проверка на хода на делото. На 31 януари 1998 г. семейство Анчови от Чипровци са нападнати в дома им, били ограбени, а двете им дъщери изнасилени. Задържани са седем души и обвинени за грабеж. Само срещу един от тях е повдигнато обвинение за помагач за изнасилването на момичетата, докато самите изнасилвачи остават неизвестни за разследващите органи и такова обвинение не е повдигнато. Знае се само, че били двама. Членът на съвета Димитър Фикиин докладва днес, че обвинителният акт е внесен на 28 август 2003 г. - пет години и половина след извършване на престъплението. Първото заседание е насрочено за 30 септември с.г. от докладчика съдия Даниела Атанасова (Фикиин спести нейното име). Съдия Атанасова обаче не успяла да му даде ход. В началото на 2004 г. делото е разпределено на съдия Мирослава Тодорова, която насрочва първото заседание за 12 февруари 2004 г. Тогава е даден и ход на процеса. Фикиин заяви, че делото е било многократно отлагано, най-вече заради неявяването на подсъдимите или техните адвокати и за събиране на нови доказателства. Два пъти се е наложило отлагане заради съдебните заседатели и веднъж заради ангажимент на съдията. В началото на 2006 г. става ясно, че един от подсъдимите – Димчо Димов, известен като Димчо Полицая, е бил служител на МВР към момента на извършване на престъплението. Съдия Тодорова изпраща запитване до СДВР за проверка. Отговорът се бави три месеца, накрая пристига писмо с потвърждение на този факт. Съдия Тодорова прекратява делото и го праща на Софийския военен съд (СВС) по подсъдност. Но възниква спор за подсъдността, въпросът е отнесен към Върховния касационен съд, който с определение го праща на СВС като компетентен съд. На 3 декември 2007 г. е първото заседание по делото в СВС. Тук процесът отново многократно е отлаган, но не по вина на съда или съдебните заседатели, докладва Фикиин. Допълни, че действията на СВС са били адекватни, можел е да бъде и по-строг, особено след въвеждането на фигурата на резервния защитник (защото подсъдимите и адвокатите са ставали няколко пъти причина за отгалане на делото, както показала проверката). Димитър Фикиин изтъкна, че едва на 7 февруари 2012 г. съдът е назначил резервен защитник, което веднага оказало ефект и още на следващото заседание на 7 март т.г. делото приключило на първа инстанция с присъда. След експозето на Фикиин два въпроса, зададени от Георги Шопов и Петър Стоянов, отприщиха страстите във ВСС и станаха причина за продължителен и разгорещен спор. Шопов и Стоянов поискаха да знаят дали е било известно на съдията от СГС, че един от подсъдимите е бил полицай и кога му е станало известно. (Странно е, че и двамата по никакъв начин не поставиха далеч по-логичния въпрос защо прокуратурата е проспала този факт.) Фикиин обясни, че още по време на разследването следовател Йосифова (първото име не бе съобщено) е пратила запитване до СДВР дали Димчо Димов е бил служител на МВР. От там изпратили меко казано неадекватен отговор – че срещу Димов няма други досъдебни производства и че не се води на отчет. По-късно отстраняват следовател Йосифова (неизвестно защо), назначават се нови следователи, които не са се поинтересували дали Димов е имал нещо общо с МВР. Фикиин обясни още, че чак в началото на 2006 г. един от адвокатите по делото е внесъл искане в съда да се направи справка дали Димов е бил полицай, защото до него достигнала такава информация. Тогава съдия Тодорова поискала информация от СДВР и след получаване на потвърждението тя веднага прекратила делото. Фикиин обаче обясни, че Комисията за знаковите дела на ВСС е проверила основно съдебната фаза на процеса, не толкова досъдебната. В залата на ВСС се чуха възгласи да се направи основна проверка, за да се види кои магистрати носят отговорност за забавянето на делото. Пенка Маринова попита дали при разследването са правени характеристики на обвиняемите. Оказало се, че при първите разпити Димов не е споделил, че е работил в системата на МВР, казал, че е охранител от столична фирма. Цони Цонев предложи комисията да поиска обяснения от всички длъжностни лица от началото на разследването до края на делото на първа инстанция. Интересни факти сподели Нестор Несторов по повод на разгорелия се спор. По онова време той все още е работил в прокуратурата и си спомнял, че в бюлетина на МВР това престъпление липсвало. Попита дали това не е начин да се прикрие, че в деянието участва и полицай. Несторов зададе и друг въпрос – дали някой е проверявал защо е отстранен първият следовател. Поне в днешния дебат отговор на този въпрос не се получи. Несторов предложи материалите да се пратят на главния прокурор и той да разпореди извършването на проверка – както на действията на полицията, така и на следствието и прокуратурата. Неговото предложение бе оспорено от някои членове на съвета. Цони Цонев, например, каза, че не прокуратурата, а ВСС и Инспекторатът са органите, които могат да извършат тази проверка. Мнението му бе споделено и от Георги Шопов. Проф. Анелия Мингова пък подкрепи Несторов. Според нея главният прокурор е този, който може да иска обяснения от подчинените си. Пък ВСС можел да попита председателя на СГС дали е имало възможност съдията по делото да изясни статута на Димчо Полицая. В залата се чуха подмятания, че прякорът му е достатъчен да подскаже къде е работил. Но тук отново се намеси Димитър Фикиин, подкрепен от колегата си Кирил Гогев (който с
И какво становище е трябвало да напише тази Тодорова тогава, като делото не е било нейно и не тя е издала присъда, доколкото разбирам от този дълъг коментар, а Военния съд? Становище за това, защо го е прехвърлила на СВС също не трябва да пише, след като ВКС го е потвърдил. ?
В днешно време справедливост може да се намери само в речника...на думичката "С"...
Deyan-е, ако ще правиш пропаганда на мързела да се чете - ходи я прави някъде, където хората четат само по един уестърн за цял живот. Нямало публична престъпност - много си избирателен, а какво са масовите палежи на коли, серията доста показни убийства последните няколко месеца? Явно по някаква причина те не съществуват, а човек като гледа такива като тебе почва да се чуди не сте ли част от механизма призван първо да крие от нас информация, второ да дискредитира и омаловажава наличната.
преди да допрочета статията - ето ви идея за протест - всеки човек да може да провери дали е проверяван със срс (или квото и да е), кога, защо и от кого, след като вече е станало ясно, че не е "оперативно интересен".
деянчо, мунчо, ами нали заради обещанията, че с него ще се оправи всичко, лумпени като тебе гласуваха за герб...
имам предвид коментар 5 на деянчо-духанчо.
то точно проблемът е, че такива като тебе (по-точно като тебе в коментар 5) чакате някой да ви оправи. по какъв начин чакате да ви оправят, не е ясно.