Десет години кмет на столица, бивш министър-председател в служебен кабинет, основател на партия и два пъти народен представител. В една друга обстановка това би била биографията на човек, достоен за уважение. В нашата - това е Стефан Софиянски.
Тази седмица той отново излезе някъде от все още неосветените кътчета на София и пусна няколко "бомби". Първата му теза е, че трябва в една нова конституция да определим как бихме могли да напуснем Европейския съюз. (WTF?!) Втората е, че изборите трябва да дойдат доста след заявените желания на всички партии - с местните избори догодина, и на тях да се избере и Велико народно събрание. (Ние трудно избираме нормално, какво остава за Велико).Третата му теза е, че "България без цензура" трябва да стане трайна част от политическия живот, показвайки развитие и да се надгражда над нея. (Да си дойдем на приказката!)
Ето и бъдещата архитектура на този политически колос: Реформаторският блок и "България без цензура" да се обединят и дори неговата партия - ССД да се включи с тях. Да го пита човек за какво му е. Както питаха хората Петър Стоянов, когато излезе да подкрепи Барековото говорене "с достойство".
Проблемът не е, че Софиянски се излага, а друг - в България всеки може да говори каквото си иска, а не следващия ден да говори обратното на това, което вече е говорил. Само става, изтупва си праха и продължава напред. Социолози, политици, анализатори, бивши политици, бивши авторитети, президенти (там нали бивши няма).
В тази политическа ситуация да удариш едно рамо на проект като този на Бареков, не ти струва кой знае какво. А ако има вероятност от това и да извлечеш някоя ползичка, защо не.
Софиянски е човекът, който с годините в политиката загуби усмивката си. Изглежда не пази и ревностно реномето си.
Истината е обаче, че някои политици е по-добре да си останат в миналото.
