Българската православна църква готви най-голямата си публична акция от години насам. В петък, 24 септември, свещенослужители, монашествуващи и миряни от цялата страна са свикани на литийно шествие от НДК до катедралния храм "Свети Александър Невски" с искане за въвеждане на задължителен предмет по православно вероучение в основното училище.
Църковните камбани в цяла България ще бият четвърт час - от 12 до 12.15 часа. Главното мюфтийство (от името на Мустафа Хаджи) подкрепи инициативата на църквата, с добавката, че мюсюлманските деца трябва да учат задължително мюсюлманско вероучение, и се готви да прати свои представители на шествието.
БПЦ и другите основни вероизповедания у нас отдавна преговарят с държавата на най-различни нива - просветно министерство, парламентарна образователна комисия, за задължителното изучаване на религията в училище. Не за светското й, а за доктринерското й изучаване.
Като не пропускат да обосноват необходимостта от това и със съвсем "светски" мотиви - че децата иначе трудно различават добро от зло, че са оставени да подражават на налагани от медиите идоли, и че дори не могат да разберат половината Вазов, хумора на Елин Пелин и даже антиклерикалната публицистика на Ботев, както казва един от публично най-активните представители на църквата - пловдивският митрополит Николай.
Едва ли православното духовенство мечтае за реституция на образователното статукво до 1944 г., когато вероучението е било задължителен предмет от 1-и до 12-и клас. Странно е защо обаче не се използват и сегашните немалки образователни възможности?
Религия във варианта православие, католицизъм, мюсюлманство и прочие може да се изучава в момента под формата на свободно избираем предмет - стига това да реши конкретното училище и родителите на децата в него. Очевидно обаче интересът към този предмет е бил отчайващо слаб, защото още когато е бил въведен експериментално през 2005 г., са го записали едва 13 000 деца - под 1% от всички ученици тогава.
Да оставим настрана, че претенцията за задължително вероучение е в директно противоречие с принципите на светската държава и светското образование. Проблемът е какво би се получило от едно силово наложено вероучение?
Първият сигурен резултат е, че няма да се пръкнат хиляди нови вярващи. Защото вяра в 21 век не се налага със сила, та ако ще и прилагана в най-невинна възраст. Ако пък е само въпрос за опознаване на основните постулати на православието, неговата символика и литургични особености, то това ще е знание на невярващ, придобито по един външен за вярата начин, а това може да осигури и всяко светско образование по религия. В крайна сметка задължителното вероучение нито ще произведе повече и по-добри християни, нито ще напълни църквите.
Но да допуснем, че, доколкото училището е и възпитателна институция, децата от малки могат да бъдат моделирани в "правилната посока". Пък и християнството дълги векове се е налагало не само чрез свободен избор, но и с огън и меч.
Какво обаче ще се случи после? Колкото повече порастват - дори още в гимназиалните класове, толкова повече моделираните иначе православно правилно в невръстна възраст деца ще се сблъскват с православната реалност. В нея църковният клир има много малко общо с християнските ценности и дори с елементарното приличие.
Клирът масово е потънал в разврат, докато анатемосва мъжеложството и раздава награди на поборници срещу гейпаради. Митрополитите търгуват с църковни имоти, докато чакат държавата и частните дарители да оправят рухващите храмове и да строят нови. Свещениците се надпреварват да освещават мерцедеси, имения и бизнес-сгради, докато словесно громят чалга-културата.
Православието традиционно е крепител на държавата, независимо кой е на власт. Но това не е някаква национално-отговорна верноподаническа позиция, а най-обикновено блюдолизство, превърнало църквата в обслужващ персонал на силните на деня. От които се чака решаващата помощ за всички проблеми на църквата - сама тя не е способна дори само да опита да ги разреши.
Миряните са само едно безгласно паство, което трябва да бъде натирвано с държавна принуда в правия път, включително да учи вероучение. Неслучайно в словото си на Царевец по случай Деня на независимостта Великотърновският митрополит Григорий нахока редовите мирияни, че не са отилши на сутрешната литургия в църквата (която предвидливо е била изтеглена в 7.30 часа, за да не пречи на държавните мероприятия по-късно), докато, видите ли "цял вицепремиер", в лицето на Цветан Цветанов, съвсем примерно се черкувал.
Затова докато за висшия клир вицепремиерите са цели, а редовите граждани - половинки, вероучението напълно заслужено трябва да си остане половинчато - свободно избираем, а не задължителен учебен предмет.
