Антон Красовский е от хората, които не се притесняват да псуват цветисто. А той има много поводи за това - гневен е на почти всичко, случващо се в родната му Русия. Според него Москва е пълна с лъжци и пропагандисти, а той обича града си и иска това да се промени.
Дори понякога, когато спре да псува, изглежда сякаш смелостта му е изчезнала.
А смелост е точно качеството, от което най-много има нужда в момента. Красовский е един от много малкото руснаци, които открито признават хомосексуалната си ориентация, и единствения гей, който осмелява да се включи в изборна надпревара, почти сигурно контролирана от Кремъл.
Повечето руски бюрократи и политици са на мнение, че LGBTQ хората са ненормални. Само идеята да си самотен войн на бойно поле, обзето от хомофобия и неконтролируема омраза, плаши мнозина. Пред независимото радио "Ехото на Москва" Красовский обяви новината, че през септември ще се кандидатира за кмет на руската столица, ако властите го допуснат.
Когато за първи път взима решението да се кандидатира, той е паникьосан. Преди пет години, през юни 2013-а 436 руски депутати гласуват в полза на нов закон, който забранява "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения сред подрастващите".
Забранено е и разпространяването на каквито и да били материали за правата на гей хората. Много от последните напускат страната заради опасения, че държавата ще отнеме децата им.
Оттогава президентът Путин е критикуван за това, че не прави достатъчно срещу тормоза и преследванията срещу хомосексуалните.
Тези протести се засилиха преди началото на Мондиал 2018-а, когато хомофобията и правата на хомосексуалните в Русия отново излязоха на преден план като международна тема.
Красовский избира да се включи в политиката точно в момент, в който много LGBTQ руснаци бягат от страната, защото вижда колко зле е положението. Дори и Кремъл да не разреши той да се включи в истинската изборна надпревара, това е огромна крачка за политическата му кариера.
През последните няколко години Красовский се е занимавал с кампаниите на няколко опозиционни кандидати, сред които милиардерът Михаил Прохоров и "поп социалистката" Ксения Собчак.
За новоизлюпения кандидат за кмет, който освен това е бил кореспондент на Vogue, не е привлекателна идеята да се вози в автомобили със затъмнени стъкла и да се здрависва театрално с Путин.
Освен ако настоящият президент не изяви желание да си стисне ръцете с гей - тогава Красовский е съгласен.
В Русия официалните лица не се стесняват от хомофобските си възгледи. На вратата на кабинета на депутата Виталий Милонов в руската дума например виси табела "Забранено влизането на содомити". Милонов е един от идеолозите на закона за "анти-гей пропагандата". През 2016-а той казва, че гейовете "изнасилват малки деца".
Сравнително малката LGBTQ активистка общност в Русия търпи тормоз от крайно настроени националисти и от полицията. Много хомосексуални са се отказали да се борят за правата си и или планират да емигрират, или предпочитат да живеят незабелязано в малки затворени и почти тайни общества.
Красовский предпочита да остане в страната, въпреки че много от неговите приятели вече са я напуснали и въпреки че с биографията си на журналист и ТВ-водещ може да си намери работа в Европа и САЩ.
Казва, че в живота му е имало и по-лоши периоди и те са го направили един от малкото, оцеляващи в руската действителност. Допълва обаче, че около 90% от познатите му от московските бохемски среди са се самоубили с алкохол и дрога, а останалите живеят в анонимност. Късметлия е, че сам не се е пропил до смърт.
Това не е първият път, в който Красовский публично демонстрира куража си. Когато през 2013-а открито и в ефир признава, че е гей, той допълва, че е "точно толкова човек, колкото и Путин".
Миналата година в друго интервю признава, че е преносител на вируса на ХИВ от 2011-а. Като доброволец и активист Красовский и близките му полагат усилия властите да вземат мерки да борбата с ХИВ/СПИН епидемията в Русия, както и да легализират лечението с метадон в страната.
Въпреки че Кремъл проповядва хомофобията, Красовский твърди, че обикновените руснаци не мразят гейовете. Според него е заблуда, че Русия е хомофобска по природа. Мнението му е, че този образ е стереотип, наложен от медиите.
Но ако непрекъснато повтаряш на народа, че хомосексуалните са негодници, които искат да се разхождат чисто голи по улиците и затова трябва да бъдат пребивани, не е чудно, че някои от тези хора биват пребивани.
"Бие - значи не обича"
По време на публичните си дискусии из различни райони на Москва Красовский вижда, че на никого от присъстващите не му пука, че е кандидатът е гей или че е носител на ХИВ.
Публиката иска да обсъждат разрушаването на старите къщи на столицата, провалите в доставката на комунали услуги, незаконните постройки, затварянето на кварталните училища.
Красовский е отраснал в малко общинско жилище в Подолск в област Москва. Там е и ходил на училище. След това продължава обучението си в украинския град Ровно, където баща му е инженер в АЕЦ "Ровно".
На 14 години успява да се премести в Москва и да се запознае с част от местната бохемия. По онова време много от приятелите му употребяват кокаин.
В края на 80-те по време на Перестройката спада към кръг от "съветски хипстъри" или така наречените "стиляги".
Те слушат Елвис Пресли и ходят на концерти на рокаджията Виктор Цой. Обличат се в умишлено износени дрехи от битпазарите. Красовский подчертава, че в миналото никога не е бил богат и не е имал пари за скъпи дрехи.
И докато някои от приятелите му са си заминали заради дрога и алкохол, други са се превърнали в поддръжници на Владимир Путин. Пътят на Красовский се оказва различен. Той е щастлив, че в страната все пак са се случили промени. Семейството му никога не е преминавало през големи финансови сътресения и не са гладували.
Да се бори за кмет на Москва ще му даде възможност да се бори за равни права за всички. Красовский се определя като "социален демократ" и е фен на Обама. Включва се в предизборната надпревара с една ясна цел - да покаже на настоящия политически елит как се отстояват човешките права и свободи.
