Преди няколко месеца бе трудно за вярване, че Иван Костов ще се оттегли някога от политиката. Той удобно бе заел върха на малка, но последователна партия, дори сам не вярваше, че ще остане извън парламента. Днес Командира си тръгна с един стар-нов завет към своите наследници - търсете дясното обединение.
Фраза, която предизвиква повече горчилка, отколкото радост. Втръснала мантра, емоционален блян, изборна формула, политическа химера. Години наред ни я пробутваха, докато десницата - сякаш напук - сама свеждаше пулса си до кота нула.
Сега обаче я казва Иван Костов. На прощаване. Най-мразеният и най-обичаният политик в България. И точно тук е шансът на десницата.
Дежурният заподозрян за нейната смърт си тръгва разочарован и мрачен, че мечтаната преди 20 години свободна и правова България днес е мутро-олигархия, че дясната мечта се е провалила, че сами са си виновни за самозабравянето и отдалечаването от избирателите.
Не ни стигнаха силите, призна Костов. Няма място нито за сълзи, нито за стари кучета - те вече изиграха своите карти, много често по неправилния начин. И сега дават път на младите.
Зееща язва в сините редици бяха и продължават да бъдат лидерските конфликти. Друг въпрос е кой и защо менажира този процес. Но ето - пречката „Костов" вече я няма, така че би трябвало най-сетне да дочакаме някакви признаци на синьо единство.
Моментът е повече от благодатен - голяма част от протестиращите с десни убеждения просто нямат към кого да адресират своите искания. Сега е моментът „дясното" да се вземе в ръце, защото все повече хора осъзнават, че просто сменят в управлението една и съща върхушка, въпреки различните й имена - ГЕРБ, БСП... И са наясно, че нейният "катарзис" не минава просто през някаква кадрова смяна.
Протестът не е срещу един човек или партия, а срещу цялата система, която позволи да бъде превзета отвътре от лобита, обръчи и кръгове, които нямат допирателни с обществения интерес. И тук Костов призна, че не е направил достатъчно.
Една пречистена нова десница наистина би имала шанс. Стига новите й лидери да се простят с маниерите на старите. Защото битката кой да води една политическа троха наистина е жалка и не си струва.
