Сергей Станишев не е Ердоган, България не е Турция и политическият инатлък, който показва, може да му излезе сълзотворно накрая.
Дори и заради факта, че Партията на справедливостта и развитието има седем поредни победи и спечели за трети пореден път парламентарните избори през 2011 г. с мнозинство, като само 4 гласа не й достигнаха за квалифицирано от 2/3.
В краката на Станишев се разбиха няколко мита и той продължава да стои върху отломките, повтаряйки с вледеняващ се глас нещо си за някакви кукловоди, корпоративни интереси и др.
Първият мит: Управляващата коалиция не се ползва с подкрепата на "Атака". Днес Сергей Станишев и БСП ще се опитат да измолят от Волен Сидеров да завърне своите в парламента. В противен случай 42-ото НС се разпуска и следват предсрочни избори.
И ако това не е зависимост, значи е шведска тройка. Впрочем БСП е в позиция да се моли на "Атака" - заедно с ДПС, коленопреклонно и с непразни ръце. Властта увисна на един сидер. Егати властта.
Вторият мит: Протестите са само в София. Ех, др. Станишев говори като истински провинциалист, макар и да не е ял филии с мас. Та нали всичко започва от София - сбирката в градинката пред "Кристал", големите митинги през 90-те, вълненията през зимата на 1997-а... Всичко това беше само в София, така както става и в много други страни по света.
Да се опитат да омаловажат протестите, сравнявайки броя на гласувалите за тях с бройката на протестиращите е нелепо и едва ли някой ще се върже.
А и щом не се притесняват за подкрепата си, какъв е проблемът да отидат на поредни предсрочни избори? Ако българите толкова са харесали плана Орешарски, може и да удвоят подкрепата си и БСП да управлява, без да виси на кукичката на "Атака".
Третият мит: Протестите са дело на кукловоди. Всъщност обърка парламентът с протеста. Това високомерие от партията, която нарича себе си лява и социална, всъщност е обяснимо - висшата "социалистическа" клика не се е променила особено от времената, когато семейство Станишеви са се ползвали от специалното снабдяване и всички предимства на висшата партийна номенклатура.
Затова и няма как сега да различи кой е истинският глас на гражданите. Но може да ги чуе лично, ако иска - стига да му стиска да излезе да говори с тях.
Четвърти мит: Президентът не се държеше като държавен глава, представляващ интересите на всички български граждани. Напротив, президентът се държеше като държавен глава, който също като протестиращите иска да демонтира мафията от държавата. А тази власт май искаше да я монтира там.
Идете си в мир, както призова и Едвин Сугарев с гладната си стачка. Не е добре да се стиска така кокала на властта - понякога с него падат и зъбите.
