Неизвестен мъж размахва монета на метър от премиера Бойко Борисов и държи слово за състоянието на демокрацията у нас. След минута служители на НСО го извеждат встрани. Гаф на НСО ли бе това или не?
И дали гафът трябва да се мери с професионалните охранителни аршини или да го прекараме през призмата на гражданското общество, което се пита за какво даваме над 30 млн. лева годишно...
По зла ирония, още на следващия ден ГЕРБ започна да прокарва силово в Народното събрание своя пакет от четири закона за службите, в който влиза и новият Закон за Националната служба за охрана. За съжаление, поредният цирк в Народното събрание трудно може да мине за нужния сериозен дебат за съществуването на НСО, неговите задачи и финансиране.
Гаф, но не точно
Пореден икономически форум във формата „правителството се среща с бизнеса". Добре облечен и спретнат мъж на около 30-35 години се поздравява с официалните гости (премиер и двама министри), след което с монета в ръка изнася импровизирано слово за състоянието на демокрацията у нас. Всичко това продължава около минута, преди той, без да се съпротивлява, да бъде изведен от двама служители на НСО.
Малко по-късно медиите в един глас гръмнаха, че НСО е допуснала небивал гаф, като е оставила външен човек в непосредствена близост до премиера за доста време.
Набързо се направиха паралели межди този случай и инцидента от 2013 г., когато Октай Енимехмедов насочи газов пистолет в главата на Ахмед Доган под зоркия поглед на НСО.
От службата разпространиха съобщение до пресата, в която представиха своята гледна точка за случилото се.
„Според професионалните стандарти и критерии, възникналата ситуация с участие на гражданин, допуснат след проверка в залата, не е налагала прилагане на специални способи и техники за незабавното му задържане и извеждане. Служителите от личната охрана на министър-председателя са осъществявали постоянен визуален контрол върху поведението на този гражданин и на всички лица от близкото обкръжение", се казва в съобщението на Националната служба за охрана.
Всъщност, проблемът с неизвестния, размахващ монета зад премиера Бойко Борисов, не показва адекватността или неадекватността на НСО в изпълнението на задачата по охрана на поверените им лица, колкото тоталното обществено недоверие и отрицание на супер-охранителната агенция, която гълта много пари и изпълнява неясни задачи.
23 години без закон
НСО е пряк наследник на Пето управление „Безопасност и охрана" (УБО) на Държавна сигурност и в днешния си вид съществува от 5 август 1992 г., когато е взето решение за създаване на службата с постановление на МС.
От тогава НСО оперира на базата на устройствен правилник, който от приемането му през 1992 г. е изменян 23 пъти. Службата е с особен статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, представляваща специализиран военизиран държавен орган, подчинен на президента на Република България и с основна задача охрана на президента, премиера, председателя на Народното събрание и вицепрезидента.
За близо 23 години в правна безтегловност, така и не е ясно кой и как контролира службата, нито кой носи отговорност за нейните действия и бездействия. Въпреки че НСО е подчинено на президента в конституцията не е вменена неговата роля в контрола на службата.
По-притеснителното е, че за 23 години управляващите не си дават вид, че имат сериозен проблем със статута и функциите на службата. Напротив, представители на правителството и други държавни институции с радост се възползваха от услугите на НСО, които варират от лична охрана, през пазаруване на кисело мляко и разхождане на кучета...
Нужен е закон
Няколко правителства споменаваха възможността за създаване на специален закон за НСО, но до реални действия стигнаха само ГЕРБ - през есента на 2012 г. изготвиха проектозакон, който успя да мине на първо четене, преди да се стигне до оставката на кабинета „Борисов" през февруари 2013 г.
Следващото Народно събрания и кабинетът „Орешарски" се заканиха да направят сериозен преглед на дейността на НСО, като дори ясно се чуха гласове за орязването ѝ до необходимия минимум. До законодателни действия в тази посока не се стигна.
В коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ залегна приемането на отделни закони за Националната разузнавателна служба (НРС), военното разузнаване и НСО, плюс общ рамков закон за националната сигурност.
На 11 март 2015 г. в Народното събрание бяха внесени тези четири законопроекта, сред които е и бъдещият закон за НСО.
Не бе изненадващо, че предложеният проектозакон не се различава сериозно от това, което ГЕРБ изготвиха през 2012 г.
Практически, законопроектът затвърждава НСО като мегаслужба извън МВР и МО, но с военизирана структура и на пряко президентско подчинение. Кръгът на лица, които имат право на охрана или превоз (да се разбира тъмен автомобил, синя лампа и задължение да не се спазват законите по пътищата) остава практически непроменен.
Обаче се регламентира използването на сили и средства на НСО зад граница. Единствената сериозна промяна е премахването на възможността да се охраняват лица в графа „други", тоест хора, които не заемат държавен пост, но по решение на МС имат право на лична охрана.
В същото време, вече съвсем законно, на НСО се дават доста широки правомощия да въздействат на потенциални нарушители или просто на граждани, които не са се съобразили с техните нареждания. Включително и за употреба на физическа сила и помощни средства срещо малолетни лица и бременни жени в случаите на масови безредици срещу охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.
Формално НСО остава подчинена на президента, но отново липсва яснота за методите на контрол на службата, отчетността пред данъкоплатците и прозрачността на дейността ѝ.
Цирк в парламента
На 20 май 2015 г. ГЕРБ решиха ударно да вкарат за гласуване на първо четене четирите закона за службите за сигурност - законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, законопроектите за цивилното и военно разузнаване и законопроекта за НСО.
И ако обсъждането в пленарна зала на първите три закона мина сравнително културно, то страстите при приемането на закона за НСО се нажежиха и се стигна до стандартния парламентарен цирк, който българските данъкоплатци и избиратели често са принудени да наблюдават. Основнят фокус на дебата бе дали въобще има нужда от съществуването на службата.
ГЕРБ и ДПС застанаха рамо до рамо зад проектозакона.
Цветан Цветанов защити съществуването на службата в настоящия й вид и заложи големи надежди на работата й във връзка с предстоящия ангажимент на България като председателстваща страна на Европейския съвет.
По ирония - липсата на реформа в НСО за последните години се оказа водещ аргумент в подкрепа на узаконяването на статуквото.
"Всички са участвали и са се възползвали от това, което го има днес като НСО. И тя действа и сега като такава, което означава, че е изпълнила своите функционални задължения и никой не е дал предложения в обратна насока", дълбокомислено заключи Цветанов, подкрепен от Четин Казак (ДПС).
УБО, Живков и елементарното възпитание
И Реформаторите, и Патриотичният фронт се оказаха в опозиция на коалиционните си партньори от ГЕРБ в дебата за НСО.
Доводите на десницата варираха от паралели между Живковското УБО и днешната НСО, родена в традициите на охрана за комунистическия режим, до опасност от отмяна на Закона за НСО като противозаконен заради прехврълянето на системни функции от страна на правителството към президента.
От Патриотичния фронт поискаха да се даде яснота как се формира бюджета и щатната численост на Националната служба за охрана.
В патоса си Валери Симеонов определи служителите на НСО като "хора, които освен че нямат задръжки по отношение на човешкото си поведение, нямат и елементарно възпитание", след което поиска МВР да поеме функциите на спец-охранителите, а на тях да се забрани използването на физическа сила и помощни средства в банални ситуации.
Според независимия депутат Велизар Енчев, с този закон се създава втора жандармерия, пряко подчинена на президента. "НСО се превръща в преторианска гвардия", заяви депутатът и определи част от текстовете в проектозакона като нацистки.
Въпреки разгорещения дебат, проектозаконът мина без проблеми на първо четене с подкрепата на ГЕРБ, ДПС, БДЦ и АБВ и събра общо 106 гласа "за", 11 депутати бяха против, а 30 се въздържаха.
Нужен е истински дебат
За съжаление, цирковете в Народното събрание трудно могат да минат за пълноценен дебат по въпроса за смисъла от съществуването на НСО. За 2015 г. бюджетът на службата е 31,4 млн. лева, което е слабо отстъпление от рекордния миналогодишен бюджет от 33 млн. и влагането на толкова пари в издръжката на 1200 служители, които поне формално трябва да охраняват шепа длъжностни лица буди много въпроси без ясни отговори.
Засега е ясно, че от ГЕРБ нямат намерение да правят революции в областта на НСО, а напротив, имат намерение да затвърдят статуквото на една служба, която ексклузивно обслужва властимащите.
Не е ясно какви промени и пазарлъци ще станат факт между двете четения на закона, но отсега е видно, че ГЕРБ ще получи подкрепата на достатъчно външни парламентарни групи, за да прокара закона - ако трябва и на инат.
