Гръцката драма с кризата все повече добива чертите на трагикомедия. Докато в Европа се чудят как да спасят люлката на демокрацията, населението й най-безпардонно лансира своето алиби за злощастната си бедност.
Освен милиардите евро, гърците получиха и друг заем - на доверие, което изтича със скоростта на парите в портфейлите и банковите им сметки.
Да, Гърция има раздут публичен сектор, подправени данни за финансовото си състояние, голям бюджетен дефицит, корупция и измами. Следва заем след заем и колосално нарастване на държавния дълг.
При това положение не е чудно, че изведнъж страната изпада в немилост на финансовите пазари - защото никой не й вярва. Особено на фона на световна криза, когато рискови операции като приватизация в 12 без 5 и отпускане на сочни кредити, не са на мода.
Гърция има нужда от пари, но има ли кой да й ги даде?
През май 2010 г. ЕС и МВФ осигуряват 110 милиарда евро на Атина, за да плати на кредиторите си. Оказва се, че това не е достатъчно и следва нов заем от 130 милиарда евро.
За сметка на това Гърция трябва да съкрати 15 000 държавни служители, да намали заплатите в държавния сектор с около 20%, спирайки и 13-ата и 14-ата заплата, да увеличи пенсионната възраст на 63 години - плюс увеличение на ДДС за храни, напитки, цигари и луксозни стоки.
В резултат само за миналата година фалираха 111 000 фирми, а около 1 милион души останаха без работа. През февруари са преброени 20 000 нови бездомни, а в Атина всеки 11-ти се храни в социална кухня.
Че гърците не се винят за печалната си поза на ръба на фалита - това е комичното. Доста отблъскващо за инвеститори, туристи и донори на спасителна помощ на фона на собствената им невъзможност да си помогнат - това е трагичното.
След броени дни Атина ще бъде посетена от поредната експертна комисия на "тройката" - Международният валутен фонд, ЕЦБ и ЕС. Тогава ще стане ясно дали страната покрива тежките критерии за реформи и икономии срещу последния транш от спасителния заем - 31 милиарда евро.
Засега прогнозите са песимистични, защото Гърция загуби много време в протести, политически боричкания, обещания и извънредни избори.
Гневът в страната не е стихвал от зимата на 2010-а, поредна петдневна стачка обявиха тази седмица лекарите, които не са получили заплати, а правителството им дължи
Новият гръцки премиер Самарас се опита да издейства отсрочка за прилагането на плана - орязване на 11.5 милиарда евро, който вероятно ще посегне на здравеопазването, пенсионната система и полицията.
Получи хладен отказ и недвусмислено послание от Париж и Берлин - споразуменията трябва да се спазват и всеки ден трябва да се използва. Обеща на сънародниците си, че това ще е последната порция икономии. Но вероятно и те не са му повярвали.
Освирепелите от кризата гърци изливат гнева си върху всичко, което им падне - банки, телевизии, корпорации, Меркел.
Отскоро имат и друга мишена, която няма да им вземе порция от заплатата или да ги накара да приватизират някоя закъсала държавна компания - чужденците и имигрантите. Те сякаш са най-беззащитни, въпреки безпрецедентния си 5-хиляден протест пред парламента под мотото „Не на неонацизма. Не на ислямофобията".
Докато вътре, исторически, но не и изненадващо, кресла заемат представители на крайнодясната „Златна зора" и на радикалната левица.
Южните ни съседи изтеглиха огромен кредит на доверие. И не е ясно кога ще го изплатят.
