Той е единственият нов играч с претенции и възможности, след като през 2013 г. от политиката си тръгнаха основните играчи на прехода Ахмед Доган, Иван Костов, Георги Първанов. Това обяви политологът Петър-Емил Митев на дискусия на Института "Иван Хаджийски".
Кой, кой, кой? Абе как кой, Николай Бареков. След продуктите на прехода, иде ред на субпродуктите. Социолози от школата на Митев му отреждат 1 от 17-те евродепутати, на които има право България.
Пак ще напомним сходствата с Волен Сидеров - и двамата са бивши журналисти, и двамата ги роди телевизията. СКАТ "излюпи" Волен Сидеров, TV7 - Бареков. Ако ги питате и двамата, политическото им зачеване е съвършено непорочно.
В България изглежда толкова лесно да направиш партия. Достатъчни са пари, лице и социологическа агенция. Най-новата ни история добавя към това и платформата, която дава електронна медия като телевизията.
В НДК днес се създава партията "България без цензура" с лидер Николай Бареков, чието учредително събрание беше във Велико Търново. Не защото е "старопрестолен град", първа българска столица, а защото се свързва като крепост на ГЕРБ - и по-скоро на Цветан Цветанов.
Бившият вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ е сред най-атакуваните от Бареков и БСП лица. Очевидно се страхуват да се нахвърлят така върху Бойко Борисов, но все пак в едно интервю пред жълт седмичник Бареков се обяви за създател на Борисов. И като говорим за създатели по отношение на Бареков и Пеевски, със сигурност никой не се колебае кой е яйцето и кой кокошката.
Ще бъдем движение на слабите, на неможещите, на възрастните и тези, на които държавата не е дала нищо, се казва в декларацията, подписана в зала "Царевец" преди време. Иначе се обявяват за центристка, сиреч първи братовчед на ДПС - и първата партия, която по думите на Бареков, тръгва от низините. Партия на регионите, казва той. Това пък е заемка от Украйна - Партията на регионите там е на президента Янукович и премиера Микола Азаров.
Нищо, че се обявява за двойник на УДАР -като "прозападна, демократична и центристка формация" (виж вдясно).
Имитация на много марки
Партията на регионите не е единственият copy-paste, който ще откриете в цялостния облик на "България без цензура" и речите на нейния лидер. Тя е като китайска имитация на много марки - ранния Борисов, настоящия Станишев, РЗС и Янето преди да влязат в кризата на средната възраст, та дори и пенсионерския лидер Сава Гърбузанов и един мек Сидеров - без антитурската реторика. Засега е Бета версия, ще видим по-нататък.
В обещанията има всичко (каквото иска да чуе обеднелия българин) - битка с банките и монополите, прогресивно подоходно облагане, изравняване на доходите с европейските и изобщо микс от много друга алабалистика, която минава за лява. И колко зле живее българинът, "откакто сме влезли в ЕС..."
Участва ли Бареков в преразпределението на популизма, запита Дойче Веле. На него може да му се падне най-голямата бака, защото неравенството в България - и по света - се увеличава, и хората обедняват. Тези изпадащи по стълбицата на благоденствието българи, някои на границата на лумпенизацията, са гневни, нещастни, неудовлетворени - те искат просто да бъдат чути, и някой да им каже онова, което искат да чуят. И Сидеров го правеше, преди да стане куче-пазач на властта.
Кои
Кои са лицата, които разпознаваме в "България без цензура"? Една от тях е 26-годишната Тезджан Наимова, чиято спортна кариера в лекоатлетиката прекъсна завинаги, след като през септември м.г. тя беше наказана с доживотна забрана да се състезава доживот заради допинг.
Обяснението й е, че идеята й допада заради нуждата от радикална промяна. Сигурно заради радикалната промяна там е и "най-хубавата депутатка на 41 НС" - бургазлийката Калина Крумова, чиято звезда изгря от "Атака", а още по-точно от СКАТ.
Още един пловдивчанин - Мартин Иванов-Данона, е спряган за гост на конгреса. Новината дойде от "Марица" - пловдивското издание съобщи, че от 4000 делегати, 1/10 са от Пловдив, родния град на Бареков.
Със сигурност в залата ще се видят доста типажи, които изглеждат, да кажем спортстменски... Дали защото ММА-боецът Стъки му събира хората? Макар че отрече. А и съпругът на Юлияна Дончева Станислав Недков, се води официално в ГОРД. Но няма съществена отлика между ГОРД и "България без цензура", между Слави Бинев и Бареков.
Ангел Славчев, един от най-видните Барекови центристи, също е там. Славчев е успешен пример за професионален протестиращ - срещу шистовия газ, срещу тока на февруарските протести, после се опита да направи някакво "Движение за граждански контрол", но първа и преди всичко е лявата организация, която оглавяваше - младежката организация на Национално движение "Русофили", ръководена от члена на ВС на БСП и издател на в. "Дума" Николай Малинов...
Като за всеки първи конгрес на изгряваща партия, ВИП гостите, които се очакват, са американският генерал, вече от запаса, и настоящ съветник на румънското правителство Уесли Кларк, бившият австрийски депутат Валтер Швимер, бившият премиер на Словакия Микулаш Дзуринда, бившият премиер на Латвия Ийнарс Репше и бившият премиер на Сърбия Зоран Живкович. Какво правят в настоящето? Политиканстват.
Налудност ли е всичко това? Не, реалност.
И... вече сме го казвали по друг повод - Сънят на разума ражда чудовища.
Смятам, че много хора ще повярват на Бареков, защото са уморени от дългия и доста труден преход. Хората обедняха, озлобиха се един срещу друг и вече трудно дават доверието си. Предпочитат да не гласуват на избори, което също не е добро решение. Освен това се притесняват от коалиции след изборите, които не отразяват техния вот.
Сидеровата „Атака“ беше създадена с цел да убеди хората, че национализъм е равно на диващина. По същата схема, „България без цензура“ е създадена, за да убеди хората, че цензура е необходима. Нито едното обаче е вярно, нито другото. Думата „национализъм“ означава нещо съвсем различно от шепа кряскащи отрепки, търсещи обект да излеят неприязънта си. Колкото и примамлива да е перспективата да се цензурира Бареков и шайката му, за да не замърсява допълнително и без това трудно поносимата публична атмосфера, цензурата не е решение, а проблем. Това е, което не бива да се забравя. Помненето на тези неща е единственото, което може реално да обърка плановете на политическите инженери, създали тези два, с извинение, партийни субекта. Всичко друго са подробности.