Музеят на военната история в Брюксел беше отделил една миниатюрна стая, която разказваше много повече за кошмара на Втората световна война от подробните преразкази в учебниците по история.
Стаята беше тясна, без прозорци, бедно обзаведена с дървена маса и два стола, бюфет, радиоприемник, протрит килим, пожълтели тапети, малък портрет на стопаните, слаба светлина. Върху масата стояха две полупразни чинии, до тях - забравени очила с телени рамки. Сякаш семейството е било тук до преди минути, но нещо ги е накарало да напуснат дома си внезапно, изоставяйки всички вещи зад гърба си.
Радиото беше отговорът на загадката. От говорителя се чуваше напрегнат мъжки глас, който съобщаваше на полски език, че в този ден Нацистка Германия е обявила война на родната им страна. Съобщението се повтаряше до безкрай, прекъсвано само от вой на сирени за тревога.
Това не беше музейна експозиция, а машина на времето, която връща часовниците на 1 септември 1939 г. Всяка секунда в тази стая кара посетителя да изтръпва от вълнение и безпокойство, да съпреживява все по-силно страха от смъртната присъда на стопаните на къщата. Усещането не се забравя никога.
Това не е краят на историята, но е началото на края на десетки милиони човешки животи, погубени на фронтовите линии, смазани под руините на бомбардираните европейски градове, изгаснали от глад, болести и робска експлоатация, изгорели в газовите камери на концентрационните лагери, изхвърляни с вързани ръце и куршум в тила в масовите гробове.
Денят на Победата - безусловната капитулация на въоръжените сили на Нацистка Германия - е денят на оцелелите, които оплакват жертвите си. Денят на Европа обаче маркира нещо повече от тържеството на физическото съхранение.
Той бележи края на самоубийствените идеологии, отрезвяването и вразумяването на вечните врагове, заличаването на смисъла от съществуване на крайния национализъм.
Това е повратна точка, която обещава, че някой ден цяла Европа ще се прероди като територия на демокрация, свободна търговия, отворени граници, споделени ресурси и всеобщо разбиране, че войната тук вече е невъзможна.
Целта на тази общност не е да се изживява като незаобиколима велика сила, да конструира нова нация на юбер-човеци, да анексира колонии с "наши хора" или да смазва съседите си с агресия. Философията й се базира на простата идея, че демокрациите не воюват помежду си.
68 години по-късно това обещание продължава да се самосбъдва независимо от временните кризи. Нито колебанията на еврото, нито гръцката дългова драма, нито Брексит, нито "бомбите" на хибридната война могат да се сравнят дори за секунда с атмосферата на празнота и безнадеждност в онази полска стая, застинала завинаги в 1 септември 1939 г.
За някои Европейският съюз се изчислява в милиардите, които се преляха в българската промишленост, инфраструктура, земеделие и образование. За други - той е възможността да учат в някои от най-престижните световни университети, да работят в най-напредналите научно-технологически центрове, да се конкурират с най-добрите специалисти в своята област.
За тях ЕС е и нискотарифният полет до Рим за уикенда, безплатният билет за Националната галерия в Лондон, удобството да закусваш в Кьолн, да обядваш в Париж и да вечеряш край брега на Средиземно море в Марсилия в един и същи ден. ЕС е липсата на езикова бариера, елиминирането на усещането за пространствено ограничение.
За някои ЕС никога няма да надскочи евромитовете за диктатура на дребното чиновничество, което се занимава с правите краставици, шумните прахосмукачки, мъждивите енергоспестяващи крушки, розовите домати, етикетите на минералната вода и включените фарове на колите в ясен слънчев ден.
ЕС обаче е и една от малкото организации, които поставят опазването на човешкото здраве и околната среда преди всички други фактори на производството; той е високата енергийна ефективност на битовите уреди, жилищното строителство и индустрията, екологичният стандарт на автомобилите, ограничаването на излишните вредни отпадъци, технологиите за пречистване на водите и въздуха от отрови.
За някои съюзът е парадоксът, в който най-вресливите му врагове като Найджъл Фарадж и Марин льо Пен получават петцифрени работни заплати от Европейския парламент, за да го критикуват като излишна, вредна и уродлива организация.
За други ЕС е онзи фактор, който веднъж завинаги ликвидира удобната провинциална ленивост на националните власти, които не помръдваха нито милиметър напред без заплаха и външен натиск. Отне причината за вечното оплакване, че никой не чува гласа на "Клета Майка България / Клетия Източен блок" и че нищо не зависи от тях.
ЕС отне правото на популистите да поемат ангажименти и да не ги спазват, да се снишават и да пъплят в периферията на световните процеси.
Възможността за лично сравнение на жизнения стандарт постави много по-висока летва за политическия елит и административното управление. Вероятно затова общественото доверие на българите в европейските институции е по-високо, отколкото във вътрешната политическа система.
Той е правото да си намериш нова работа или нов дом във всяка държава-членка на съюза, без да чакаш виза или "открит лист". Той е правото да се върнеш в родината си, когато пожелаеш. Той е пълната гаранция за защита на частната собственост. Той е пълната забрана на смъртното наказание. Той е общата външна политика, той е и правото на всеки гражданин на Европа да участва вземането на решения, които засягат не само собствената му територия, но и целия континент.
ЕС е свободата да отстояваш мнението си, да се информираш и да формираш идеите си без репресивна намеса, да гласуваш независимо от границите; да живееш в пространство на сигурност, стабилни цени, конкурентна икономика, социална защита, зачитане на международното право.
Всеки може да разбере поне една от ползите и поне един от дефектите на ЕС, изброени дотук.
Но това, което никой не бива да забравя, независимо от личната перспектива, политическите убеждения, социалния си статут и неудовлетворението от битовите кризи - нищо от това нямаше да бъде възможно, ако не се беше случил Денят на разума.
Никога не бива да забравяме, че само до преди няколко десетилетия Европа беше кърваво бойно поле. Расите и нациите се деляха на "чистокръвни" и "подчовеци", столиците бяха в бомбадирани с тонове снаряди, реваншът се беше превърнал във фиксидея на болни мозъци.
Никога не бива да забравяме и белезите от Берлинската стена, тоталитарния погром над Унгарското въстание, танковете, смазали чешкият опит за "човешко лице" на режима по съветски образ и подобие, експериментите на Чаушеску, довели Румъния до глад, фалита на Народна Република България.
Колко кръв, пот и сълзи са били нужни, за да можем днес да си позволим лукса да спорим по "възмутителни скандали" като онзи с безплатните питиета и полуголите танци в паузата на младежки ведомствен форум в София по случай Европредседателството.
Достатъчно е само да не забравяме - нищо повече не изискват от нас мъдрите оцелели, които превърнаха 9 май 1950 г. в ден на свободата.
Браво Дияна, Браво Костова! От Центъра са изключително доволни и дават максимално висока оценка за изпълнението на поставената Ви задача. Елегантно и ловко отвличане на вниманието и насочването му в друга посока. Нито дума за СССР /Русия/, който изнесе тази война на гърба си, докато западноевропейската бандитска шайка, която всъщност инициира тази война, се ослушваше и обещаваше да отвори т.нар. "втори фронт", но така и не успя да намери достатъчно безопасно място, та да го открие. Накрая го откри зорлем, защото имаше опасност след година СССР да се простира от Атлантика до Пасифика. Нито дума за саможертвите и героизма на рускита войни, на руското население, умиращо от глад по време на окупацията на Сталинград. Вместо това - ред сълзи и ред сополи за .... някаква си там ...... "полска стая". Наистина перфектно! Сега по-сериозно: Хвалебственото слово, угоднически съчинено за възхвала на западноевропейската бандитска шайка, во главе с Великобритания, САЩ, Германия и Франция и подтичващите около тях джуджета в лицето на Белгия, Холандия, Дания и още някои други дребосъци, в това число и ние, има амбицията да заличи 9-ти Май като Денят на победата и да го замени с Денят на Европа. Еба ти тъпото наименование. Звучи ми като Денят на Земята или Ден без тютюнев дим. Или пък - Денят на Слънцето, изгряващо на 9-ти Май. Безсмислено, та знае ли се. Дияна, от Центъра са на мнение, че в следващите три месеца следва да се оттеглите и да се отдадете на заслужена почивка. Нужно е да съберете сили за следващата, изключително трудна, но важна и високорискова задача. Желаем Ви успех! От Центъра
след ВСВ Европа е разделена между двете свръхсили – САЩ и СССР. три години преди 9 май 1950 г., започва нова война – Студената война. 40 години след това СССР се разпадна, а 280 американски бази се разпростират все още из Европа. дори в момента Европа не е свободна. какъв 9 май 1950 г. - ден на свободата, ви гони неорентираните журналя?!?
Dox | 10.05.2018 00:03 "западноевропейската бандитска шайка... се ослушваше и обещаваше да отвори т.нар. "втори фронт", но така и не успя да намери достатъчно безопасно място, та да го открие." Това същата шайка ли е, дето воюва непрекъснато още от 1939? Която се бие с немците в Северна Африка още от 1940? И която принуди Италия да капитулира още през 1943? Защо броиш втория фронт от Нормандия, а не от предните битки? А САЩ не воюва ли в Тихия океан още от 1941? * * * Dox | 10.05.2018 00:03 "западноевропейската бандитска шайка... има амбицията да заличи 9-ти Май като Денят на победата и да го замени с Денят на Европа." Никакво заличаване няма. Капитулацията на Германия е подписана на 7 май и влиза в сила на 8-ми. По това време в Москва е 9-ти, но Европа съвсем нормално си отбелязва деня на 8-ми. Само руски подлоги като теб продължават да лъжат, че имало подмяна.
e-mil | 10.05.201810:51 * * * Dox | 10.05.2018 00:03 "западноевропейската бандитска шайка... има амбицията да заличи 9-ти Май като Денят на победата и да го замени с Денят на Европа." Никакво заличаване няма. Капитулацията на Германия е подписана на 7 май и влиза в сила на 8-ми. По това време в Москва е 9-ти, но Европа съвсем нормално си отбелязва деня на 8-ми. Само руски подлоги като теб продължават да лъжат, че имало подмяна. ****** абе, Емилчо, пак се правиш на малоумен! едно се пита, ти друго отговаряш. изобщо правиш ли разлика между Денят на победата и Денят на Европа? на всеки му е ясно, че на 8 май ЕС и САЩ отбелязват Деня на победата над хитлеристка Германия, а за страните от бившия Съветски съюз Денят на победата е 9 май. Докса те пита,защо западноевропейската бандитска шайка са спретнали две в едно - Денят на победата и Денят на Европа на една дата - 9-ти май?!
Не знам, дали вавилонската блудница Европа нарочно е избрала 9-ти май, за да засенчи деня на победата на съветския (конц)лагер. Малко е съмнително. През 1950, когато Шуман декларира прословутата декларация, в СССР 9-ти май не е бил официален празник. Ден на Победата с грандиозните паради става чак при Брежнев, след като пенсионира цялата стара сталинова гвардия. Защото Сталин ни шайката му много добре са съзнавали, че победата е пирова, ама много пирова. А може ли декларацията да се смята за учредяване на новата Европа, Европа на нациите? В номинално суверенната, създадена година по-рано ГФР, върховната власт е принадлежала на съюзническата контролна комисия, поддържала окупационен режим до 1955. По-скоро учредява търговски картел и дълги години ЕС се наричаше точно така - общ пазар. Търговците обичат да си рекламират далаверите с възвишени слова. Жалко, че тогава Диянка я е нямали, каква ода на радостта щеше да им натрака. Както и да е, европейците да се честват великия общ пазар, Диянка и Емо с тях, съветските народи да си честват великата пирова победа с Докс и Гети, българите нямаме повод за честване. Все пак, наздраве и на двата банкета.
"Денят на победата" в СССР се чества от 1965 г. на 9 май 1950 г., Робер Шуман ПРОЧИТА в Париж пред международните медии декларация си. което не значи още нищо. декларацията е приета на 18 април 1951 г. и договор подписват 6 страни. тази дата - 18 април 1951 г. е моментът на историческо зачеване на днешния ЕС. на този ден, а не на 9 май, както се твърди, се създава първата Европейска общност - за въглищата и стоманата. по-късно, на срещата на върха в Милано през 1985 година, в апогея на Студената война, обаче се взема решение за Ден на Европа да бъде обявена не датата на подписването на договора – 18 април, а онзи 9 май, съвпадащ с Деня на победата. само евроатлантически подлоги като Емилчо продължават да лъжат, че нямало подмяна. а дядката да си празнува квот си иска, аз ще празнувам Денят на победата като почета паметта на 13 000 загинали български войници срещу хитлеристка Германия.
Гетито ме потвърждава. Не помнех точната дата на първия Ден на Победата - 1965, но добре помня, че Хрушчов падна през 64-та и то след 9-ти май. А през 85-та беше не апогей на студената война, а началото на края й и началото на перестройката и разведряването. Българските войници, загинали срещу Германия са много повече, над 30х. Аз също почитам паметта им, но не се заблуждавам, че са загинали за България. След деня на светите братя ще празнувам 7-ми септември - деня на възвръщането на Добруджа. С помощта на Хитлер.
дядка, след 7-ми септември е хубаво да празнуваш и 9-ти септември! щото Крайовската спогодба е спазена под натиска на Германия и със съгласието на СССР. Третият Райх и СССР бяха съюзнически държави по това време,Румъния е компенсирана с други земи. Крайовската спогодба е единствената, която е сключена без съдействието на Германия, затова и тази територия -южна Добруджа остава безспорна.. и не е барана от победителите след ВСВ.
Гети, 9-ти го оставям за вас с Доксито, за други съветски другари в това кафене не се сещам. Аз празнувам само чисто български празници. Не съм забравил, че Хитко и Йоско са били първи дружки цели 22 месеца и са кълцали и делили територии като англофренците след ПСВ. Все пак, натиска го е оказал Хитко, а Йоско се съгласил и заграбил Молдова. Мамалигите са нагушени с унгарски територии след ПСВ, след втората ни хуя. Сталин правилно не им е върнал Добруджа, все пак при Сгталинград са се сражавали румънски войски, не че е имало някаква файда от тях. А българските, с окупацията на Македония и Тракия са освободили няколко германски дивизии за източния фронт.
GETI | 10.05.2018 15:42 "... на всеки му е ясно, че на 8 май ЕС и САЩ отбелязват Деня на победата... Докса те пита,защо западноевропейската бандитска шайка са спретнали две в едно - Денят на победата и Денят на Европа на една дата - 9-ти май?!" Уж на всеки му било ясно, а излиза, че на теб пак не ти е ясно. Как така ЕС хем отбелязва победата на 8-ми май, хем били спретнали две в едно на 9-ти май? Я пак помисли кой от двама ни е малоумник! И въобще от какъв зор Денят на победата трябва да се мери по московско време? В акта за капитулация на Германия изрично е казано, че тя настъпва по централноевропейско време. И този акт е подписан от СССР. Ето че подмяната е от руска страна, а не от западноевропейска.
dedo adji | 10.05.2018 17:40 "Българските войници, загинали срещу Германия са много повече, над 30х." Официално загиналите са около 8 000 във войната срещу Германия. Отделно има около 10 000 безследно изчезнали. Вероятно повечето от тях също са загинали, но със сигурност има дезертирали, а вероятно и бягащи от настъпващия комунизъм.
Емилчо, стига си плямпал глупости, ми отвори барем Уикипедия и виж кво значи "Денят на победата" и "Денят на Европа" за кво "московско време" и " централноевропейско време" ми говориш, когато разликата между двете събития е 5 години.
Е-Мил-Чо, Денят на победата се определя от победителя. Западна Европа не е победител в тази война и за това няма думата по този въпрос, нищо, че много и се иска. И нищо, че някои западноевропейски държави, както и САЩ, го играеха "съюзници" на СССР, а всъщност тайно се надяваха Хитлер да съсипе СССР, а те след това да се намесят така, че само те да делят плячката. И каква беше ролята им срещу Германия в тази война? Да не би френската "съпротива" да оказа влияние за изхода и? На 7-ми Май 1945 водят генерал Йодл да подпише безусловната капитулация на Германия. Когато влиза, вижда как от страна на победителите са се подредили разни военачалници, измежду които и един френски /забравих му името/. Йодл се спира и го оглежда. След което казва: "Я, ама и тия ли са ни победили!". Колкото до Германия, тя и днес е окупирана държава, именно по силата на подписани договори и споразумения след войната. От германска страна /ако не бъркам/ са подписани от Конрад Аденауер, а отсрещната страна са САЩ, Англия и Франция. Тези договори са в сила до 2099 г. И част от тях е и т.нар. "Канцлер Акт". На тях се дължи и факта, че и днес, в Германия е пълно с американски бази и английски военни формирования. И, защо, драги ми Е-Мил-Чо, така те дразни този Ден на победата?
GETI | 11.05.2018 00:19 "отвори барем Уикипедия и виж кво значи "Денят на победата" и "Денят на Европа"... за кво "московско време" и " централноевропейско време" ми говориш, когато разликата между двете събития е 5 години." Е, щом имаш тъпия навик да се образоваш от Уикипедия, вземи я отвори и виж какво значи Victory in Europe Day! И не се офлянквай, а отговори на въпроса: От какъв зор Западна Европа трябва да празнува победата по московско време? И щом ЕС не отбелязва 9 май, за каква подмяна може да става дума? А като наблягаш на разликата в годините, то по тази логика и войната с Германия не е свършила през 1945, защото СССР официално я прекратява през 1955. * * * Dox | 11.05.2018 00:39 "Денят на победата се определя от победителя. Западна Европа не е победител в тази война..." Великобритания е победител. За нея войната започва година и 9 месеца преди нападението над СССР - още когато Сталин е съюзник на Хитлер. И през цялото време се бие, колкото и да лъжете, че се е ослушвала за втория фронт. Франция също е победител, защото официалното френско правителство е в изгнание и продължава да воюва, даже запазва част от военноморския си флот. И при това е признат от СССР, защото през 1941 Сталин прекратява дипломацията с Виши и мести посланиците си в Лондон при правителството в изгнание. Ами айде, щом се водиш само по СССР вземи уважавай всичките им решения, а не само избрани! Щом Сталин е признал Франция за победител, то кой си ти, че да оспорваш мъдрите му действия? * * * Dox | 11.05.201800:39 "И нищо, че някои западноевропейски държави, както и САЩ, го играеха "съюзници" на СССР, а всъщност тайно се надяваха Хитлер да съсипе СССР..." И имаш нахалството да говориш за подмяна? Ами че ти самият повтаряш съветската пропаганда от преди войната. Почети малко в. "Правда" от 30-те години! Навсякъде пише едно и също: ще изчакаме капиталистите да се изядат помежду си, а после ще донесем свободата на угнетените народи. А после намери някоя от многобройните речи на Сталин. Примерно тази от Пленума на ЦК на РКП(б) от 19 януари 1926 година! Понеже си говедо и няма да я потърсиш, ще ти цитирам малко: "Предполагам че силите на революционното движение на Запад са големи, те растат и ще продължават да растат, те могат да доведат до това, че някъде да свалят буржоазията. Това е така. Но ще им бъде много трудно да се удържат... ...Но ако войната започне, то ние няма да седим със скръстени ръце, ще ни се наложи да влезем, но да влезем последни. И ще влезем за това, за да хвърлим решаващата гира на везните, гирата, която би могла да натежи." И не се опитвай да заблуждаваш хората, заради думата "ако"! СССР активно търси начин да започне война в Европа. През 1936 по време на испанската гражданска война Великобритания и Франция налагат оръжейно ембарго и спират поддръжката на републиканските сили. Страните, които активно се намесват са Германия, Италия и СССР. Така че спри да лъжеш! Глупавият Чембърлейн шумно е тръбил, че е осигурил мир с Хитлер през 1938. А Сталин най-малко 12 години преди това е знаел, че ще има нова голяма война и че той ще опита да влезе последен. И докато Великобритания и Франция се бият срещу агресията на Хитлер, СССР сам се занимава с агресиии: напада Полша, Финландия, прибалтийските републики и отнема Северна Буковина от Румъния. Е, защо тогава смятате англичаните за подпалвачи на война, но не СССР, след като историята показва точно обратното?
Колко хубаво го е нарисувал Илия Бешков през 1940 година: http://ivo.bg/wp-content/uploads/2018/05/IMG_8509-1-e1525939885807.jpg