"Газът може да е скъп, но свободата е безценна". Тази фраза на премиера на Естония Кая Калас в реч от събитие на фондация "Фридрих Науман" в Берлин отпреди седмица успя да обобщи цялата огромна дискусия, която в България водим от десетилетия.
Водим я още по-ожесточено от края на февруари, когато Русия нахлу в Украйна, а кресчендото дойде преди седмица, когато "Газпром" спря доставките на газ за България.
Президентът Румен Радев наблегна на цената на синьото гориво и на бедността.
"Цинично е в енергийно най-бедната държава в Европейския съюз и на най-бедните граждани да се казва "ще намерим газ, но ще плащаме по-скъпо", погали той ухото на едната страна в спора, която, в общи линии, смята, че не бива да се врем между шамарите и при големите, а да се снишим, защото сме "бедни" и "малки" и от цялата работа единствено ще обеднеем още повече.
Подобна популистка риторика е присъща на куп политици и партии.
Те се възползват и поддържат любимата на стабилна част от българите дълга традиция да извиняват всяко нещастие с бедност и да държат да им повтарят, че от тях нищо не зависи. Че са бедни не защото са неспособни, а защото светът е лош и настроен срещу тях.
От другата страна е премиерът Кирил Петков, който дърпа другата струна - на свободата и независимостта, които са евентуална платформа за развитие и забогатяване със силата на собствените способности.
"Ще защитаваме българския интерес винаги. Това означава независима България, свободна и просперираща", е мотото на Петков в газовия спор.
Според него и още редица политици, част от които и от управляващата коалиция, зависимостта ни от руския газ е умишлена, години наред не е направено нищо за диверсификацията на доставките и това има директна връзка и с корупцията, и съответно - с бедността у нас.
Реалното измерение на това колко точно ще обеднеем заради спирането на руския газ тепърва ще се види. Оценките варират от ръст на цената на газа с 35%, през 20%, като според вицепремиера Асен Василев той може дори да поевтинее. Съответно и ефектът според различните прогнози е от пълен апокалипсис за редица индустрии до евентуално охлаждане на топлата вода за масовия потребител на топлофикациите.
За всички е ясно, че спорът е далеч отвъд доставките на газ. Той е за посоката - Европа или Русия, Изток или Запад, едни ценности или други, и всеки, чийто интерес е към едната или другата страна, намира дори и съответните строго експертни аргументи - в областта на енергетиката.
Какво точно ще стане вероятно ще разберем след месеци, но за момента има няколко факта и една условност.
Както казваше един социален министър - бедността е субективно понятие - за едни да си беден е да нямаш пари за хляб, за други - за екскурзия в Египет.
България е член на Европейския съюз и в сравнение с останалите членки, особено най-богатите, масово хората у нас са бедни. В сравнение с Албания, Сърбия и Северна Македония - не са, или поне според данните на Световната банка и Международния валутен фонд, които сочат, че у нас брутният вътрешен продукт на глава от населението е по-висок в сравнение със съседите. БВП на човек у нас е сравнимо с това в Русия (малко по-ниско тук) и далеч по-добро от това на Украйна - и то преди войната.
Освен това през 1988 г. БВП на глава от населението у нас е малко над 2500 долара, през 2020 г. е над 9900 долара. Дори да вземем предвид промяната в стойността на долара, сега сме поне два пъти по-богати, отколкото по онова време.
Тогава защо сме толкова убедени, че сме бедстващо бедни? Една от причините е усещането за неравенство и несправедливост и бездната между най-богати и най-бедни.
За март 2022 г. инфлацията на годишна база е над 12 на сто, като това се дължи основно на ръста на цените на горивата и храните. Спрямо февруари ръстът на потребителските цени е с над 2 на сто. Повечето прогнози сочат, че този процес едва ли скоро ще се обърне и поскъпването ще продължи. Факт е и че той започна далеч преди началото на войната, а тя допълнително го задълбочи.
Всеки пети в България живее под прага на бедността, или с под 16 лв. на ден, според данните на Евростат, и предвид инфлацията процентът на крайно бедните ще продължи да расте, а разликата между богати и бедни - да се усеща по-осезаемо.
Неравенства създава образователната система на България, която ражда функционална неграмотност и не стимулира критично мислене. За добро образование, което дава по-добър старт за последващ просперитет, се плаща.
Несправедлива е здравната система, за която също се плаща - осигурените "безплатни" профилактика и лечение водят до лошо качество на живот, инвалидизация и съпровождащата болестта бедност.
Жестоки неравенства създават правоохранителната и правораздавателната системи - никой не се чувства напълно сигурен за имота и бизнеса си, а няма нещо, което да ограбва повече едно общество, от корупцията, която в България открай време е стил на управление.
Или с други думи - може и да не сме толкова бедни, но това не означава, че живеем по-добре. Голяма част от българите просто не смятат, че имат придобити в последните десетилетия свобода и ценности, които да защитават и в името на които да приемат още несправедливост под формата на обедняване - например заради цената на газа.
Просто кочината, на която са свидетели от толкова дълго време, не си струва чак толкова жертвата.
Има я обаче и точно обратната логика - това е възможност да се измъкнем от кочината и да престанем да уреждаме обществените си отношения по несправедлив и неравен начин.
Тоест да спрем най-накрая с корупцията по най-високите етажи и зависимостите, част от които се дължат и на столетната ни обвързаност с Русия. Да изгладуваме раздялата, защото после ще стане по-добре и по-европейско. Да обречем 20-те процента бедни на истинска мизерия в името на бъдещето на децата на всички ни.
Тук обаче идва най-сложният въпрос - възможно ли е това изобщо и струва ли си гладуването?
Очевидно едната страна, която ни повтаря до втръсване, че сме бедни, няма решение, не и такова, което да е полезно за всички. Макар и от президентската институция да не зависи много, колкото от изпълнителната власт, Румен Радев вече втори мандат повтаря колко бедни са българите и не прави нещо особено да промени това положение. Той и в момента не предлага решение, освен формулировки по посока на Луната, че преди да се вземат решения трябва да се мисли за бедстващите хора.
Подобни изказвания - вероятно умишлени - единствено подклаждат тази нагласа - че от нас нищо не зависи и сме обречени на живот на дъното. Колкото повече повтаряш на дадено общество, че е бедно и социално скапано, толкова повече то се приема единствено и само за такова.
И обратното - ако му обясняваш, че има и други ценности и друго богатство - достойнство, гордост, дух, че е преживяло десетки кризи, инфлации и войни и винаги се е изправяло на крака и е продължавало напред в името на по-добър живот - толкова по-лесно хората успяват да видят отвъд цената на хляба и олиото, колкото и висока да е тя.
Да, в България има наистина бедни хора, но вместо страховете им да бъдат употребявани, от политиците се очаква да работят по същество за намаляване на бедността - с премахване на условията за създаване на неравенства и с установяване на справедливи системи.
Дали това правителство е в състояние да се справи с тази задача, особено в подобна вътрешна и външна ситуация, е доста спорно. Досега сме чули доста намерения, но на практика не сме видели още нищо.
Затова засега се налага просто да приемем, че на първо време ще обеднеем. Какво ще стане след това зависи от всеки един от нас и от изборите, които правим.
