Изборите 2 в 1 приключиха и донесоха със себе си интересни резултати - много ниска избирателна активност, победа за "Продължаваме промяна" в парламентарния вот и балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков на президентските избори.
Голямата изненада във вота се оказа победата на формацията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.
Според данните от паралелното преброяване на гласовете на социологическите агенции "Продължаваме промяната" се очертава като убедителен първи на изборите. На второ място остава коалицията ГЕРБ-СДС начело с Бойко Борисов, която заема тази позиция за втори път на избори тази година.
Президентският вот дойде с очаквана преднина за действащия президент Румен Радев, но не достатъчна му, за да успее да постигне окончателна победа още на първи тур. Така той ще трябва да се яви на балотаж срещу проф. Анастас Герджиков. Двама независими кандидати - единият подкрепен от БСП, а другият - от ГЕРБ.
Успехът в парламентарния вот на ПП не беше прогнозиран от нито една социологическа агенция. Въпреки това към момента (преди официалните данни от ЦИК и пристигането на резултатите от чужбина) същите тези агенции ги поставят с между 3% и 5% пред ГЕРБ.
| Партия / Агенция | Алфа рисърч | Галъп интернешънъл | Тренд | Маркет линкс | Избори 11.07. |
| "Продължаваме промяната" | 26,40% | 26,30% | 26,10% | 26,50% | |
| ГЕРБ-СДС | 23,20% | 21,30% | 22,60% | 23,40% | 23,51% |
| ДПС | 11,60% | 11,40% | 10,50% | 11,40% | 10,71% |
| БСП за България | 10,90% | 10,40% | 10,40% | 10,10% | 13,39% |
| "Има такъв народ" | 9,60% | 9,30% | 9,80% | 9,40% | 24,80% |
| "Демократична България" | 6,70% | 6,40% | 6,40% | 7,90% | 12,64% |
| "Възраждане" | 5,70% | 5% | 5% | 4,40% | 3,01% |
Кирил Петков вече заяви, че ще търси за разговори всички политически сили без ГЕРБ и ДПС, като самият той ще бъде номинацията на формацията си за премиер, докато колегата му Асен Василев ще бъде посочен като кандидат за финансов министър.
Друг важен момент е продължаващото пропадане на БСП, която продължава да губи подкрепа и според паралелните проучвания на агенциите се срива до четвърта политическа сила с резултат малко над 10%. Въпреки това лидерът Корнелия Нинова заяви, че въпросът за оставката ѝ не стои на дневен ред, като тя даде акцент вместо това върху нуждата от постигане на бързо съгласие около рамката за Бюджет 2022 г.
Пред социалистите застават от ДПС, които успяват да повишат леко представянето си спрямо изборите от 11 юли.
Сериозен срив отбелязват и партиите на протеста. "Има такъв народ" на Слави Трифонов пада от първа политическа сила до пета. Ако на 11 юли ИТН събра 24,8%, сега резултатът ѝ (до момента) варира между 9,3% и 9,8%.
Не по-малка е загубата и за "Демократична България". Подкрепата за градската десница спада почти двойно, като съпредседателят на ДБ Христо Иванов определи резултата като "незадоволителен", но не и за провал. Той също така посочи, че предстои вътрешен анализ на причините, довели до този отлив на подкрепа.
Последната формация, преминаваща бариерата от 4% за влизане в Народното събрание, е националистическата "Възраждане" на Костадин Костадинов, който в изказванията си след вота заяви, че още от ден първи на 47-ото Народно събрание ще се бори за отмяна на противоепидемичните мерки - тема, която беше силно застъпена в кампанията му.
"Изправи се БГ! Ние идваме!" е големият губещ от тези избори - те остават извън парламента с подкрепа от около 2%. С около 1% са ВМРО.
Според различните агенции разпределението на мандатите в следващия парламент се очаква да е следното: "Продължаваме промяната" (68-70 мандата); ГЕРБ-СДС (59-60 мандата); ДПС (28-30 мандата); БСП (26-28 мандата); ИТН (24-25 мандата); ДБ (17-21 мандата); "Възраждане" (11-13 мандата).
Всички тези данни не са окончателни, но те ни поставят пред един сложен парламент със седем политически сили и потенциално сложни преговори за формиране на управляващо мнозинство. Отговорността тук обаче категорично ще падне върху раменете на новата формация "Продължаваме промяната".
Що се отнася до президентските избори, тук нямаше кой знае какви изненади. Избирателната активност не стигна дори близо 50%, което ни изпраща на балотаж.
Действащият държавен глава Румен Радев води убедително с подкрепа от 49-51%, което принципно му дава сериозно предимство преди втория тур над проф. Анастас Герджиков. Ректорът на СУ, който се кандидатира като независим, но с подкрепата на ГЕРБ, получава гласовете на 23-24% от отишлите до урните.
| Кандидат / Агенция | Алфа рисърч | Галъп интернешънъл | Тренд | Маркет линкс |
| Румен Радев | 50,10% | 50% | 51,10% | 49% |
| Анастас Герджиков | 23,80% | 24% | 23,10% | 24,30% |
| Мустафа Карадайъ | 9,60% | 9,10% | 9% | 10,40% |
| Костадин Костадинов | 4,10% | 4,10% | 3,80% | 3,90% |
| Лозан Панов | 3,50% | 3,50% | 3,50% | 4% |
По-назад остава лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ с подкрепа от 9-10,4%, докато лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов взима около 4%.
Големият провал на президентския вот е при Лозан Панов, за когото са гласували между 3,5% и 4% според данните от паралелните преброявания на социологическите агенции.
Основната новина от тези избори дойде при изказванията на двамата претенденти, класирали се на балотаж, които потвърдиха, че най-сетне ще видим ясен президентски дебат, какъвто преди първия тур липсваше.
Самият Радев обяви, че битката не е приключила, като, по думите му, на втория тур той ще се изправи срещу "картела на статуквото", докато Герджиков коментира, че е постигнал целта си - да докара изборите до втори тур. Той изрази увереността си, че ще навакса тази разлика и ще успее да обърне резултата.
Интересно при балотажа ще е колко точно ще падне избирателната активност и съответно колко от сегашната си подкрепа ще могат да активират и двамата кандидати.
Предстои да излязат и резултатите от ЦИК, които могат да внесат известна промяна в резултатите от вота, особено след като към тях се добавят и резултатите от изборите от чужбина, като те може дори да пренаредят кандидатите в парламентарната надпревара.
Окончателните резултати би трябвало да са известни до сряда, а до края на седмицата вече ще имаме яснота за разпределянето на мандатите и имената на новите 240 депутати.
Колкото до президентския вот, следващата неделя отново ще гласуваме, за да решим кой ще седи на стола на държавния глава през следващите 5 години.
