Снощи социолози се надпреварваха да определят изборите като "исторически". Единственото нещо, което трябва да отиде в историята, предвид нещата, които чух, са голямата част от социолозите.
Тези избори не са нито "исторически" (в смисъл на сензационни - уви, думата напоследък е добила това значение у нас), нито изненадващи в своя резултат. Те отразяват няколко постоянни, исторически (в оригиналния смисъл) тенденции в обществото ни през последните 30 години:
- Месианизъм - склонността към търсене на "спасители" и "икони на надеждата". Този комплекс е дълбоко човешки, но характерен за общества на по-ранен стадий на политическо развитие. В цивилизования свят е отшумял преди около 200 години, с изключение на периоди на тежка криза. В България остава норма.
- Гласуване за ценностнни модели, а не за партии - тъй като у нас партийните и обществените ценности не съвпадат, хората гласуват за онази партия, чиито ценности уж са най-близки до тези на гласуващия индивид. Тъй като ключовата дума е "уж", на всеки следващи избори имаме постоянно преливане на електорат.
- Липса на ясна концепция за държавната политика - в България работи модела на ad hoc управлението - т.е. кризите се решават в движение, без да има доктрини за външната и вътрешната политика. Именно заради това няма приемственост в политиките на различните кабинети.
В цивилизования свят, държавните политики са доктринарни - т.е има политически консенсус за няколко неотменни приоритета, които се следват и от леви, и от десни, либерали и консерватори. За българския масов избирател и масов политик идеята БСП, ГЕРБ и ДБ да се договорят за такива приоритети, остава непонятна.
- Властта като самоцел - за голяма част от депутатите достъпът до парламента е еднократна опция в живота. Поради тази причина всеки от тях се стреми да се облагодетерства максимално за времето, което има.
Този подход е тясно обвързан с ad hoc принципа, тъй като политическите движения нямат постоянни ценности и съответно не могат да сформират дългосрочна, широка приемственост. Шанс за втори мандат се получава или чрез клиентелизъм, или като следствие от превръщането на политика в шоумен, или обратното (Сидеров, Симеонов, Бареков като например).
- Рязко разделен вот между столица и провинция - това е пряко следствие от задълбочаващата се разлика в стандарта на живот и нивото на образованост, както и от процеса за търсене на ценности, а не на партии.
Огромното социално неравенство в страната води до драстични разлики в подкрепата и доверието на хората. Тук не става въпрос за "по-умни" и "по-глупави", а за различен светоглед и приоритети. Хората които изкарват по 3000 и по 700 лева на месец, се вълнуват от различни неща.
- Вотът в Чужбина не отчита "изтичането на мозъци", а подсказва търсенето на ценности - българите зад граница не са масово по-умни или глупави от тези в България. Те обаче имат по-различни ценностни модели и съответно на различните вотове припознават малко по-различни политически субекти от сънародниците им в страната.
- Изтичането на мозъци в чужбина всъщност се потвърждава не от гласоподавателите, а от партиите - липсата на нови кадри и идеи е свързана с процеса на оформяне на партиите, наложен от БКП - по-важно е следващото поколение да е покорно, отколкото идейно. Това води до отлив на креативни кадри, които търсят реализация другаде, и поставя в листите хора, които са верни, но без въображение - същият принцип на масово набиране на кадрите и в научните ни институции.
Следователно, всяко следващо поколение избраници е по-ограничено от предишното и съответно използва все по-плоски кампании за печелене на поддръжници. В този контекст, влизането на непарламентарни партии дава шанс за вливане на свежа кръв, но те също, за съжаление, са жертва на останалите процеси, изброени по-горе.
Крайният резултат от тези процеси е буксуването на държавата и обществото и постепенното деградиране на политическия модел.
Всеки следващ вот става все по-малко в името на идеите, и все повече в търсене на "по-малкото зло".
Настоящите избори не предлагат нищо ново по отношение на действащия модел на политическо развитие. Заменят се цветните блокчета, но конструкцията остава същата.
*Текстът е взет от фейсбук страницата на историка Александър Стоянов с неговото съгласие. Заглавието е дело на редакцията.
