"Не забравяйте, че и на тези избори ГЕРБ победи" - това трябваше да бъде посланието на пресконференцията на партията за анализа ѝ след изборите.
В една ситуация, която поставя депутатите на ГЕРБ в почти пълна изолация и в мишена за критики от едно потенциално опозиционно правителство, целта на този разговор с медиите беше да напомни, че победители може да има много, но победителЯТ на практика е само един. И все още е незаобиколим фактор.
В крайна сметка обаче само един въпрос успя да разбие тази внимателно подредена стратегия за пресконференцията - защо Борисов го няма, за да каже тези изводи сам.
Предвид факта, че ГЕРБ е една от най-силно центрираните около лидера си формации, действително е нормално този анализ да дойде именно от партийния водач. И извиненията, че той говорел с чуждестранни партньори, звучат леко нелепо, предвид факта, че пресконференцията може да се насрочи по всяко време.
Именно Борисов е човекът, който трябва да даде отговори за това какви промени предстоят в ГЕРБ - кадрови и като политики, как смята да се държи партията, ако бъде изпратена отново в опозиция (все пак всички помним какви циркове бяха в 43-ото НС), както и кои са хората, които формацията ще посочи в своето експертно правителство и за кандидат за председател на парламента.
И липсата му на тази пресконференция се усети като голямата дупка, която засенчи всяко друго послание. Освен ако целта не е била точно такава - да не се дават отговори на едни трудни въпроси, за които все още няма яснота и в самата партия.
Със сигурност опозицията ще изтълкува така нещата - че премиерът се е изплашил от това да се изправи пред журналистите. Че бяга от въпросите след изборите така, както бягаше от парламентарен контрол миналия мандат.
И тези критики няма да бъдат чак толкова далеч от истината. Защото както и да въртят от ГЕРБ темата, партията им понесе сериозни загуби на вота сега - 300 хил. гласа по-малко, 20 народни представители по-малко и изпадане в ситуация, в която им се отрязва всеки път за коалиция. И нито подкрепата на ЕНП ще им свърши работа в момента, нито говоренето за това, че избирателят у нас не понасял първата политическа сила да бъде игнорирана.
От ГЕРБ имат сериозна нужда от това поне за себе си да признаят, че тези избори бяха загубени от тях.
Независимо от факта, че имат най-висок резултат и най-много депутати в парламента, в политиката на победителите им се вика управляващи, а на загубилите - опозиция. Политиката не е нито спортно състезание, нито викторина по БНТ, та първият задължително да печели.
И за Борисов и компания е важно да осъзнаят причините, които ги докараха до това състояние. Защото избирателят може да наказва тези, които игнорират първата политическа сила, но също така и наказват самозабравили се партии.
Какво струваше на Борисов да ходи редовно на парламентарен контрол, та парламентарната група на ГЕРБ трябваше така сериозно да го покрива? Нима въпросите на БСП толкова много са го притеснявали, че заради тях да жертва конституционната уредба на държавата, която поставя правителството под отчет пред Народното събрание?
Защо трябваше така брутално да бъде експлоатирана "вратичката" за законови изменения пред допълнителни и заключително разпоредби на други закони между двете четения? Подобни ходове бяха просто нагли, грозни и противоречащи на всяка нормална етика на законотворството.
За да стигнем и до начина, по който Цвета Караянчева ръководеше Народното събрание, изолирайки тотално опозицията от законодателния процес.
44-ото НС под нейно ръководство отхвърляше всякаква критика към управлението, без да прави разлика между градивни предложения и просто критикарстване, постара се да игнорира всяко едно вето от президента, дори и само няколко седмици след това отново да промени даден закон, връщайки го в начална фаза... само и само да не даде "победа" за държавния глава.
Истината е, че много преди да изпадне в сегашната изолация, ГЕРБ се беше отделила от останалите партии със стена. Сега разликата е, че балансът на силите се е променил.
Да, твърде рано е да отписваме още ГЕРБ. Пред себе си те все още имат много възможности да подобрят резултата си на едни следващи избори. Стига обаче да променят поведението си.
И времето да се бяга от трудни въпроси и Борисов да изпуска срещи, които са му неприятни, трябва да спре. Освен ако не искат единствените им победи отсега нататък да са само морални.
