Сякаш беше вчера, когато най-добрата ми приятелка от детството се омъжи за най-съвършения, най-щедрия и най-прекрасния наш общ съученик. Снимките от сватбата заваляха из целия фейсбук и всичките приятели бяха обстойно информирани как той й е предложил, как коленичил, как й подарил пръстен със скъпоценен камък. Скоро темата се обогати с историята на първото дете, след още две години - с раждането на второто...
Ежедневно във фейсбук се качваха снимки на идеалното семейство - усмихнати и прегърнати по време на пътувания из Европа; по време на разходки заедно в парка с децата; заедно по време на ваканция в Гърция; таткото със сладичките дечица в плувния басейн; мамата с прекрасните бонбончета на семейно парти, мама и татко празнуват годишнина от сватбата на барбекюто...
В един момент пуснатите на всеобщо достояние кадри на цялото семейство от новата им къща зачестиха така застрашително, че дори камък би завидял на сплотеността и щастието на тази толкова успешна социална единица в иначе обърканото откъм ценности родно общество.
Затова, когато тя ми се обади, за да се видим и, гаврътвайки на екс едно голямо уиски ми обясни, че от три години ходи на психолог, че е направила аборт, че от много време двамата с мъжа й си говорят само пред хората - и най-накрая (неуспявайки да задържи хлиповете си) призна, че всъщност точно когато е публикувала снимките от новата къща - му е изневерила, защото всъщност не го обича - не знаех как да реагирам.
Целия текст можете да прочетете на Mamamia.bg
