На всеки се е случвало да се оплаква пред приятели за проблеми във връзката си (коя връзка няма проблеми все пак...) и те да му кажат, че няма реално за какво толкова да се притеснява. Друг път виждате как приятел се обвързва с някой непохдодящ човек, но в един момент се оказва, че тази връзка, в която нямате никаква вяра, е заработила прекрасно.
Психолозите са открили две скали, които определят как започваме и поддържаме връзки.
Едната отчита колко голямо значение отдаваме на първото впечатление и ранните признаци за съвместимост, докато другата отчита колко е вероятно да преминаваме през проблеми в отношенията си.
Те се наричат "скрити теории за връзките" (защото не говорим често за тях). Можете интуитивно да се смятате за повече или по-малко вярващи в истинската любов - но това не е нещо, което открито да обсъждате с другите, или за което да размишлявате в началото на нова връзка.
Заедно, тези две скали могат да ни разкрият дали е по-вероятно да избягвате да говорите за проблемите с партньора си, да търсите недостатъци там, където те може и да не съществуват, и да "изчезвате" тихомълком от връзките си.
Разликите в тези скрити нагласи също така може да ви помогне да разберете и причините за романтичните избори на другите и защо често да ни изглеждат абсолютно необясними.
За да разберете каква е вашата оценка по тези скали, отговорете на въпросите по-долу.
Скалата на "Сродните души"
Отговорете на следните въпроси по скала от 1 до 7, като 1 означава твърдо несъгласие, и 7 е пълно съгласие с твърдението.
1. Успехът в една романтична връзка се основава най-вече на това дали хората са "подходящи" един за друг.
2. Някъде там има човек, който е перфектен (или поне възможно най-близо до перфектен) за мен.
3. В браковете много хора откриват (вместо да "изграждат") дълбока интимна връзка с партньора си.
4. Изключително важно е с партньора ми да бъдем страстно влюбени един в друг след женитбата.
5. Не бих могъл/могла да сключа брак с някого, освен ако не съм страстно влюбен/а в него.
6. Няма такова нещо като "перфектният мъж" или "перфектната жена".
7. Очаквам бъдещият ми съпруг/съпруга да бъде най-изключителният човек, когото съм срещал.
8. Хората, които търсят перфектния човек за себе си, си губят времето.
9. Причината повечето бракове да се провалят, е че хората не са подходящи един за друг.
10. Връзките между хората обикновено са налице преди да ги срещнете.
Сега пресметнете оценката. Първо съберете отговорите си за 1, 2, 3, 4, 5, 7, 9 и 10. За въпроси 6 и 8, трябва да извадите всеки от отговорите си от цифрата 8 и да използвате полученото при изваждането число като отговор на този въпрос. Например ако сте отговорили “6”, добавете 2 към общия резултат. След като получите окончателния резултат, разделете на 10, за да получите средния си резултат по тази скала.
Скалата на решаване на проблемите
Отговорете на следните въпроси по скала от 1 до 7, като 1 означава твърдо несъгласие, и 7 е пълно съгласие с твърдението.
1. Успехът в романтичните връзки е базиран основно на това доколко хората се опитват да работят за успеха на връзката.
2. В брака усилията са по-важни от съвместимостта.
3. В една връзка любовта се разраства (вместо да се открива).
4. Ако хората просто полагат усилия, повечето бракове биха били успешни.
5. Мога да бъда щастливо женен за повечето хора, стига те да са разумни и търпими.
6. Причината повечето бракове да се провалят, е че повечето хора не влагат усилия.
7. Това доколко добре познавате някой зависи от това от колко време го познавате.
8. Ако трябваше да се оженя за случаен човек, бих бил удовлетворен.
9. Само с течение на времето можете наистина да научите достатъчно за партньора си.
За да определите резултата си, съберете отговорите си и ги разделете на 9.
Въпросите в този тест са взети от въпросника за теориите за отношенията, използван от Рене Франиук от университета "Аурора" в Илиноис, в нейното изследване на скритите теории, удовлетворението от връзките и продължителността им.
Франиук използва определенията "Сродни души" и "Решаване на проблемите", за да опише двете скали. Други изследователи използват "съдба" и "растеж" за описване на сходни скали.
Ако сте получили висока оценка за убежденията за "сродните души" и сте изненадани от това, Франиук казва, че не сте единствени.
"Хората често смятат, че ще са тип "решаване на проблемите", но виждаме доста висока подкрепа за "сродните души". Когато слушаме за тези теории, на пръв поглед тезата за "сродната душа" отблъсква хората, защото е ненаучна, а е просто взета от разговорния език. Можем да я наречем и другояче, за да накараме хората да се идентифицират с тези романтични убеждения. Не е изненадващо, че искаме да вярваме в тези идеи, когато толкова голяма част от западната култура тласка хората към тях", споделя Франиук.
Сега, след като имате резултата си, за какво трябва да внимавате?
Когато връзките са в криза, хората, които имат високи оценки по скалата на "растеж", се справят най-добре. Всъщност присъствието на проблем за преодоляване може да подобри силата на връзката; двойките, които са с високи оценки по скалата на растеж, разказват, че се чувстват по-добре във връзката си, след като конфликтът е преодолян.
За тези хора може би е необходимо малки, относително лишени от сериозни последици проблеми да изникват във връзката, за да поддържат двойката фокусирана върху работата в тандем. Колкото повече влагат в отношенията си двама души, толкова по-ангажирани се чувстват. Те се наслаждават на предизвикателството.
Поради тези причини, вярващите в "растежа" ще игнорират големи разлики в съвместимостта. За тях липсата на съвместимост в началото може да бъде компенсирана с времето и това е нещо, върху което си заслужава да се работи.
Обратното важи за хора със силни убеждения в съдбата и предопределеността, където проблемите във връзката може да имат доста вредни последици.
Особено в ранния етап на връзката, наличието на проблеми може да доведе до раздяла, тъй като вярващите в съдбата осъзнават, че техният "перфектен" партньор не е безгрешен. Вярващите в предопределеността може да твърдят, че техният партньор "никога всъщност не ме е разбирал/а" или че някой иначе малък недостатък е "доказателство, че реално сме несъвместими". Това е така, дори когато двойката иначе си пасва относително добре, констатира Франиук.
И, което е още по-зле, те може да напуснат връзката по не особено доброжелателен начин. Хората, които вярват в истинската любов, е по-вероятно да "изчезнат безследно" от живота на бившите си партньори - избягвайки контакт, докато другият не се откаже от опитите да говори с тях. Вероятно защото изоставящият не смята, че си струва инвестицията да се опитва да поддържа връзката, ако другият човек не е идеален за него/нея, и не вижда полза от това да осигурява обратна връзка.
Според Джили Фридман, психолог в колежа "Сейнт Мери" в Мериленд, която изучава темата за социалното отхвърляне, подобен тип хора не възприемат "отрязването" като негативна постъпка.
"Оценката ви по скалата на растежа обаче има по-малък общ ефект, но ако сте имали висока оценка в тази скала, е по-вероятно да възприемате негативно безследното изчезване от отношенията", коментира тя.
Ако не скъсат заради проблем (и все още вярват, че са открили истинската си любов), вярващите в съдбата може просто да пренебрегнат напълно въпроса.
"Вярващите в съдбата обикновено са по-опростителни към партньора и е по-вероятно да избягват скандали, защото искат да вярват, че този човек е тяхната идеална половинка", казва Франиук. "Това може да е нещо позитивно за дребни разногласия, но ако избягвате голям конфликт, оставате с човек, връзката с който не ви се отразява добре."
Последиците от това могат да бъдат изключително сериозни. Вярващите в съдбата, които са заедно за по-дълго, е по-вероятно да пренебрегват проблеми, и да се самозаблуждават в убеждението, че са по-добра двойка заради количеството време, което са прекарали заедно.
"Установяваме, че колкото по-дълго вярващите в предопределеността остават в една връзка с някой, който не е подходящ за тях, толкова повече те съобщават за насилие. Те омаловажават проблематичните отношения. Те може да дадат на някой по-дълго шанс, отколкото биха го сторили други хора. Някои може да видят притеснителното поведение отрано и да приключат отношенията, но ще има и такива, които не вярват, че са във връзка с подходящия човек, но по икономически причини остават — и чертите на характера им ги правят по-опростителни, което ги излага на опасни ситуации", коментира Франиук.
Изглежда, че романтичните убеждения остават фиксирани в течение на времето. Ако веднъж повярвате в съдбата, оставате си такъв завинаги.
"Тези теории са дълбоко вкоренени. След като хората достигнат 20-30-годишна възраст, характерът им остава доста стабилен. Подобно на индивидуалността, изграждането на връзки се развива в ранна възраст - децата оформят тези си представи на база връзките на хората около тях", казва изследователката.
Двете скрити теории обаче не е задължително да са взаимно изключващи се.
"Може да вярвате, че отношенията се подобряват, когато двойките работят заедно върху тях, но все пак да смятате, че съществува някъде "точният" човек за вас.
"Няма да има много хора, които да вярват, че растежът не е възможен. И все пак можем да променим начина, по който изразяваме тези си убеждения. Бихме очаквали миналият опит да оформя начина, по който подхождаме към нови връзки", коментира Фридман.
Така че просто защото вярвате в романтичната предопределеност, може да приключвате връзките си с по-голямо съчувствие, вместо да изчезвате безследно, или да предприемете по-съзнателни усилия да преодолявате проблемите, вместо да ги игнорирате.
Казват, че истинската любов никога не върви гладко - но по-голямото осъзнаване на собствените ни романтични тенденции може да ни помогне да навигираме в тези вълнения и да поемаме по правилния курс.
