В американското общество религията има наистина важна роля, много по-голяма от която и да е държава в Европа. А това далеч не е за омаловажаване като се има предвид, че на Стария континент се намира Ватиканът, а италианци, испанци и поляци са пословични с отдадеността си към вярата.
И все пак никъде в Европа религията няма чак толкова голяма роля и влияние за случващото се в самото общество. Един от тези ефекти на религиозната отдаденост са т.нар. младежки общества на "половата чистота", популярни в множество гимназии и университети.
Безспорно най-влиятелната книга на тази философия е "I Kissed Dating Goodbye" (IKDG) / "Казах сбогом на срещите" от Джошуа Харис - произведение, превърнало се във водещо ръководство за всички отдадени на въздържанието от сексуални контакти преди брака.
Харис я публикува през 1997 г., когато е едва на 21 години, с идеята да "изчисти света" от всички деструктивни и упадъчни емоции, които според него рушат човечеството. Общият им корен той вижда в необмисления секс и в безразборното излизане по срещи, което по думите му повече наранявало хората. И неговият отговор е "Чистотата".
Идеята за въздържанието от секс преди сключването на църковен брак се радва на милиони последователи, особено в САЩ. Книгата на Харис обаче отива доста по-далеч от обикновеното предпазване от сексуални контакти между бъдещите съпрузи.
Насочена към тийнейджъри и младежи в 20-те си години, тя не просто промотира неправенето на секс преди и извън брака, но и "забранява" дори самото излизане по срещи, разходките с представител на противоположния пол без трети придружител, целувките и дори държането за ръце между двама души, които се харесват открито.
Вместо това позволено е "ухажването", когато и двете страни решат, че са напълно готови за брак. При това, за да се стигне въобще до тази стъпка, мъжът трябва да има първо разрешение от родителите на жената. Иначе казано - едно доброволно завръщане към времената отпреди сексуалната революция на XX век и завръщане към силно пуританските нрави.
Това, което отличава "Казах сбогом на срещите" от всички останали подобни призиви за ултраконсервативност и отричане от плътските страсти, е самият дух на книгата. Тя представлява една силно романтизирана версия за "християнската любов", в която на жените им трябва един единствен мъж, преди да срещнат съпруга си, и това е Иисус Христос. Харис обещава, че щом веднъж срещнат "правилния човек", хората ще имат в запас достатъчно любов и страст за целия си брак.
Междувременно IKDG заклеймява и порицава всякакви физически (и не само) интимности между хората, които не са се венчали.
Още със самото си публикуване през 1997 г. книгата предизвиква революция сред религиозната част на Америка. Тя може да не е първото нещо, писано по темата за духовната чистота и отхвърлянето на секса преди брака, но определено е най-влиятелното.
"Казах сбогом на срещите" е просто перфектното решение за времето си. Към онзи момент идеята за въздържанието като единственото нужно на младежите сексуално образование е все още доминираща идея по-голямата част от гимназиите и университетите в страната, а организации като "Истинската любов може да чака", проповядващи чистота и въздържание, трупат огромна популярност сред евангелистките групи.
Книгата се превръща във фундаментален текст за цялата "култура на чистотата", продавайки над 1,2 млн. копия в цяла Америка, и дори след като пикът на тези настроения отминава, "Казах сбогом на срещите" продължава да запазва силата си.
Поне до 2016 г., когато Джошуа Харис решава да покани хора, прочели книгата му, да изкажат мнението си за нея. А това ще го доведе до момента, в който сам се отказва от голяма част от написаното в нея.
Видеата от "фенове", които го засипват, разкриват една мрачна картина на негативни емоции, страх, срам и чувство за вина, причинени от "Казах сбогом на срещите", които са подействали разбиващо за психиката на стотици младежи в САЩ.
Голяма част от тийнейджърите, които едно време са боготворели Харис, се оказват разочаровани, след като не са успели да живеят според нереално високите стандарти, зададени от книгата му. И вместо да ги дари с божествена любов и да ги освободи от греховността на плътта, тя ги е заринала с тежки психологически травми.
Един от примерите за това е Ливон Пику. Тя се сблъсква с книгата на Харис, докато е в университета. По това време е в период на преосмисляне на живота си, сменяйки цялото си обкръжение предимно с отдадени евангелисти. "Казах сбогом на срещите" се превръща в идеалното романтично четиво за нея, като я кара да избере пътя на чистотата.
Той обаче се оказва почти невъзможен за отдадени следване и тя на няколко пъти "кривва от пътя", излизайки на срещи с момчета - нещо, което впоследствие я кара да се мрази заради своята нечистота и греховност. След като на една от срещите се стига и до физически контакт и момчето започва да я целува, Ливон изпада тежка нервна криза от чувство за вина, което не я е оставило съвсем и до днес.
Нейната история е само една от многото, които се появяват с хаштага #IKDGStories.
Друга засегната от "Казах сбогом на срещите" е Саманта Фийлд, която преживява години в токсична връзка с изключително груб и насилствен мъж, просто защото вярва, че веднъж правила секс с него, тя е вече "нечиста" и "отвратителен боклук", с който никой не би искал да има общо. Саманта твърди, че и до днес се бори с чувството на дълбоко вграден срам от себе си и страх.
Цялата култура на несигурност и въздържание, възпитавана от книгата на Харис, създава нереални изисквания, които много от младите, дори и да се обявили за въздържатели и дори действително да се въздържат от секс, да не могат да постигнат наистина. Нещо повече - тя създава чувство на осъдителност в очите на другите, ако не ги постигаш. Така много млади жени (а също и мъже) се оказват вкарани в капана на срама и на чувството за вина, което ги кара да се чувстват като втора категория хора.
Веднъж сблъскал се с тези истории, Харис вече гледа с друго око на хитовата си книга. Тя не е това спасение за човечеството, което като млад е вярвал, че ще бъде. Напротив, добрите идеи (според него) в основата на книгата, са били изтласкани в крайност от радикалните послания и докарването на чистотата до фаза на екстремизъм.
Сега той се опитва да се реваншира за всичко това. Харис продължава да вярва в посланието, че за истинската любов трябва да се чака и че безразборният секс по-скоро вреди на човек, отколкото да му носи нещо положително, но и паралелно с това знае, че има грешки за изплащане.
В документалния филм "I Survived 'I Said Goodbye To Dating'" ("Оцелях след 'Казах сбогом на срещите'") той се сблъсква пряко с идеята, че "може би" е дал един доста погрешен съвет на милиони хора. И решава да се изправи срещу реалността и последствията от това.
На практика филмът е опит да се даде нов манифест на идеята за чистотата, лишен от крайния аскетизъм на предишната си версия. Надеждата му е, че този път нищо няма да се обърка. И че този път няма да има наранени хора...
Колкото до "жертвите" на предишната му книга, те се опитват също да избягат от своя личен малък ад на несигурност. Част от тях са се посветили именно на това да помагат на други объркани млади хора да се оправят в моралното блато на темата за християнството, чистотата и секса.
