Размъкнати гащеризони, покрити с нецензурни надписи с флумастер, микробуси, от които дъни оглушителна музика и по чиито подове се тръкалят празни бутилки от водка, мъртво пияни хубавици... Не, това не е описание на афтръпарти с групита на алтернативна рок банда от 90-те.
Това е класическа картинка на празнуващи абитуриенти. В Норвегия.
Норвежките зрелостници се наричат "russ" (рюс), а трите седмици на празненства, предшестващи матурите, са известни под названието "russfeiring" - далечна алтернатива на нашите абитуриентски балове.
През тези седмици те обикалят с микробуси страната и... ами да кажем, че се веселят. Рюсовете се разпознават отдалече по оглушителната музика, лудите танци и гащеризоните, които, в зависимост от това какъв тип средно училище завършват, са или червени или сини на цвят. Кулминацията на тържествата е на 17 май, националния празник на страната, когато абитуриентите от всяко училище дефилират на финала на официалната манифестация по улиците на града.
Вярно, за разлика от нашите абитуриенти, норвежките не се вълнуват от скъпи рокли, прически, солариуми, пробни гримове, семейни сбирки и ескортиране с бял мерцедес до ресторанта.
Затова пък компенсират липсата на балканска показност и кич с поведенчески издевателства и изцепки, на които дори самият Ози Озбърн би възкликнал с "Евала!". Защото това, което се случва на територията на цялата страна в дните от 1-ви до 17-и май може да се опише само с три думи:
Парти на стероиди.
Ако досега сте се възмущавали от факта, че младите хора в България прекаляват с ентусиазма порай приключването на ученическия живот, почакайте да разберете какви ги вършат норвежките им връсници. Норвегия е пословично спокойна и уредена за живеене страна, за жителите на която се знае, че са толкова срамежливи, че дори седалките в метрото нарочно не са срещуположнo разположени, за да се избегне некомфортния момент на случайно срещнали се погледи.
И спокойствието, и срамежливостта, и задръжките падат, когато настане време за купон. А норвежките зрелостниците, рюсовете, знаят как да празнуват като за световно.
Учебната година в Норвегия започва в края на август и още тогава единайсетокласниците започват планирането и организирането на тържествата за абитуриентската си ваканция.
Първа точка в дневния ред е облеклото. След набавянето на гащеризоните и шапките към тях идва ред на превозното средство. Изборът тук е огромен - от обикновени ванове и стари градски автобуси до дизайнерски возила, оборудвани с кожени дивани, лазерни уредби и дори мини кино-салони.
Някои деца спестяват цяла година, за да се включат в организацията, а други получават накуп от родителите си тонове пари, с които сами си купуват автобус. Цял автобус!
Отвън превозното средство задължително се разкрасява с многоцветни спрейове, за да бъде приведено в достатъчно крещящ вид, съответстващ на задачата да ги превозва от един бесен купон до друг.
Освен изпиването на 12 каси бира за 24 часа и будуването в продължение на три последователни денонощия, абитуриентите в много случаи участват и в други, меко казано, странни, а понякога и крайно опасни ритуали и предизвикателства. Само си представете: преспивате на клон на високо дърво или в дома на училищен преподавател, без той да забележи. За награда получавате близалка.
Друго от предизвикателствата е да целунете патрулиращ полицай по устата, да купите кондом от супермаркет, без да използвате думи, и всичко това - срещу награда под формата на кламер.
Отделно от класиките в жанра "Тийнейджъри, скъсали синджира", през последните години поведението на абитуриентите ескалира до степен, че се налага хиляди полицаи да се приведат в едва ли не бойна готовност, за да съблюдават обществения мир в началото на месец май.
Причината? Агресия, вандалщини и брутални изнасилвания.
Всяка година между 10 и 15 младежи докладват в полицията, че са станали жертва на сексуално насилие по време на абитуриентските "балове". Освен класическите случаи на злоупотреба с тялото на съученичка след тайно сипване на синтетичен наркотик в ко̀лата му, списъкът със сексуални "забавления" включва още поне стотина подобни хрумки.
Такъв списък действително съществува и дори има специален сайт, на който ежегодно се публикува ъпдейтната му версия. Ан Кристин Гроберхауген, шеф на отдела за сексуални престъпления към Крипос (Криминална полиция) казва, че рюсовете стават все по-изобретателни в измислянето на сексуални предизвикателства. Понастоящем списъкът съдържа и доста обезпокоителни "параграфи". Ето някои от тях:
§ 13. Да правиш секс в един ден с двама други рюсове, чиито първи имена започват с една и съща буква.
§ 17. "Перфектната седмица": Да "минеш" седем човека за седем дни.
§ 39. Да правиш секс, оборудван със следните помощни средства: мотоциклетен шлем, гумени ръкавици, наколенки за волейболисти.
Полицаите разбират, че рюсовете са пълнолетни хора и би трябвало да могат сами да вземат решения за това как да се забавляват. Проблемът е, че се налага да им се напомня, че да упоиш някого и да правиш секс с него, е незаконно. Задачата на полицаите е да предупредят младите за последствията, които действията им могат да имат, ако вършат неща, когато са пияни до безсъзнание или под действието на наркотици.
И абитуриентството, и наркотиците, и сексът на кило, и напиването до безсъзнание - всичко е до време.
А след като това време отмине остават... остават невзетите матури, нежеланата бременност, скапаната първа работа, още по-скапаната втора работа и само в най-най-добрия случай някои се разминават само с петдневен махмурлук.
Но иначе всичко е точно. Абитуриентските балове наближават и скоро всички ще правят кекс, кекс, кекс...
Ако простотията в Норвегия трае 3 седмици, то тук продължава... 4-5 години в зависимост от престоя в Ст.Град.
НАКРАТКО: ...дегенерати...
bfm-много си прав; Иначе е нормално докато си млад да се изпуснеш за 3 дни, да се върнеш в животинския си вид Това, което не разбирам на нашите е защо претендират че са нещо друго от просто млади хора-натруфените дрехи, за които мама и тати са изхарчили понякога толкова колкото не могат да си позволят, скъпите прически, автомобили и т.н.
Крив Макарон, прав си - няма опасност да попаднеш в графата "работещ беден" дори и за най-търпите и мързеливи норвежки зрелостници. Те просто плавно преминават от ръцете на родителите си в ръцете на държавата, която им дава социални помощи, ако не продължат да учат или не почнат работа след училище. Така че наистина не им се налага да мислят много за бъдещето си. Родени са в Норвегия - с образование или без, с работа или без работа, нещата ще им се получат.