Коментирайки цвета на някое хубаво вино, енолозите обичат да разказват една популярна случка. В Австралия преди доста години някакво сляпо момче опитало вино от висок клас и възкликнало: "Това вино има страхотен цвят!" Цветът наистина бил страхотен.
За неизкушените в тайните на доброто вино тази историйка може да звучи странно, но специалистите знаят, че цветът е като рентгенова снимка за съдържанието в чашата.
Той може да казва твърде много неща за възрастта, ароматите, вкуса, настоящи и бъдещи повреди и като цяло за качествата на виното. Красивият цвят почти винаги подсказва, че и вкусовите характеристики ще бъдат на ниво.
Идеално бистро и искрящо - знак за класа
Хубавото вино трябва да бъде идеално бистро и искрящо. Ако е леко мътно или с петна на повърхността, това означава, че не е в добро здраве - има някакви технологични дефекти или микробни замърсявания, които скоро ще го деградират. Липсата на блясък (гланц) обикновено издава ниска киселинност.
Вероятно на вкус ще е плоско и безизразно. Има червени вина, обикновено резерви, с непрогледен, почти мастилено интензивен цвят. При тях не може да се говори за бистрота, но цветът трябва да е чист, изразителен и с блясък. Вината от този тип обикновено очароват с плътен и сложен, многопластов вкус с нюанси на черни горски плодове, печена слива, шоколад и подправки.
Според нюансите в цвета лесно може да се разбере докъде е стигнало развитието на виното. Младите бели вина обикновено са бледо сламеножълти или бледолимонени със или без зеленикав отенък, но задължително с гланц. При отлежаване интензитетът на жълтия цвят се засилва и преминава в златисто до кехлибарено и най-сетне се появяват ръждиви оттенъци, което е знак, че виното е окислено и не е добро за пиене.
Не и за десертните вина...
Това правило не важи за десертните вина, които се развиват в резултат на бавни и продължителни окислителни процеси и обичайно са с плътен, наситеножълт или златист цвят. Зеленикавият нюанс се обяснява с наличието на хлорофил в гроздето и обикновено се среща при вина от по-студени райони, но може да се дължи и на непълно узряване.
Ако едно двегодишно шардоне има по-наситен, но все все още искрящ и примамлив цвят, това вероятно означава, че виното, след като е ферментирало, е лежало върху утайките в бъчвата, за да извлече повече ароматни вещества, а заедно с това е извлякло и багрилна материя.
През това време му е правен т.нар. батонаж (от baton - пръчка, фр.) Това е операция, при която виното се разбърква в бъчвата с пръчка или подобно приспособление. В тези вина обикновено освен плодови аромати се долавят приятни нюанси на прясно изпечен кроасан, масло, лешник. Не ги отминавайте.
При розетата цветът може да варира от бледо и нежно розово (сьомга) до ярко малиново или черешово. Когато се появят жълтеникави или прасковени нюанси, значи виното вече е силно развито и върви към края си. Ако са ръждиви, с него е свършено. По принцип очарованието на розето е в плодовата свежест, поради което тези вина са добри само като млади, т.е. до една или най-много две години.
Червените вина са по-богати и по-сложни като състав и при тях нюансите и интензитетът на цвета казват доста повече. Тяхната обагреност се дължи на различни пигменти, които се съдържат основно в ципите на гроздето. Младите червени вина по правило са с по-ярки, пурпурни и наситени цветове, в които често се долавят виолетови (божурени) оттенъци.
Това най-добре личи, ако чашата се наклони срещу бял лист при дневна светлина и с леко поклащане се наблюдава граничната линия между течността и стъклото. Докато виното е в силата си, то обикновено е с различни нюанси на рубинено, черешово или гранатово. Когато се появят керемидени или кафеникави тонове, това означава, че окислителните процеси са напреднали.
При млади вина подобни нюанси са неприемливи. Дълго старялите червени вина често стават грозно кафяви. Това е знак, че са негодни за пиене. Дори на достолепна възраст едно вино трябва да бъде с красив, макар и развит цвят. Ако стои омърлушено в кафеникава гама, в аромата ви очакват окислени тонове на ошаф и загниваща дюла, а вкусът се е разпаднал и се усещат предимно киселини.
Колкото повече, толкова повече...
Освен общото впечатление от цвета и неговите нюанси, важен е и неговият интензитет. Колкото по-наситен и дълбок е цветът, толкова по-високо е екстрактното съдържание на виното, което обикновено означава богатство и плътност на вкуса.
В пряка връзка с интензитета на цвета е и плътността (консистенцията) на виното. В чашата то може да стои леко, а може да бъде и по-плътно, гъсто, да се стича като масло, а понякога дори да създава усещане за вискозност (лепкавост). Когато едно вино се стича на сълзи (прави "крачета") по стените на чашата, това означава, че е с високо алкохолно съдържание и глицерин.
Виното е природен продукт и силите, които определят динамиката в неговото развитие, макар и в бутилка, са същите сили, които карат есенните листа да пожълтяват и да капят. Това са окислителни процеси, които при вината от най-висока класа протичат много по-бавно, но и тези вина не са вечни. По същата причина и "Слънчогледите" на Ван Гог, както било установено наскоро, са започнали да "увяхват".
Жълтият цвят губи блясъка си и покафенява. Специалисти от университета в Антверпен са установили и причината - окисляването на хрома в жълтата боя под въздействие на слънчевата светлина и ултравиолетови лъчи.
Но за разлика от "Слънчогледите", за които е важно да бъдат запазени, при виното е по-важно да се изпие навреме.
* Колкото по-красив е цветът на виното, толкова по-голяма е вероятността и останалите му качества да впечатляват.
* Нюансите отрязават възрастта, ароматите, вкуса и някои технологични особености.
