Да се налива всеки може, но истинското пиене може да бъде цяло културно преживяване и обогатяване на душата. За тази цел обаче си трябва майсторлък. Това грузинците го знаят много добре (или поне така им се носи славата още от време оно).
Едва ли има по-изкусна и по-добре развита традиция на вдигането на тост от тази, която са изработили в Грузия.
Там, макар алкохолът да се лее в сериозни, а понякога и легендарни количества, типични за тежък запой, изкуството на тостовете се тачи много и за него има разписани специални правила, на които се гледа изключително сериозно. Но както се казва - с голямата практика идва и голямата традиция. Ето и някои други интересни, оформили се неписани правила за изкуството да вдигаш тост по грузински.
Като за начало важното, което трябва да се знае за тостовете, е че те трябва да показват остроумие, но да не бъдат твърде дълги. Все пак не трябва да се забравя, че наоколо стоят хора, вдигнали чаши с алкохол в ръцете си и чакащи да отпият. Затова колкото повече говорите, толкова повече ги отдалечавате от пиенето. А това, на свой ред, означава и да не им губите времето с някакви банални изказвания, речи и словоизлияния.
А когато някой вдигне тост, посветен на определен човек от компанията, то този някой, в чието име се пие, има право на "алаверди" - ответен тост (нещо като репликата и дупликата в парламента, но по-приятно).
Важен момент е, че при тостовете не се гледа с добро око на принудата.
Никога не призовавайте в края на тоста си да се пие до дъно - всеки пие толкова, колкото му се иска и колкото му е удобно. Също така не принуждавайте с викове и възгласи някой да взима думата и да вдига тост. Тост се казва, само когато човек иска да го направи, иначе му липсва желание и тостът се получава неискрен.
Важна роля в грузинската традиция на тостовете има тамадът - посоченият ръководител на празненството, който следи за спазването на тези правила и на чиито рамене тежи целият церемониал около пиенето.
Част от задълженията на тамада, които макар и да звучат забавно са задължителни за спазване, включват:
- винаги да помни кой е домакинът и какъв е поводът за събирането, независимо колко алкохол е изпил;
- да не е по-пиян, но и по-трезвен от другите;
- да е остроумен и да не заеква;
- да не е по-нисък от масата, за да може компанията да го вижда добре;
- никога да не се смее по-силно на собствените си шеги;
- да не спори и се бие с останалите;
- да не танцува на масата и да не пада пиян от стола;
- в края на събирането да може да си спомни адреса си и името на жена си;
- да не сяда в скута на дамите;
- да не си бърше устата с вратовръзката (особено ако е чужда)
- да не троши посудата на домакина;
- да не започва песен, чийто текст не знае;
- да не пресмята (на глас) стойността на яденето и пиенето по масите;
- да не яде с ръце от чинията;
- да не се заглежда по чуждите жени;
- да не ползва вилицата за диригентска палка;
- на тръгване да не облича чужда връхна дреха, дори и да е по-хубава от неговата собствена;
- по пътя за в къщи да не се къпе във фонтаните, нито да ги обогатява откъм течности;
- да не се опитва да вдига тостове за срещналите го полицаи по пътя към дома (особено ако е с автомобил).
А ето и някои особено хубави грузински тостове:
- Моят дядо казваше: "Имам желание да си купя къща, но нямам възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам желание." Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!
- На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки?" истинският мъж трябва да отговори: "Да!" Да пием за истинските мъже!
- Да пием за хубавите хора - все пак останахме толкова малко!
- Драги приятели, предлагам да пием за нас, защото в такъв състав и с такова удоволствие никой няма да пие!
- Преди да вдигна тост искам да ви задам три въпроса:
1. Знаете ли до кога пият жените математички? Отговорът е до безкрайност.
2. А до кога пият жените химички? До загуба на реакция.
3. До кога пият жените медички? До загуба на пулс.
А нека сега ние пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление, или за журналистките, които пият до последна капка мастило!
- Всеки рибар мечтае да види в мрежата си Златната рибка; Всяка девойка мечтае да види принца от мечтите си; Всеки студент останал с 2 ликвидации, мечтае да види поне тройки в студентската си книжка; Всеки мъж мечтае да види в леглото си Моника Белучи.
Да пием за морковите! Те подобряват зрението.
- Един лекар среща в селската кръчма свой редовен пациент, който е наредил край себе си няколко празни ракиени чаши.
- Гоги, нали ти казах да не пиеш повече от една чаша концентрат?
- Докторе, аз не се лекувам само при вас - отговорил пациентът.
Та нека да пием за здравето на лекарите и нека те бъдат все повече!
- Един мъж го заболяло гърло. Толкова го боляло и бил прегракнал, че едва можел да каже едно цяло изречение. С последни усилия се добрал до къщата на личния си лекар и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът Ви в къщи ли е? - изпъшкал болният.
Жената се огледала нервно и му казала:
- Няма го. Влизай бързо, за да не видят съседите.
Да вдигнем наздравица за това не само да сме здрави, но и докторите да ги няма в къщи.
- Сулико и Шота се обичали толкова много, че се оженили. Тъкмо се оженили, и пратили Шота в командировка.
- Не се притеснявай, скъпа - казал той на младата и красива жена, - след три дни ще се върна.
Минали три дни, минали три пъти по три дни, а Шота не се връщал. Минали десет по три дни, а Шота все го нямало. Разтревожила се младата булка и пуснала телеграма в десет града на десетте му най-верни приятели. И пристигнал отговор от десетте града от десетте най-верни приятели:
- Спокойно, не се притеснявай, Шота е при нас!
Да вдигнем тост за верните приятели, които никога не ни подвеждат.
- Гоги, какъв искаш да станеш, като пораснеш? - питат гостите.
- Искам да стана бизнесмен, като татко - отговорил Гоги. - Вчера ме заведе в офиса и там много ми хареса как работи.
- А ти как ще работиш?
- Като него. Сутринта ще отида в офиса, ще седна на бюрото, ще запаля дебела пура и ще започна да говоря колко много работа имам днес. След това ще отида с приятел бизнесмен на обяд. Като се върна следобед, ще се развикам на всички, че нищо не са свършили. После ще се прибера вкъщи ужасно уморен и ще си полегна на дивана пред телевизора.
Да пием за нашите деца - те са светлото бъдеще!
- Питат стария грузинец:
- Защо приятелите толкова лесно се превръщат в неприятели, а враговете да превърнеш в приятели е много трудно?
- По същия начин, както да се разруши една къща е много по-лесно и бързо, отколкото да я построиш - отвърнал старият грузинец. - Да счупиш стъклената ваза е много по лесно, отколкото да я направиш. Парите се харчат много по-лесно и бързо, отколкото се печелят.
Да вдигнем тост за съзиданието, а не за разрушението!
- Има такава грузинска мъдрост: "Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"
Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
- Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка!
Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена! Нека всяка вечер да се прибира у дома!
Но ако някога не се прибере, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!
- Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер... Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!
- Слънцето съблича жените до бански. Да пием за онези мъже, чиито очи светят по-силно от слънцето!
- Нищо не съкращава живота така, както разстоянието между тостовете. Да пием за това, да живеем колкото се може по-дълго!
- Един човек си вървял през гората и намерил костенурка. А костенурката заговорила с човешки глас:
- Не ме убивай и ще ти се отблагодаря!
Човекът я взел, занесъл я в къщи, нахранил я и си легнал.
- Пусни ме в леглото ти - примолила му се костенурката.
Сложил я той до себе си и в този миг костенурката се превърнала в прекрасна девойка. Тогава дошла жената на човека.
- Какво става тук? - развикала се тя.
Човекът й разказал всичко и тя се успокоила.
Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които им разказваме!
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е една доста дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:
Да пием за мъжете по потници!
- Един кораб попаднал в буря и потънал. Оцелели само двама моряци – без спасителни жилетки и нищо за което да се захванат.
- Господи - помолил се първият, - изпрати ми толкова дъски, колкото пъти ми е изневерявала жената!
От небето паднали две малки клечки, които не могли да издържат тежестта на човека и той се удавил.
- Господи - решил да опита вторият, - изпрати ми толкова дървета, колкото пъти ми е изневерявала жената! Небесата се отворили и наоколо западали купища дървета, човека си направил сал и се спасил.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си да се удавят!
- Един мъж се прибира от командировка и сварва в спалнята любовника на жена си и разгневен пита съпругата си:
- Вие двамата какво правите тук?!
- Видя ли, - обръща се съвсем спокойно тя към любовника си - казах ти, че мъжът ми е глупав.
Да пием за това, мъжете никога да не задават глупави въпроси на жените си!
- Стоял си Адам на един висок връх и се наслаждавал на природата само с една шапка на главата си. Изведнъж се появила Ева. Адам се засрамил и се прикрил с шапката. Ева го хванала за едната ръка, после го хванала и за другата.
Да пием за невидимата сила, която държи шапката!
- Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел.
- Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса, една година след моята смърт.
Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него.
- Какво има? - попитал рицарят.
- Станала е грешка, сър. Дали сте ми грешен ключ...
Да пием за верните приятели!
- Живял някога един богат и силен крал. Известна циганка гледачка обаче му предсказала, че кралицата ще роди дете, което не е от него и това дете ще го свали един ден от трона. Ядосан кралят решил да скрие кралицата в най-високата кула на кралството и само евнуси да ѝ носят храна и вода. Въпреки това след една година тя все пак родила.
Да пием за Карлсон, който живее на покрива!
- Да пием за нашите ковчези! Ковчези, направени от 100-годишни дъбове. От 100-годишни дъбове, които ще посадим утре!
===и за жените по камизолки! ...как ли завършваше този тост?...дай да го почнем отначало, па барем се сетим... Ние си оставаме деца ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ - никой не се е родил родител, на това се учим, но сме се родили ДЕЦА и си отиваме деца...при тези, които са ни обичали. Слухът е последното нещо, което загубваме, а паметта е първото нещо, което печелим...губим или печелим, зависи кое ще изберем... наздраве с ПЪЛНА чаша ! :-) виното е по избор.