Средностатистическият българин притежава телевизор и вече е разглезен от гледане на кулинарни предавания и канали, в които мастити шефове напоително обясняват за готвене в азот и критикуват безпощадно всяка трошичка в чинията.
В някои от тези телевизионни формати се натрапва впечатлението, че сервираната по хотелите храна трябва да е "плейтната" перфектно, без значение дали е поднесена в заведение с пет звезди Мишлен, или в мил роден курорт с предплатен пълен престой.
Но отивайки на ол инклузив екскурзия, не е чудно да се окаже, че храната не отговаря на високите ви очаквания за патешко магре в цитрусов сос, салата с мус от сьомга и десерт от поширани круши със сметана.
Много от туристите са изненадани, че това, което им се сервира по време на ол-инклузив почивките у нас нерядко представлява остатъци от вчерашната вечеря, приготвени като ново ястие.
Това накара редица родни шеф-готвачи да изкажат експертното си мнение относно гурмето, храната и кое как е правилно да се поднася на капризния консуматор в ресторантите из страната. Те редовно обикалят медиите като посланици на еко, био и органик производството, при което един домат струва скромните 10 лева.
Естествено, тяхното мнение и претенциозно небце категорично изключва "рециклирането" на продукти, независимо че България все пак не е сред най-проспериращите и заможни държави в Европа.
По-интересното е, че световни топ готвачи като Джейми Оливър не споделят същото мнение.
В сайта си например симпатичният британец има над 45 рецепти за оползотворяване на неизядената храна.
Той действа почти като вълшебник - успява да превърне пилешкото от предната вечер в кремообразно ризото, картофите - във вкусна закуска с яйца и колбас и да допълни менюто с лек обяд от зеленчуци с хрян.
За тези кулинарни подвизи не са му необходими екзотични съставки като южнокорейски раирани чушки и жълти патладжани, а само това, което семейството му не е успяло да изконсумира на масата.
Модерните западни общества все повече се насочват към "рециклиране" на приготвените ястия по разнообразни и интересни начини.
Съвременният човек разбира, че в някои краища на света недостигът на храна е драстичен, и не е склонен да изхвърля продукти с лека ръка.
Хората, които готвят ежедневно, изнамират начини да трансформират вече приготвената храна в изцяло ново ястие и ентусиазирано споделят творенията си чрез видеа в социалните мрежи, онлайн галерии и кулинарни блогове.
Из нета непрекъснато циркулират рецепти, в които може да се използват изостаналите продукти без да се изхвърля и грам от тях. По този начин се спестява ценно време, което иначе се губи в обикаляне на претъпканите супермаркети.
Друг силен довод да "рециклирате" обяда или вечерята си е финансовият аспект.
Малко са хората, които с лека ръка биха отказали да спестят някой лев от пазаруването.
Още повече, че в България са немалко хората, които нямат как да си позволят разточителни покупки. Те не могат да си представят как дори и малка част от приготвената храна ще замине в кошчето.
Да не забравяме и каузата за опазване на природата. За да можете вие да се насладите на разнообразието от продукти в близкия магазин, са изразходвани немалко ресурси.
Така че не се колебайте да превърнете ориза от вечерта в чудесно кремообразно ризото с подправки, свинското да стане на апетитни гювечета с повече сос, спагетите да се запекат със сирена на фурна.
Сладкишите и козунаци, които вече никой не иска да яде, можете да полеете със сладко или с яйца и захар и да запечете за кратко. Така ще имате изцяло нов десерт, който всички ще харесат.
Или вземете пример от италианците.
Те са прочути с кулинарното си изкуство и прекрасна кухня, но вероятно не знаете, че редица техни ястия са създадени именно в стремежа да не се изхвърлят продукти.
Ако поискате салата със звучното име "Панзанела", ще получите стар хляб, комбиниран с домати и подправки.
Често срещана гледка, която би изумила чужденеца, е италианец, който дояжда соса на пастата си с допълнително хляб. Обидно е апетитното ястие, приготвено с толкова внимание, да не бъде изядено до последната хапка.
Така че ако се чудите как да изненадате семейството и гостите си с кулинарните си умения с вече налични продукти, отворете някой кулинарен блог или се доверете на Джейми, той ги разбира нещата.
На този фон претенциозните изказвания на българските "шефове" на кухнята звучат не само прекалени и необмислени, но и далеч от световните тенденции в кулинарията.
Тази практика е доста добра стига в хотелите да не спестяват пари от заплатите на готвачите. От една трана хотелиерите спестяват пари от продуктиот друга наистина е много грозно да изхвърляш толкова много храна при всички тези гладни хора по света. Да не забравяме и факта, че когато хотела предлага ол инклузив, говорим за едни отрупани шведски маси с толкова много храна, която просто няма как да бъде изядена.
Според мен за вкъщи- да , но за хотел е недопустимо да се прави. Това ще им даде оправдание да слагатедна и съща шунка (която и без това е 3лв килото) в продължение на дни. Всеки който държи на себе си би подбирал много внимателно на ол-инклузив какво би ял. Хората са виновни за хвърлянето на храната- забелязал съм как си слагат по 10 работи и изяждат едвам половината. Причината? Щото е дал пари Точно вица за българина, който ако има един самосвал с ябълки ще изяде колкото може и другите само ще ги нахапе друг да не яде.
Ужасното е да ти продават 2 пъти едни и същи продукти под формата на различни ястия.
Прасе, що си ял там бе? Зависи от степента на студентска прегладнялост и непретенциозност. Всички сме стигнали най-ниските й прагове някога.Столът до 5ти блок в Студентски град, който беше на Консерваторията си беше направо гурме. На Аксаков - също почти. Мензата на СУ и тя. Но любим си ми беше стол 15 на ВМЕИ Ленин. А по същество. На няколко места, може и да са доста, олинклузивната храна е чудесна- вкусна, разбира се - прясна и не се повтаря. Категорично бих препоръчала хотел Самоков в Боровец, хотел Банско Спа и Холидейс и много настойчиво хотел Ситония Порто Карас - безупречни!
Мануела, поздрави за статията! Ще се радвам да четем твои и сходни размишления и творения, че Мадамме Моасе много свали нивото тук. По отношение на манджата - храна не изхвърлям. Купувам каквото ми/ни/ допада и колкото ми/ни/ е нужно. Ол инклузива за мен си е чиста свинщина. Причината е, че е нелепо да се изхвърля храна (само преди 70 години това би изглеждало абсурдно в Зап. Европа). Сега какво - сядаме на маса с колеги, яде се каквото се яде и другото, бам, в кофата. То, има една много добра Африканска поговорка, която гласи: "Който вади мухата от супата не е истински гладен"