Макар и без напълно точна формулировка, терминът ултрапреработена храна е синоним на съвременна чума или поне на пряк път към лошо здраве.
Редица проучвания сочат, че прекомерната консумация на този вид храни повишава риска от куп заболявания - от затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови болести през депресия до рак.
Въпреки това общовалидна дефиниция на улрапреработени храни няма. Преработени са например продукти, минали някаква обработка - пастьоризирани, замразени, консервирани, сушени.
За ултрапреработени се смятат тези със съдържание на промишлени добавки, които хората не ползват в домашната си кухня - стабилизатори, консерванти, емулгатори, химически подсладители.
Подобни съставки има в купища храни - от колбаси до подсладени напитки, чипс и вафли.
Но и не само в тях. Редица храни от ежедневната трапеза също могат да влязат в понятието ултрапреработени, но освен консерванти и стабилизатори, те съдържат и полезни съставки, част от балансираното хранене и от необходимостта от пълноценен прием на нутриенти. И съответно не бива да се изключват напълно от диетата.
Ето и някои от тях:
Хляб
Сам по себе си всеки хляб е преработена храна, защото се прави от обработена пшеница и се пече.
Някои видове готов, пакетиран хляб по магазините обаче може да минат в горната категория - на ултрапреработените храни, защото са част от индустриално производство с добавени твърди мазнини като палмово масло, емулгатори, витамин С, повече мая и сол и т.н.
Хлябът обаче, особено пълнозърнестият, съдържа фибри, и проучвания сочат, че той далеч не може да се приравнява с колбасите и подсладените напитки. Затова при този продукт всъщност намалява риска от рак и диабет, стига да се консумира с мярка.
Боб в консерва
Освен боб, в консервите има и доста сол, както и модифицирана скорбяла или малтодекстрин, особено когато става дума за т.нар. печен боб - с добавен доматен сос. Целта им е да го сгъстят. Далеч не е изключено "рецептата" да включва и захар или глюкозо-фруктозен сироп.
Въпреки че това прави консервите ултрапреработена храна, бобът в тях е незаменим. Богат на фибри, растителен протеин, витамини и минерали и беден на мазнини, той е суперхрана и е необходим за пълноценно хранене.
Като се има предвид и колко време отнема да се сготви от нулата, изборът на боб в консерва е далеч по-добър от пълното му избягване.
Растителни млека
Бадемовото, овесеното, соевото и т.н. млека се смятат за здравословни храни. Те са такива, но едновременно с това повечето от тях са и ултрапреработени.
Освен ако не са органични - и доста скъпи, тези продукти са допълнително обогатени с витамини и минерали, може да съдържат регулатори на киселинността, емулгатори, овкусители и стабилизатори.
Те нямат много протеини и ако не са подсилени с добавки нямат и особен принос към балансираната и здравословна диета, особено в сравнение с кравето мляко. За хора, които обаче го избягват, е по-добре да консумират растително мляко с добавени витамини, отколкото никакво.
Подсладени обезмаслени кисели млека
Някои от тях са по-близо до ултрапреработен десерт, отколкото до мляко. На тези продукти се добавят подсладители, овкусители, консерванти и сгъстители.
Това обаче не значи, че калцият и протеинът не са там. При някои от този вид млека има и добавени съставки за по-здравословен ефект като стероли и станоли, които в умерени количества може да помогнат за контрол на нивата на холестерол.
Адаптирано мляко
Доста от бебешките млека всъщност са си ултрапреработени храни. Те съдържат млечен протеин на прах, растителни масла, лактоза, захар, витамини и минерали и още добавки.
Те обаче не просто са полезни - при липса на кърмене те са единствената алтернатива за хранене на бебетата и всъщност за животоспасяващ продукт.
