Тенденцията да твориш или да се вдъхновяваш от кафенетата намира живот сред хора на перото и до днес. Георги Господинов например пише как се вдъхновявал в кафетата, когато подслушвал чуждите разговори - но не поглеждал хората, за да работи фантазията му на 100 после.
Литературата и кафенетата винаги са били неразривно свързани, а отскоро и у нас се появиха първите кафе книжарници.
Да не ги бъркаме с мимолетен каприз на отнесени и префърцунени госпожи и господа, които се чудят как да се легитимират за "интелектуалци". Кафе книжарниците са най-вече доборо бизнес решение, в което напитката привлича към четивото и обратно...
У нас обаче такива местенца все още са рядкост. Ослушваш се, поглеждаш насам-натам, но наистина трябва доста да походиш, докато намериш кафето и книгата заедно. Затова пък намериш ли ги, няма как да останеш само за час там.
Аз лично никога не съм обичал да ходя по кафетата. Струвало ми се е непростимо губене на време. Щом толкова много искам да се видя с някого, то това би се случило в парка или на вечеря.
Но напоследък се пристрастих към две места, в които можеш да се насладиш на напитката си без тя непременно да върви с празни приказки и клюки, а с... литература.
Шоколатерията книжарница PaperCake се намира на ъгъла на Раковска и Хан Крум. Мястото печели още като го видиш отвън - приказна гледка към като изваден от каталога на мечтите ти домашен уют.
В PaperCake можеш да се насладиш както на най-вкусния домашен шоколад или освежаващи питиета, така и на отбрани заглавия.
Реших да изпратя последните слънчеви лъчи с комбинация от "Кралят на Хавана" на Педро Хуан Гутиерес и лимонада с джинджифил.
Тръпчивият вкус на лимони щипе устата ми, а сексът, тревата, разгулният нощен живот и изящните черти на горещи женски тела щипеха съзнанието ми. Меката светлина на нощните лампи отстрани гали страниците на книгата, а музиката не натрапваше посланията си по такъв нахален начин, че да ме разсее от четивото.
Идеята за това как ще функционира това място е много добра, а изпълнението - перфектно.
Другото такова място е кафе книжарница Пингвините в Orange Center на "Патриарх Евтимий". Влизам в асансьора, качвам се до четвъртия етаж и дотам. Вратите се отварят и пред очите ми изниква моят дом.
Рафтове, отруппани с книги, масички с по две кърпички за чаши на тях, топли кафяви нюанси, в които се топи и отвореният буркан със захарта до разпръснати зърна кафе върху бара.
В тази картинка се вписва сборникът с разкази La Vie en Rose от Христо Карастоянов, който пише така, както разказва на приятелите си - естествено, открито, без въздушна отнесеност. Един разказ от две странички се чете точно за едно италианско кафе време...
Улисах се в кафетата и четенето... за това разбрах, след като момичето ме уведоми за единствения недостатък на кафе-книжарницата - работи до 9 вечерта. Рано за заведение, късно за магазин извън мол. Но това е положението - хубавите парфюми са в малки шишенца.
