Веганството и отказът от прием на животински храни определено са изключително популярни в последните години.
Макар да е трудно да се изчисли колко хора са вегани - смята се, че те са между 1 и 10% от хората в западните страни, пазарните данни сочат ясен тренд за ръст в търсенето и предлагането на храни на растителна основа - то е нараснало тройно през миналото десетилетие.
Мотивацията за толкова драстична промяна в диетата е различна - за някои водещото е грижата за животните и етичната страна на храненето с месо, за други - климатичните промени и огромният въглероден отпечатък на скотовъдството, а за трети - здравословният акцент - избягване на вредите от консумацията на червено месо и търсене на благоприятния ефект на растителните храни за организма.
Последното обаче изобщо не е толкова сигурно - не защото добре балансираната веганска диета не е здравословна, а заради риска от прекомерна консумация на заместители на животински продукти, част от които са свръх преработени храни.
Те са с високо съдържание на сол, захар, наситени мазнини, оцветители, консерванти и добавки, които се ползват, за да се овкусяват веган продуктите и да са им се придава по-апетитен вид.
Това са продукти като например непилешки "пилешки" филенца, колбаси с тофу, някои веган десерти и млека - в някои от тях може да има огромни количества сол или захар, както и нишесте, мазнини и консерванти - за да се дадат нужните вкус и текстура.
Данни от френско проучване, цитирани от "Евронюз" сочат, че във Франция например ултра преработената храна съставлява почти 40 на сто от калорийния прием в обичайната веганска диета. Този дял е по-нисък при вегетарианците и месоядните.
В Германия пък проучване от 2022 г. установява, че макар общата консумация на свръх преработени растителни алтернативи да е ниска, 39 на сто от веганите и вегетарианците ядат такива поне веднъж месечно.
"Установихме, че има повече преработени храни във веганската и вегетарианската диета, отколкото предполагахме", коментира един от съавторите на проучването Антя Рисиус. "Трябва да внимаваш, когато добавяш подобни продукти към диетата си заради това, че са преработени", казва и колегата ѝ Марлене Олау.
Рисковете от прекомерна употреба на преработени храни са известни отдавна и включват сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и рак.
По отношение на растителните заместители на месото обаче нещата стоят може би малко по-различно. Според някои експерти тези продукти все пак съдържат по-малко наситени мазнини и повече фибри, отколкото еквивалентите им с месо, а и помагат на потребителите да консумират по-малко или никакво червено месо, за чиято прекомерна употреба се смята, че също носи сериозни здравни рискове, включително и развитие на онкологични заболявания.
Макар че не може всички веган заместители на месото да се слагат под общ знаменател, има такива, за които е установено, че са прекалено нездравословни. Преди няколко години британската неправителствена организация Action on Salt установи високи нива на натрий в заместители на месо и например се оказа, че веган бургер съдържа три пъти повече сол, отколкото пакет чипс.
"Не можем да кажем, че те са по-здравословни от месото, защото това зависи от вида месо. Ако погледнеш наденичките от заместител, те също имат лош ефект върху здравето", казва Рисиус.
Част от проблема е и самият процес на преработка. "Променя се т.нар. матрица на храната. Първоначалният растителен материал се преправя и преработва до степен, че продуктът почти вече не е храна. Физичният и химичният му състав и прекалените количества от рафинирани добавки имат ефект върху здравето ни", цитира "Евронюз" Кати Клиф от организацията Soil Association, която подпомага естествените храни и земеделие.
"Вместо диетата да съставлява минимално преработени храни като консерви и замразени храни, пресен хляб, здравословни зърнени закуски, те са заменени от свръх преработени продукти с малка хранителна стойност. Не казваме никога да не ядете това, но определено има нужда от по-добър баланс", допълва Клиф.
Огромният негативен ефект от скотовъдството върху парниковите емисии и околната среда е доказан, но производството на някои преработени храни и суровините за тях също има висока цена.
Масовото производството на култури като палмово масло, соя, пшеница и царевица дава свой отпечатък и също води до обезлесяване, увреждане на почвите и загуба на хабитати за редица видове.
"Над 130 000 хектара тропически гори са били унищожени за засаждане и производство на палмово масло за периода 2015-2018 г., а Амазонската джунгла се разрушава дори по-бързо за производство на соя", казва Клиф.
Факт е обаче, че едва една четвърт от соята по света се отглежда за производство на храни, останалата е за храна на добитък.
При свръх преработените храни обаче има и още нещо притеснително - те са много енергоемки заради специфичната технология по преработка на съставките.
От Soil Association например смятат, че хората трябва да преосмислят напълно начина, по който отглеждат храната и са застъпници на т.нар. агроекология - земеделие, което набляга на местните храни и на естествени техники за отглеждане на храни, като биоземеделието е само част от това.
"Става дума за здравословна връзка между съобразено с природата земеделие и природосъобразна храна. От снабдителни вериги, през общностни правила до здрава почва и разнообразие на културите", обяснява представителят на организацията Кати Клиф.
Съвсем логично, общата препоръка към веганите е да консумират свръх преработени храни по-умерено и да се стараят да имат пълноценна диета - с плодове, зеленчуци, пълнозърнести и бобови храни, ядки и семена.
Да, отказът от готови храни, изисква повече усилия и промяна в начина на живот, тъй като те просто са по-удобни и достъпни. За да имат пълноценна диета, хората трябва да се върнат към културата на готвенето и да загърбят бързата храна.
В този съвет обаче е добре да се вслушат всички, а не само веганите.
