Турция е подала молба в Европейската комисия за вписване на дюнера като храна със защитен традиционен статут.
Страната кандидатства за сертификат за закрила, какъвто имат български продукти като Троянската луканка и филето "Елена", испанския Хамон серано, италианските пица "Неаполитана", мортадела и паста "Аматричана".
Той се издава от Европейската комисия за т.нар. Регистър на храните с традиционно специфичен характер и цели протекция на продуктите от фалшифициране и злоупотреба, както и гарантиране на традиционните методи и рецепти за производството им.
Молбата на Турция е за името "дюнер", а страната кандидатства за същия статут и за турски локум, турско кафе, турска баклава и турски йогурт.
Целта е в Европа тези храни да могат да се предлага под това име само от производители, които следват регистрирания начин за приготвяне със съответните специфични продукти.
Молбата на Турция за името "дюнер" е само за месото, което се приготвя за продукта, който в България например традиционно върви увит в питка с добавки като пържени картофи, салата и сос.
Според изложението на турската страна, това е традиционен продукт от месо, приготвен при налагане на тънко и хоризонтално нарязани парчета месо от говеда, овце или пилета на шиш от неръждаема стомана. Те се готвят, като се въртят вертикално около оста срещу огън. Преди готвенето парчетата месо се мариноват в смес от йогурт или мляко, пюре от чушки или домати, подправки, билки и сол. При печенето между месото се слагат парчета сланина или лой.
Съдържанието на мазнина не бива да е над 25% при дюнерите от червено месо и над 20% при тези от пилешко. Солта е до 2%. В дюнера не може да има протеин от неживотински произход, скорбяла или соя над 1%.
При рязането на парчета се започва от върха надолу, а вкусът трябва да е на печено на скара.
Дюнерът, пише в молбата, е започнал да се разпространява от Истанбул до различни градове в Османската империя от началото на XIX век. Според ръкопис, цитиран в документа, вертикалният начин за готвене на "дюнер" датира от 1546 г.
Затова и според турците Гърция е първата страна в Европа, където навлиза дюнерът - през 1922 г., но при миграция на хора между двете страни. Там той е наречен "гирос".
Тази храна се е превърнала в културен символ на турската емиграция в Европа, особено в Германия още през 60-те и 70-те години на миналия век, пише в молбата. Според Асоциацията на турските производители на дюнери първият такъв в Германия е направен в Берлин през 1972 г. Оттогава името и начинът на приготвяне не са се променили и са се разпространили из цяла Германия и други европейски страни.
Терминът "дюнер" се свързва с традиционна техника за готвене, а не с географски район, уточняват турците. Името идва от глагола "дьонмек", или въртя.
Регистрацията, за която кандидатства Турция - за храна с традиционно специфичен характер, е различна от схемите за защитено наименование за произход или географско указание.
Тя не касае мястото, където се прави съответната храна - например шунка от Вестфалия или ирландско уиски, а само начина на производство.
Молбата на Турция е подадена на 24 април. Сега тече тримесечна фаза за обсъждане, при която други страни могат да оспорят искането за регистрация.
Ако дюнерът получи специален статут, това би било сериозна новина за Европа, където се смята, че бизнесът с дюнери е за около 3,5 млрд. евро според данните на Асоциацията на турските производители на дюнери.
Той отдавна се е превърнал и в най-популярната улична храна в Германия.
