В Европа може да се разрази нов голям сблъсък, но на кулинарно ниво, а ябълката на раздора този път не е ябълка, а дюнер.
Германия се е противопоставила на подаденото от Турция заявление до Европейската комисия с искане дюнерът да получи специално признание от Европейския съюз за храна със защитен традиционен статут.
Подобен сертификат за закрила имат неаполитанската пица, испанския хамон серано, българското филе "Елена" и други, като с него се гарантира, че за да се нарича една храна "дюнер", за нея трябва да са спазени определени изисквания.
Искането на Турция беше подадено през април, а тази седмица официално приключи фазата на консултации между държавите членки на ЕС по темата. В този период трябваше да бъдат и подавани всички оспорвания по исканата регистрация.
И резултатът е, че противници на турското искане за защита на дюнера има. От ЕК отказват официално да потвърдят коя е държавата членка, оказваща съпротива срещу заявения от Анкара статут за дюнера, но според Euronews, която се позовава на два източника, близки до темата, става въпрос за Германия.
В искането си Турция държи на това, че дюнерът е традиционен продукт и като такъв трябва да бъде защитен начинът на приготвянето му.
Интересното в случая е, че Анкара няма предвид толкова дали дюнерът се прави в арабска, или в нормална питка, колко и какъв сос се слага и т.н., а предявява претенции само за това как се приготвя месото.
В документа се посочва, че дюнер се приготвя от месо при налагане на тънко и хоризонтално нарязани парчета агнешко или телешко с дебелина между 3 и 5 мм, или от пилешко с дебелина 1-2 см. Шишът, на който е нанизано месото, трябва да е от неръждаема стомана и да е поставен да се върти вертикално около оста си срещу огън.
Преди готвенето парчетата месо се мариноват в смес от йогурт или мляко, пюре от чушки или домати, подправки, билки и сол. При печенето между месото се слагат парчета сланина или лой.
Според изискванията съдържанието на мазнина за дюнера от агнешко или телешко месо не бива да надвишава 25%, а при тези от пилешко - 20%. Солта е до 2%. В дюнера не може да има протеин от неживотински произход, скорбяла или соя над 1%.
В подаденото искане има заложени условия за годините на животните, чието месо се ползва за дюнер, вида нож за рязане на месото, начина на рязане и т.н.
Целта на Анкара най-вече е да регистрира името "дюнер" официално в Европа. С това ще се гарантира, че използването на това наименование е ограничено до производители, които се придържат към регистрираните методи и спецификации.
Какво е нашето мнение по темата за дюнерите и приготвянето им можете да видите във видеото долу:
Именно това очевидно е проблем за Германия и по-специално за местните производители.
Базираното в Бон германско федерално министерство на земеделието и храните е подало възражение срещу турското заявление, като оспорването не идва от самото германско правителство, а е базирано върху протестите от страна на няколко асоциации на германските производители.
Дюнерът от години насам е най-популярната улична храна в Германия и за мнозина в страната налагането на строги ограничения може да има негативен ефект.
Ако Турция успее в опита си за регистрация, новите правила ще имат "катастрофални последици за гастрономическия бизнес, както и за потребителите", коментира Ингрид Хартгес, ръководител на Германската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, цитирана от "Гардиън".
По думите ѝ няма нужда ЕС да се намесва в дюнерите, които вече попадат под "ясни и подробни" национални стандарти, определени през 1992 г.
Земеделският министър на Германия Джем Йоздемир от партията на Зелените, който има турски корени, коментира темата пред "Политико".
Според него новите европейски регулации биха представлявали "намеса в германския пазар с осезаемо икономическо въздействие".
Темата предизвика вълна от коментари в страната, като социологът Еберхард Зайдел, който е написал книга за историята на дюнера, дори определи турското искане за защитен статут като "атака срещу културната идентичност на Германия".
Причината за цялото недоволство е, че в страната се произвеждат множество разнообразни версии на дюнера, включително и вегетариански. Регистрирането на името "дюнер" в ЕС ще сложи край на това и множеството вариации ще трябва да си намерят ново наименование.
Това, което предстои, е Европейската комисия да оцени допустимостта на възражението срещу турската молба за специален статут на дюнера.
След това, при нужда, да даде до шест месеца на двете страни да постигнат споразумение по между си.
Независимо дали е постигнато споразумение, или не, окончателното решение за регистрацията на дюнера в списъка на храните със защитен традиционен статут, ще бъде взето от Европейската комисия.
