Италианците са толкова консервативни по отношение на храната, че смятат всяка незабележима промяна в традиционните си рецепти и методи за готвене за кръвна обида и престъпление срещу човечеството.
В по-туристическите части на Италия може и да успяват да преглътнат възмущението и свещения си гняв, когато наивен американец поръча чеснов хляб, смятайки го за оригинално италианско ястие. Но дори и там има ресторанти, в които ще ви откажат кюфтенца с паста и дълго, американско кафе.
Тук сме подбрали най-честите прегрешения на туристите спрямо италианския кулинарен канон и заблудите за храната на Апенините, които доста хора упорито поддържат в собствената си кухня, но за италианците са скандални.
Паста и отделно - сос
Да сервираш сварената паста, а отгоре да сипеш лъжица отделно направен сос, е нещо, за които италианците казват, че ги убива.
Пастата, която майка им и баба им готвят и с която са израснали, се добавя към соса още на огъня и се досготвя в него, за да поеме вкуса му. По този начин сосът се разпределя равномерно върху цялото ястие, вместо да стои на топчета по част от пастата, докато останалата е слепнала и неовкусена.
Сос болонезе върху пържени картофи
В тази концепция нещата са толкова сбъркани, че трябва да се започне от А и Б, за да се обясни защо нещо подобно може да докара италианец до лудост или убийство.
Като начало - сосът болонезе съществува, за разлика от общоизвестните спагети болонезе, и се нарича рагу болонезе. Сосът се сервира традиционно с талиатели.
Макар всеки район и дори всеки дом в Италия да има своя рецепта, предавана с поколенията, е прието, че в рагу болонезе трябва да има 75% телешко и 25% свинско месо, доматена паста, висококачествено червено вино, пресни билки като мащерка, чесън и лук. Всичко това се готви на бавен огън за минимум един час. Бекон, гъби, други зеленчуци и "вино за готвене" са изключени.
И след като уточнихме всичко това, изсипването на подобен сос върху пържени картофи наистина звучи като престъпление.
Пица с кечтуп, сос "Барбекю", майонеза и подобни
Автентичната пица залага на малко и прости, но качествени съставки, като тестото е изключително важна част от вкуса, а не просто основата, върху която се нареждат ананас, луканка, кюфтета и царевица.
Затова и кетчуп върху една съвършена пица с домати, моцарела, босилек и перфектна коричка е смъртна обида.
По същия и дори още по-лош начин стоят нещата и с кетчуп върху паста.
Преварена паста
Това е доста известно правило в италианската кухня, но извън Италия повечето хора не го спазват.
Пастата трябва да е ал денте - така сварена, че да е още леко твърда и да залепва леко на зъбите. Това прави вкуса ѝ по-добър и ѝ позволява да поеме и задържи соса.
Има обаче и чисто практическа причина - по-дълго варената паста губи полезните си хранителни вещества, а захарите в нея се усвояват по-бързо. Пастата ал денте има по-нисък гликемичен индекс, по-бавно разградими въглехидрати и оставя човек сит за по-дълго време.
Пармезан върху морска храна
Това е тотално табу в италианската кухня - риба и морски дарове не се смесват със сирене за нищо на света.
Морската храна има богат и специфичен вкус и добавянето на пармезан, който също има силен и доминиращ вкус, я съсипва. Вероятно в доста ресторанти ще се съгласят да ви дадат сирене при поискване, но ще демонстрират учудване - в най-добрия случай.
Така стоят нещата и с останалите ястия - това че пармезанът е италиански не значи, че трябва да се сипе щедро върху всяко италианско ястие. Пицата, например, има достатъчно сирене и няма италианец, който би поръчал допълнително пармезан, за да го наръси обилно върху нея.
Капучино след хранене
В Италия капучино се пие само сутрин със закуската и често е задължителна част от нея. Самата закуска обикновено се състои от нещо малко и сладко като кроасан и капучино. Доста хора просто топят парче хляб в мляко или капучино.
А след 11 часа, когато вече е отминало времето за закуска, да поръчаш капучино е странно и дори скандално. Според повечето италианци прекаленото количество мляко в капучиното го прави трудно за храносмилане, затова и е възможно най-грешният избор за питие преди или след хранене.
Нормалното и почти задължително е да се пие кафе след обяд или вечеря. При това италианско, което ще рече една, най-много две глътки силно еспресо. Кафе с повече вода се приема за американско и е възможно барманът дори да откаже за го направи.
Разрешено е макиато - кафе с капка мляко.
Прочутият чеснов хляб
В Италия хляб, намазан с чесново масло, просто не съществува, а и това е страната на зехтина все пак. Италианският хляб в десетките му разновидности е достатъчно вкусен и няма нужда от допълнения.
Но пък за италианците е нормално и дори задължително да отопят с парче хляб останалия сос в чинията, включително и ако това е паста.
Пиле в пастата
Не просто в Италия няма кюфтенца с доматен сос и паста, няма и паста с пилешко. Вероятното обяснение е, че текстурата на пилето е подобна на тази на пастата, освен това пилето и част от т.нар. второ ястие.
Редът на сервирането на ястията за обяд и вечеря също е свещена традиция в Италия. Започва се с антипасти - предястия, следва първото - обикновено супа, паста или ориз. Чак след това е ред на второто, което е месното ястие. Затова и пилето просто няма как да е в пастата.
Всичко това - ако не искате да обидите италианците дълбоко - върви само с вино, бира (за пица и пържени храни) или вода. Подсладените безалкохолни променят и маскират вкуса на храната и комбинацията се приема за кощунство.
Дресинг за салата
Той се състои само от качествен зехтин, оцет или лимон, сол и чер пипер. Всякакви бутилирани сосове и дресинги, сиропи и растително олио са под забрана. Същото важи и за песто от магазина, което често няма нищо общо с оригиналното - смлени кедрови ядки с шепа листа от босилек, сол и висококачествен зехтин.
Тези правила, естествено, са в случай, че искате да се придържате към италианския канон. Или не искате да развалите деня на някой сервитьор в Италия, както и собствената си почивка там.
Ако обаче обичате вкъщи да хапвате спагети болонезе с кетчуп - не спирайте. Но просто не казвайте на италианците.
