По време на престоя си във Франция легендата Джулия Чайлд прави заключението, че едно от очарованията на френската кухня е изобилието от масло.
За 2023 г. в страната има точно 630 ресторанта с поне една звезда "Мишлен" и още поне два пъти по толкова, които са отличени с други награди или най-малкото с ласкави оценки от посетителите си.
Да усвоиш френската кухня и да я предлагаш в пълното ѝ великолепие се смята за изкуство. Някои смятат, че във френската храна има "je ne sais quoi" - невидим и недоловим фактор във вкуса.
Но дали само това прави френските ресторанти едни от най-добрите?
Всъщност в основата на вкусната френска храна най-често е техниката ѝ на приготвяне. Дори и френският омлет не е само изсипване на 2-3 разбити яйца в затоплен тиган, а е рецепта със средна степен на сложност и време за приготвяне от поне 20 минути.
И висшият пилотаж далеч не спира дотук.
Техники като фламбиране, сотиране, поширане и шпиковане са измислени именно във Франция.
Пак оттам идва рязането на жулиени, деглазирането с вино, рязането на билки и зеленчуци "на шифонада".
Във Франция за да получиш титлата "шеф-готвач", са необходими поне 10 години учене, което започва точно с усвояването на готварските техники.
В началото преподавателите не позволяват абсолютно никаква импровизация върху класическите френски рецепти до съвършеното им усвояване.
Чак след това готвачите могат да пристъпят към собствени трактовки на ястията...
Французите от своя страна не спират да търсят оригиналния вкус на любимите си храни и не пестят критики, ако не го намерят.
В кулинарния си блог Антъни Перигрин, специалист по френската храна и вино, обяснява как почти всеки французин, който познава, има интерес към кулинарията.
"Французите могат да говорят за горски гъби или традиционни сосове до момента, в който искаш да ги удариш с блендер в главата", пише Перигрин.
Той има предвид не само сложното приготвяне на отделните компоненти, но и факта, че във Франция качеството на съставките е на първо място.
За стека "Шатобриан" се използва само най-качественото говеждо, докато за дъската с мезета от хладилника се вадят отбраните сирена и колбаси. Тази култура се налага и по френските ресторанти, защото повечето французи не са склонни на компромиси.
Те предпочитат въобще да не хапнат трюфели или стриди, вместо да се задоволят с посредствени продукти с неясен произход. И, да, осъзнават, че тези продукти в пълния си блясък струват скъпо и затова не пестят, когато решат да ги консумират.
И не на последно място, огромен процент френски ресторанти пазаруват сезонни фермерски стоки и намират това за напълно нормално.
Тази концепция на доставка на продуктите и приготвянето им, само когато са в сезона си, няма нужда от разясняване. Няма реномиран френски готвач, който например да готви с домати и краставици в средата на зимата и да очаква превъзходен вкус накрая.
Заради следването на сезонността в продуктите са се родили френски класики като френската лучена супа за зимата, патладжаните в сос от черен пипер за есента и леките плодови тартове за лятото.
А когато всичко това е придружено и от чаша отлично френско вино - високите оценки за френските ресторанти сякаш идват от само себе си.
