Чухте ли за жената от Флорида, която си имплантирала трета гърда, за да бъде "непривлекателна за мъжете"? Да, точно тя е онази, която заснема "ежедневието си в Тампа, за да покаже трудностите, пред които е изправена заради операцията"...
Е, истината е малко по-различна: не си е имплантирала нищо и не го е заснела.
Цялата история е измислица.
Интернет се развива изключително бързо. Слуховете възникват, умишлено или не и се разпространяват - също умишлено или не.
Има си причини, естествено. И метафората "горски пожар" е доста точна, когато се описва тази тенденция. Защото веднъж разпалени, слуховете не само се разпространяват изключително бързо; те са и изключително трудни за овладяване.
И отгоре на всичко, е невероятно трудно да се предскаже в каква посока ще се разпространят.
Точно тук се намесва новият сайт Emergent.info.
Дебютирал преди дни след двумесечни тестове и събиране на данни, той се надява да е в помощ на потребителите, като проследява възникващите слухове в (до голяма степен) реално време.
Или както обяснява Крейг Силвърман, изследовател на слуховете и създател на сайта: "Целта е това да се превърне в инструмент за следене в реално време на твърдения, които изникват в масмедиите".
Emergent.info работи чрез комбинация от човешка и алгоритмична компютърна обработка.
Силвърман и негов асистент намират слухове, които се отразяват в медиите - най-често такива, които изплуват на повърхността от социалните медии и биват забелязани от някоя новинарска организация и след това биват подхванати оттам от други медии.
След това екипът на Силвърман претърсва Google News, който агрегира различните подходи на медиите към сюжета, събира тези публикации и ги вкарва в базата данни, класифицирайки ги според медията и начина, по който всяка една от тях ги е отразила.
Някои съобщават вестта не като слух, а като истина или лъжа; повечето обаче просто съобщават факта, че са научили нещо подобно.
Често те се подсигуряват, преди да я повторят, с оправдания като "според източници" или използват думата "слух" или израза "непотвърдена информация" в заглавията или в текста.
Също толкова често обаче те са по-предпазливи и деликатни в предупрежденията си. В случая с "тригърдата дама", много източници просто повториха слуха като истина, като единственото допълнително предупреждение беше едно добре разположено "WTF".
После идва ред на алгоритъма.
Emergent.info е на практика уеб приложение, работещо във връзка с база данни. Наподобява базираната на обработка на много онлайн данни версия на Snopes - но с по-мащабни идеи и цели.
"Snopes са страхотни," казва Силвърман, "но те се занимават единствено с работа по сайта си; те не обрабоват чужда информация. Докато този сайт е в състояние да идентифицира непотвърдените слухове и после реално да покаже кой все пак има най-добра и точна информация по въпроса.
На всеки час скриптът на Emergent.info преглежда публикациите, за да види дали текстът се е променил. Системата проверява и броя споделяния, за да проследи как сюжетите преминават през екосистемата на социалните медии.
Всичко това по думите на Силвърман спомага да се отговори на въпроси, които не са били така систематично анализирани преди.
Като например: "Какъв е жизненият цикъл на слух в пресата в наши дни? Как новинарските организации се справят с вести, които са непотвърдени? Как медиите обновяват публикациите си и дали се придържат към първоначално публикуваното с течение на времето?"
Да вземем информацията - лъжлива, както се оказа впоследствие - че Durex ще произвеждат презерватив с вкус на тиква.
Чрез Emergent.info може да проследите кой е повторил слуха, кой е проверил достоверността му и кой го е оборил.
Или да разгледаме нещо по-сериозно - публикациите от миналата седмица, твърдящи, че метеорит е паднал в Никарагуа. Този слух все още присъства като "непотвърден" в Emergent.info, защото никой до този момент не е успял да докаже убедително, че има наистина такъв паднал метеорит.
Или да вземем дори още по-сериозен сюжет - твърдението по-рано този месец, че лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади е бил убит при американски въздушен удар. Той си е жив и здрав; Emergent.info сочи слуха като "категорично потвърден като фалшив".
Едно от предизвикателствата, пред които са изправени новинарските агенции при отразяването на слухове, е фактът, че слуховете като цяло се споделят много повече - и носят много повече кликове - от корекциите.
Да вземем отново любимата на всички нас "тригърда мис" от Тампа.
Една от ранните публикации за нея в New York Post е била споделена 40 000 пъти. Статията в Snopes (в основната си част) оборваща първата публикация, е имала 12 500 споделяния - приличен брой за сюжет, който формално дори не е новинарски.
Което е доказателство, че публикациите, оборващи слуховете, получават изключително малко внимание.
Перфектен пример за всичко това е отразяването на точно този сюжет от Buzzfeed. Първоначалната публикация за тригърдата мис е споделена над 30 000 пъти; опровержението получава само малко над 1000 споделяния.
Което означава, че новинарските агенции имат твърде малко стимули - поне директни, търговски стимули - да отделят време и сили за опровержения.
В резултат на това, както казва Силвърман: слухът за тригърдата дама е "сюжет, който по мое мнение средностатистическият човек така и никога няма да разбере, че не е истина".
По-мащабният проблем е, че слуховете, след като веднъж се окажат във водовъртежа на медиите, са неимоверно трудни за овладяване или оборване. Най-малкото заради простия факт, че "Сори, само се бъзикахме за тази тригърда мадама" далеч не се споделя толкова охотно, колкото "Ехаа, жена с три цици!".
Да не говорим за факта, че има твърде малко еднородност в масмедиите как ъпдейти, корекции, опровержения и други подобни трябва да бъдат представени пред читателите.
Повечето медии просто обновяват публикацията, съдържаща оборено твърдение; твърде малко публикуват нови материали, съдържащи връзка към предната публикация.
Това обаче оставя читателите в своеобразно чистилище: няма как да бъдете сигурни какво е било потвърдено и какво не.
Доверието е много ценен ресурс в журналистиката; много медии така и не са проумяли напълно начина, по който да го запазят.
"Огромна част от тази информация е публична дори още преди новинарските организации да стигнат до нея", изтъква Силвърман. "Така че динамиката е много по-различна отпреди. Ако нещо по подразбиране е публично, как да решиш кога да разпространиш тази информация по отговорен начин? И след това как да се справиш с него, когато то поема пътя си по разклонението между истината и лъжата?"
Добавянето на повече надеждни данни по тези въпроси според него може да помогне на медиите да започнат да дават отговори на тези въпроси.
