Цифрови технологии позволяват на библиотеките да споделят внимателно пазените си най-уязвими съкровища със света. Мощни скенери позволяват запазването и лесното разпространение на древни текстове - но количеството материали, очакващо да бъде обработено, е огромно.
Припомняйки си труда на средновековното ръчно преписване с цел запазване на най-редките писания на човечеството, Едит Йънг внимателно поставя всяка протрита страница от 400-годишен китайски ръкопис върху специална стойка, след което спуска стъклена плоча, за да изглади повърхността й за цифрово заснемане.
Йънг, техник в лабораторията за цифрови изображения на Харвардския университет, ще повтори тази стъпка близо 100 пъти, за да създаде цифрово копие на "Историята за разцъфването на червената слива" - китайска драма, писана в началото на XVI в., която не е била показвана никому, освен на шепа куратори на музеи и учени.
Виртуалното преобразуване
Снабдени с апаратура за цифрово заснемане, много по-мощна - и често по-евтина - отколкото използваната преди десетилетие, библиотеки преобразуват физическите си колекции от издания във виртуални. Крайната цел е да бъдат цифровизирани книжните и документални съкровища, които лежат от дълги години скрити в хранилищата - и да бъдат споделени със света в електронна форма.
"Назовете която и да е институция - и ако имат книги, те търсят как да ги цифровизират," казва Ник Уорнок, президент на базираната в Лос Анджелис компания Atiz Innovation, която продава разнообразни съоръжения за сканиране, които позволяват на техниците в библиотеки да сканират до 800 страници в минута. Окончателният резултат е цифрова подвързана книга, изградена от изображения на оригинала.
Уорнок твърди, че неговият бизнес през тази година се е удвоил, тъй като все повече библиотеки и други организации осъзнават ценността и полезността на сканирането на по-стари документи.
Добър бизнес - и доброволци
От фирмата съобщават, че са продали над 2000 от станциите си за сканиране на библиотеки и правителствени агенции по цял свят, включително на Станфордския университет, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и центъра "Гети". Най-евтината апаратура на Atiz, наречена BookDrive Mini, струва около $6000, като в цената не са включени двете необходими камери. Моделите на Canon, които работят в комбинация с нея, варират като стойност от $500 до $7000 за всеки от моделите от висок клас.
Хю Бивънс, 79-годишен доброволец, работил цели 40 години в лаборатория за атомно оръжие, прекарва по два дни всяка седмица в малкия филиал за "специални колекции" на обществената библиотека на Албукърки, сканирайки генеалогични записи със своя скенер Atiz.
Миналата година Бивънс и малкият му екип успяват да сканират над 350 тома с документи за раждане, смърт и брак на щата Ню Мексико. "Нямаме особено много средства за инвестиране в това, така че правим всичко, което можем," разказва той.
Библиотеките, които могат да си позволят по-големи разходи, купуват и т.нар. роботизирани скенери - те могат автоматично да обръщат страниците на подвързани книги и да ги сканират с висока скорост. В обществената библиотека на Ню Йорк техниците използват машина на Kirtas Technologies, която обръща страниците с леки въздушни струи, позволявайки цифровизирането на около 40 страници за минута.
Kirtas продават устройствата си основно на големи научни библиотеки и правителствени агенции, възнамеряващи да цифровизират огромни обеми от хартиени записи - главно удостоверения за раждане и смърт, завещания, актове и други юридически документи. Машините на Kirtas струват между $70 000 и $130 000.
Може да минат десетилетия...
Въпреки че става по-лесна, цифровизацията все пак е губещ време процес, особено при ръкописи, които е необходимо да бъдат сканирани ръчно. А тъй като обемите на материалите са огромни, а скенерите доста малко - биха могли да минат десетилетия, преди сериозна част от печатните книги по света бъдат прехвърлени онлайн.
Пол Льоклерк, изпълнителният директор на обществената библиотека на Ню Йорк, пресмята, че цифровизирането на пълната колекция на библиотеката би струвало "стотици милиони долари," докато достъпното за момента финансиране е многократно по-малко.
Харвард имат една от най-мащабните програми за цифрово сканиране в света и са се заели с многобройни амбициозни проекти за цифровизиране. В следващите 4 години лабораторията и дузините техници, фотографи и специалисти по каталогизиране в нея ще създадат цифрови копия на всичките 51 500 редки китайски книги, съхранявани в библиотеката Harvard-Yenching, може би най-голямата подобна колекция извън Китай.
Освен китайската си колекция цифровата лаборатория на Харвард цифровизира и много от средновековните си ръкописи и оригинални музикални партитури - и добавя изображения от своите колекции с материали на Вирджиния Улф и Тиъдър Рузвелт.
Врата към бъдещите читатели
"Това са хора, които имат най-интересната работа в света на библиотеките, тъй като те се докосват до миналото - и го правят достъпно за бъдещето," коментира Нанси Клайн, библиотекар в библиотеката "Рой Ларсен" на Харвард.
С все по-голяма част достъпни онлайн материали, досегът до които някога е бил крайно ограничен, по думите на Клайн библиотеката привлича вниманието на учени от цял свят. "Това внася нова демократизация в научните изследвания," споделя тя. "Не е необходимо да разполагате с хиляди долари, за да пристигнете на място. Можете да започнете голяма част от изследванията си там, където се намирате."
