Джейсън Форд не произхожда от семейство на милионери. Въпреки това той е такъв - себереализирал се успешен бизнесмен.
Неговата история в въплъщение на американската мечта - всеки може да успее, независимо от произхода си. В неговия случай обаче нещата не стоят точно така. И Джейсън, както и повечето предприемачи, е продукт на поколения привилегии, които улесняват достъпа до успеха.
Джейсън Форд не е роден в богато семейство. И двамата му родители са учители. Баща му работи и като пицар, за да свързват двата края. Със сестрите му носят дрехи втора употреба, дарени от църквата им. Те са в дъното на средната класа - никога гладни, никога богати.
Дядо му обаче е имал собствен бизнес. Успехът му е позволил да помогне на родителите на Джейсън с изплащането на къща в добър квартал. Заради това и Джейсън Форд има шанса да посещава чудесно държавно училище и да получи добро образование. Докато е в университета, родителите му получават наследство от баба му, в което е отделена малка част и за него. Така Джейсън подсигурява завършването на висшето си образование без дългове.
Той е добре образован, интелигентен и изглежда подобаващо за бял мъж. Това му позволява да се издигне в йерархията на редица маркетингови фирми. На 28 години става шеф на дигиталния екип в агенция. Консултира големи брандове и печели близо шестцифрени суми.
На този етап от кариерата му, по-възрастен ментор му казва, че има заложби за предприемач и го насърчава да започне собствен бизнес. До този момент Джейсън дори не е обмислял подобно бъдеще, но думите на ментора му действат вдъхновяващо и решава да опита.
Преди това единственият досег с предприемачеството е чрез дядо му - единственият собственик на бизнес в семейството. Джейсън обаче така и е успял да го опознае, защото дядо му умира, когато Джейсън е още дете.
Няма представа как работят ценните книжа или инвестиционният капитал, нито е виждал отвътре как се полагат основите на бизнес. Затова и не знае откъде да започне.
Има обаче кой да му помогне - семейството на съпругата му има малко повече опит в подобни начинания. Въпреки че също принадлежат към средната класа, те се позиционират по-добре в света - чичото на жена му е имал собствен бизнес, а леля й е адвокат. И двамата са имали изградени добри връзки и го запознават с полезни хора, от които да се учи.
Възползва се от съботите си, за да подобрява уменията си за програмиране, защото в главата му се развива идея за софтуерен стартъп и обмисля набиране на средства, за да се фокусира върху него, без да работи друго. Успява да сметне, че ще му трябват 250 000 долара, за да може да си го позволи и да си наеме приятел-разработчик.
Джейсън е наясно, че повечето предприемачи използват семейство и приятели за набирането на този начален капитал. Самият той обаче не вижда как близките му биха успели да съберат тази крупна сума. Оказва се, че греши - бабата на съпругата му предлага помощ. Заедно с мъжа си, тя е спестявала парите си от учителски заплати и двамата са купили земя в Тексас преди десетилетия. Предлага парите от продажбата на тези земи на Джейсън като стартов капитал.
Така той напуска работа и става предприемач.
Въпреки че не е син на богато семейство, има стабилно семейство, чудесно образование и енергичен характер - достатъчно фактори за успех. Като дете е имал подкрепата на семейството си, наследството на баба си и контактите на съпругата си - още стъпала към успеха. Имал е и яснота какво ще се случи при провал на идеите му - ще отидат да живеят при роднини, а стартовият капитал е бил наличен. Джейсън Форд е имал всички предпоставки, заложени от богатството и възможностите на предходните поколения, да стане милионер.
Ако обаче ситуацията му в семеен план е била различна, нищо от това нямаше да се случи. Ако се беше родил в дома на тъмнокожи например, нямаше да има дядо с бизнес, защото в онова време за чернокож мъж да започне нещо собствено е било почти немислимо. Не би живял в същия квартал, учил в същото училище...
След първите си стъпки в бизнеса, Джейсън събира екип от качествени професионалисти, с които е работил през годините. Те остават до него в трудностите и влагат равни количества енергия и желание в развитието на компанията. След няколко тежки месеца нещата потръгват и получават договори с General Electric, Starwood, Red Bull и други глобални корпорации.
Започват по-малко да се притесняват за пари и повече - за конкурецията. Бавно и стабилно бизнесът се разраства и с тях се свързва публична компания, която иска да ги погълне. Ако цената е малка за тях, то за Джейсън е достатъчна, за да промени живота си.
Успява да върне на бабата на съпругата си осемкратно вложената инвестиция, той запазва по-голямата част от компанията си, заедно с целия си екип. Печели достатъчно, за да не му се налага да мисли за бъдещето си.
Вместо да счита уменията си в центъра на успеха си, той приема, че всичко се дължи на талантливите му колеги и поколенията привилегии - фактът, че е бял американец от средната класа. Казва, че дори и най-добрият пилот в света не може да стигне до Луната, освен ако някой не му осигури ракета. Именно като ракета-носител разглежда той привилегиите, довели го до успеха.
Джейсън отбелязва значението на това пра-пра-прадядовците му да не са били роби или индианци, а на семейството му не се е налагало да преодолява векове робство и неравенство. Затова е благодарен на тези преди него за постигането на собствения му успех: на родителите си за стабилния дом, на дядо си - за усърдната работа, на семейството на жена си и на факта, че е роден в страна със стабилно правителство и силна икономика.
Казва, че в такива случаи успелият трябва да изпитва чувство на благодарност за прекрасния подарък на съдбата. Според Джейсън в един идеален свят, тези с привилегии биха имали толкова силно усещане за благодарност, което да ги накара да бъдат добри към другите. Това усещане го мотивира да работи за превръщането на света в по-добро място - не от чувство за вина, а от благодарност за незаслужената благодат в живота му.
Джейсън призовава предприемачите като него да спрат да разказват как сами са постигнали успеха си, сякаш цялата подкрепа и условия, в които са се родили, нямат нищо общо.
