Бъдещите градове-домакини на големи спортни събития ще се опитат да повторят примера на Лондон за начина, по който бяха използвани спортните съоръжения и временните обекти, особено в контекста на глобална финансова криза.
Рио де Жанейро, който пое олимпийския жезъл от Лондон на церемонията по закриването и ще приеме Игрите през 2016 и арабската страна Катар, която е домакин на Световното първенство по футбол през 2022, със сигурност са си водили бележки за начина, по който английската столица проведе „най-временната" Олимпиада в историята.
„Лондон 2012 вече е модел за подражание и ние работим с няколко олимпийски града, за да приложат и те добрите практики", казва архитектът Кристофър Лий, чиято фирма създаде Олимпийския стадион в Лондон.
Той има предвид Рио, руския град Сочи, който е домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 и Нанджин в Китай, където ще се проведе Младежката олимпиада през 2014.
Докато Пекин, Атина и Сидни разчитаха най-вече на постоянни постройки, които остават, 257 000 от 745 000 зрителски места в 34-те олимпийски обекта в Лондон ще бъдат премахнати след края на Игрите - на толкова се равнява общият брой на временните места от предишните три издания на Олимпиадата.
От 34 съоръжения само 8 са новопостроени. 80-хилядният Олимпийски стадион има възможност за намаляване до 25-хиляден, докато останалите 7, включително и 12-хилядната баскетболна зала, са временни и ще бъдат разглобени. Другите 26 бяха вече съществуващи обекти.
„Разликата между Лондон и останалите градове е тази, че ние обърнахме изключително голямо внимание на наследството на Олимпийските игри", коментира кметът на града Борис Джонсън.
Най-големият риск за Лондон е осигуряването на бъдещето използване на новия стадион, чието построяване срещна законови пречки и удължаване на сроковете.
Местният футболен клуб Уест Хем е фаворит за собственик на съоръжението, но тръжната процедура включва условие да се запази лекоатлетическата писта.
Стадионът привлича интерес не само от страна на футболните среди, но и от крикета, ръгбито и дори Формула 1.
Историята на съвременните Олимпийски игри е пълна с поучителни истории за градове-домакини, които са се изкушавали да строят огромни съоръжения, надхвърлящи многократно предварителния бюджет.
Гърция построи 36 обекта на стойност 12 милиарда евро за домакинството си през 2004. Почти всички те сега не се използват пълноценно или изобщо и са се превърнали в така наречените „бели слонове".
Пекин, който подходи грандомански към Игрите през 2008 също не успява да намери начин да генерира приходи от 32-те съоръжения, 12 от които бяха новопостроени за събитието.
ЮАР среща подобни проблеми с оползотворяването на 10-те стадиона, които бяха издигнати отначало или реконструирани за Мондиал 2010 на обща стойност 2,2 милиарда долара.
„Докато цената на временните обекти е близка до тази на постоянните, те поне спестяват дългосрочните разходи по поддръжка", казва Дънкан Фърт от одиторската фирм „Делойт", който консултира организационния комитет на Лондон 2012.
Строителната треска в Гърция остави задлъжнялата страна с безумно скъпо перо по поддръжката - 124 милиона долара през 2005, докато само Водният куб - плувният комплекс за Пекин 2008, донесе на китайската столица загуба от 1,7 млн. долара миналата година.
„Някои от тези перманентни съоръжения струват толкова много като поддържане и управление, че те нямат реалистична перспектива и в крайна сметка могат и да са с негативна стойност", коментира Джеймс Грейвън от „Делойт".
Рио планира да построи само 9 постоянни обекта и 6 временни. Повечето събития ще се проведат на вече съществуващите съоръжения, а се обсъжда и вариант баскетболната зала от Лондон да бъде пренесена в Бразилия.
Сайоа Санчо, мениджър на проекта за кандидатурата на Мадрид за домакинство през 2020, е включила в своя план построяването на 6 постоянни и 2 временни обекта, като 84% от цялата инфраструктура вече съществува в испанската столица.
„МОК обръща все повече внимание на това, което остава, след като Игрите напуснат града", заявява Пол Мичъл, директор на фирмата „Аркадис", която консултантираше построяването на Олимпийския стадион в Лондон.
„МОК се опитва да избяга от облика на сатаната, принуждаващ държавите да строят „бели слонове", казва той, „Те вече са поставили като конкретно условие наследството на Олимпиадата и искат да са сигурни, че страната-домакин има ангажимента да подходи отговорно в икономически план. Няма съмнение, че примерът на Лондон ще бъде предаден и на следващите олимпийски градове".
Нарастващата употреба на временни обекти също така ще позволи на по-малки държави да кандидатстват за големи спортни събития, елиминирайки нуждата от капацитет за справяне с огромни инфраструктурни проекти", добавя Крейвън.
Такъв е и случаят с Катар, която планира да обнови 3 и да построи 9 стадиона за Световното първенство през 2022, а след това да премахне 170 000 места и 1 цял стадион. ФИФА посочи именно тези временни съоръжения като една от основните причини да делегира домакинството на малката, но богата страна, като временните обекти са също така и по-добри от екологична гледна точка.
Освен възможността баскетболната зала от Лондон да бъде трансферирана в Бразилия, текат и разговори някои от съоръженията да бъдат преместени в Глазгоу за домакинството на Игрите на британската общност през 2014.
Също така 4000 тона пясък от арената по плажен волейбол ще бъдат използвани за други цели.
„Когато някой се сеща за Атина 2004, сигурно му изниква асоциацията за ръждясали стадиони и плувен басейн, в който е поникнала трева", казва Мичъл, „Лондон 2012 обаче бе стъпка напред за отговорния начин, по който градовете-домакини се отнасят към своя имидж и наследството на Олимпиадата".