Постоянните заяждания на топ футболните клубове в Европа с ФИФА няма как да не водят до въпроса коя е истинската им цел - дали всичко това е заради календара на мачовете и компенсациите за участието на играчите в националните отбори или Европейската клубна асоциация (ЕКА) драпа към външната врата?
Фактът, че покачването на напрежението напоследък съвпада с най-интензивната фаза от Шампионската лига може да е съвпадение, но може и да не е. Едно е сигурно - температурата на дебата се покачва непрекъснато.
Президентът на УЕФА Мишел Платини засега се опитва да овладее страстите, тъй като с единия си крак е в европейския лагер, а другият е стъпил във ФИФА, където заема поста на вицепрезидент и е смятан за бъдещия наследник на Сеп Блатер.
Дали обаче ще дойде денят, в който французинът няма да може да изпълнява тази балансираща роля и ще наклони везните към едната или другата страна?
Приказките за Европейска Суперлига периодично се появяват в публичното пространство като вълни, обикновено породени от една или друга буря в океана на ФИФА.
Но всяка следваща вълна, къпеща брега в Швейцария, е по-силна от предишната.
Скандалите във федерацията около избора на домакини за Мондиал 2018 и Мондиал 2022 дори накараха някои да си зададат въпроса дали клубовете, от една страна, или Европа като цяло не биха си живели по-добре извън ФИФА.
Перспективата другите пет регионални конфедерации да излязат от световната централа звучи несериозно, меко казано.
Никоя от тях няма финансовата мощ за такава стъпка, тъй като европейският континент генерира над 90% от парите в глобалния футбол.
В противопоставянето клуб срещу държава националните отбори имат много по-голяма тежест извън Европа, отколкото в нея. Камерунското първенство, например, няма сериозно финансово влияние, тъй като не генерира приходи, за разлика от местния национален отбор.
Именно тази важност на Купата на африканските нации за футбола на Черния континент е причина турнирът да се провежда на две години, а не на четири, както Европейският шампионат.
Световното първенство е единствената „собственост" на ФИФА, която предоставя на федерацията нейния административен, обществен и преди всичко финансов монопол във футбола.
Най-радикално настроените шефове на европейски клубове твърдят, че ФИФА вече е осъществила мисията си за разпространяването на играта по всички краища на земното кълбо и отглеждането на Световното от крехко дете до независим възрастен индивид.
Според тях единственото, което остава на ФИФА да направи сега, е да предаде ключовете за сейфа, където държи световната купа, и да се отдаде на тих заник, занимавайки се изцяло със законодателна дейност в сферата на футбола - нещо като разширен вариант на Международния борд на футболните асоциации.
Ристо Ниеминен, председателят на Световната лотарийна асоциация, често казва на международни конференции, посветени на борбата с корупцията, че управляващите структури в спорта не са успели дори да се доближат до това, което се иска от тях, за да са адекватни на финансовата експлозия в своята област.
Неговите думи, изглежда, имат съмишленици във водещите европейски клубове...
