Европейският парламент осъди руските нападения срещу граждански кораби в Черно море и призова ЕС да осигури допълнително финансиране за България и Румъния за укрепване на сигурността в региона.
В приетата резолюция евродепутатите отправят и критики към българското правителство за слабата му дипломатическа реакция спрямо Москва и забавеното участие на страната в инициатива на НАТО за противодействие на дронове.
Резолюцията беше одобрена на 22 октомври с 432 гласа "за", 52 "против" и 88 "въздържал се".
Текстът е внесен с подкрепата на представители на Европейската народна партия (ЕНП), "Обнови Европа", "Зелените", Европейските консерватори и реформисти и Социалистите и демократите. Сред българските евродепутати, участвали в подготовката му, са Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Радан Кънев, Ева Майдел, Емил Радев и Илия Лазаров от ЕНП, както и Илхан Кючюк от "Обнови Европа".
В документа се посочва, че руската война срещу Украйна все повече застрашава гражданското корабоплаване, пристанищната инфраструктура и търговските маршрути в Черно море. Нападенията с дронове срещу украински пристанища, Дунавския коридор и съоръжения за износ на зърно излагат на опасност моряци от различни националности и подкопават икономическата стабилност на региона, включително с последици за глобалната продоволствена сигурност.
Според ЕП нападенията срещу търговски кораби са се засилили рязко от средата на 2026 г., като заплахата се е разпространила от украински води към изключителните икономически зони и териториалните води на България и Румъния. Над 20 членове на граждански екипажи са загинали или са изчезнали.
Евродепутатите определят атаките като част от по-широк модел на руска ескалация и хибридна война срещу ЕС.
В резолюцията се подчертава, че нападенията срещу граждански плавателни съдове не могат да бъдат оправдавани като случайни инциденти или грешки. Когато се извършват в териториалните води на държави от ЕС, те представляват и нарушение на техния суверенитет.
Парламентът настоява за пълно разследване на смъртоносните нападения срещу търговски кораби в западната част на Черно море край България и Румъния, за запазване на доказателствата и за подвеждане на виновните под отговорност. ЕП отхвърля и опитите отговорността да бъде прехвърляна чрез недоказани твърдения за участие на трети страни.
Критики към правителството на Румен Радев
Наред с осъждането на руските атаки резолюцията съдържа и критики към реакцията на българското правителство. Евродепутатите изразяват загриженост от неговия "слаб и двусмислен" отговор на руската заплаха и съжаление за недостатъчните дипломатически действия спрямо Москва.
ЕП призовава държавите членки да координират дипломатическите си позиции и настоява премиерът Румен Радев да подкрепи призивите си за съюзническа солидарност с конкретни действия.
Отделно парламентът изразява съжаление за забавеното участие на България в инициативата на НАТО за противодействие на дронове. Правителството е призовано да не допуска ново отлагане и официално да потвърди участието на страната до 30 октомври 2026 г.
Критиките идват на фона на позицията на София, че засега няма категорични доказателства кой стои зад атаките с дронове срещу четири търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.
Премиерът Румен Радев и военният министър Димитър Стоянов заявиха, че Русия може да е отговорна за нападението срещу един от корабите, но подчертаха, че са необходими доказателства.
Спор предизвика и реакцията на правителството при привикването на руската посланичка Елеонора Митрофанова в Министерския съвет. Критиците на кабинета определиха случилото се като унизителен спектакъл, при който вместо категорична позиция спрямо Москва отново е било допуснато внушението, че зад нападението може да стои трета страна.
ЕП иска повече средства за сигурността в Черно море
В резолюцията Европейският парламент изразява солидарност с България, Румъния и останалите черноморски държави, изложени на руска агресия. Евродепутатите приветстват бързата реакция на българските и румънските морски спасителни служби, граничната полиция и търговските кораби, оказали помощ на засегнатите плавателни съдове.
Те призовават усилията за издирване и спасяване на изчезналите моряци да продължат, а ЕС да осигури техническа подкрепа, помощ за оцелелите и подкрепа за семействата на загиналите.
Сред предложенията е държавите членки да обмислят разполагането на европейска военноморска операция в Черно море. НАТО също е призована да разгледа възможността за инициатива за региона, стъпваща върху обсъжданията около "Черноморски страж".
Евродепутатите настояват и за допълнителни европейски средства за България и Румъния. Според тях защитата на Черно море е пряко свързана със сигурността на ЕС и източния фланг на НАТО и трябва да се финансира чрез реално укрепване на европейския бюджет, а не чрез пренасочване на средства от политиките за сближаване, социалните дейности и научните изследвания.
Конкретното предложение е неусвоени средства от европейския бюджет за сигурност да бъдат предоставени на двете държави за укрепване на сигурността в региона.
В документа се обръща внимание и на други заплахи за ЕС, сред които кибератаки, кампании за дезинформация срещу демократични институции и саботажи на критична инфраструктура. Като примери са посочени палежи, свързани със съоръжения на "Старлинк" в Полша и България.
От общо 17 български евродепутати осем са подкрепили резолюцията.
По информация на БНТ против са гласували Рада Лайкова и Станислав Стоянов от групата "Европа на суверенните нации".
С "въздържал се" са гласували Елена Йончева от Европейските консерватори и реформисти и социалистите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова.
Радан Кънев от ЕНП, Никола Минчев от "Обнови Европа", Ивайло Вълчев от консерваторите и Петър Волгин от "Европа на суверенните нации" не са участвали в гласуването.
