България няма необходимите технически възможности за надеждно откриване на нисколетящи въздушни и морски дронове, заяви премиерът Румен Радев по време на конференцията "Черно море 2026: по-Близкият изток", организирана в София от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт" - България.
"И аз искам да унищожаваме дроновете, но няма как към момента по чисто военнотехнически причини", коментира министър-председателят.
По думите му атаките с дронове са изключително трудни за засичане с техниката, с която България разполага.
Радев критикува представите, че крайбрежните радари могат да засичат подобни заплахи на големи разстояния, особено когато става дума за нисколетящи апарати или морски дронове с нисък профил.
"Имаме в България много политици, които разсъждават като плоскоземци. За тях Земята не е кръгла и за тях, ако имаме един радар на брега на Черно море, той ще може да види на 100 км навътре нисколетящ дрон, да не говорим за морски дрон, който е с много нисък профил и отразяваща повърхност. Еми няма как да стане. Няма такъв произведен радар", заяви премиерът.
Той посочи, че България разчита и на подкрепа от съюзниците, включително патрулна авиация, която да подпомага наблюдението на акваторията. По думите му страната работи за осигуряване на по-регулярно дежурство на патрулни самолети, които да следят за потенциални заплахи в Черно море.
Радев коментира и идеята за създаване на общ център за наблюдение и сигурност с Румъния, към който да бъде привлечена и Турция, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество между черноморските държави.
Мораториум върху атаките по цивилни кораби
България продължава да настоява за мораториум върху атаките по цивилни кораби в Черно море. Според премиера предложението е всички шест крайбрежни държави да се обединят около подобна инициатива, която да ограничи риска за корабоплаването и да предотврати по-нататъшна ескалация.
"Да се обединим всички шест крайбрежни черноморски държави и да успеем да постигнем този мораториум върху атаките по цивилни кораби. Това за нас е изключително важно, защото тук става въпрос и за хуманитарен проблем. Над 40% от зърното в света минава през Черно море. Торове, петрол също. И това е условие за глобална криза", посочи Радев.
По думите му Черно море не трябва да се разглежда единствено като транспортен, енергиен и дигитален коридор, а като стратегическа зона, в която се пресичат интересите на различни държави.
"Ако искаме да реализираме визията си за успешно икономическо и социално развитие на България, трябва да полагаме максимални усилия Черно море да се превърне от зона на конфликт в зона на споделена сигурност", заяви премиерът.
Той изтъкна, че България трябва да използва стратегическото си географско положение като икономическо и политическо предимство, включително чрез развитието на транспортните коридори. Радев посочи и предстоящата среща на върха на Европейския съюз с държавите от Средния коридор - Централна Азия и Кавказ - и страните от Залива, свързана с развитието на Южния коридор.
Войната в Украйна и бъдещата архитектура на сигурността в Европа
Според Радев стабилността в Черноморския регион е пряко зависима от развитието и евентуалното уреждане на войната в Украйна. Той призова за реалистична оценка на конфликта, вместо анализът да се основава единствено на политически позиции и пожелателно мислене.
"Ако искаме да решаваме въпросите за Черно море, трябва да способстваме за решаването на глобалните въпроси, и по-специално този за войната в Украйна. За да го направим, трябва да имаме трезва преценка какво се случва с тази война, как се развива, как еволюира и как трябва да приключи", коментира премиерът.
Той разграничи два подхода към анализа на конфликта - политически, основан на идеологията и пожелателното мислене, и военно-стратегически, стъпващ върху реалистична оценка на ситуацията на бойното поле.
Радев посочи, че Русия е допуснала стратегически грешки, включително подценяването на волята на украинския народ да се съпротивлява. По думите му Украйна също е допуснала грешка с контранастъплението през 2023 г.
Премиерът обърна внимание и на технологичното развитие на бойното поле, което променя военните стратегии и поставя нови предизвикателства пред политическите цели на участниците във войната.
Според него е необходимо България, ЕС и НАТО да разгърнат дипломатическия си потенциал, като същевременно отчитат военнотехническите реалности и рисковете от ескалация. Радев изрази притеснение и от ядрения риск, за който по думите му не се говори достатъчно на срещите в европейските и натовските формати.
Той предупреди и за опасността след края на войната да се стигне до ново противопоставяне между Европа и Русия.
"Ако САЩ не са в студена война с Русия и Китай не е в студена война с Русия, а само Европа, какво ще означава това за нас?", попита Радев.
Премиерът настоя, че България трябва да има участие в разговорите за бъдещата архитектура на сигурност в Европа, вместо решенията да се вземат без нейно присъствие.
Конференцията "Черно море 2026: по-Близкият изток" е посветена на споделената сигурност, променящите се военни баланси в Черноморския регион, социално-икономическите последици от конфликта и възможностите за деескалация на напрежението.
