В един момент - след достойно количество убийства, експлозии и кратки комични реплики - „Хищникът" превключва на научно-фантастична хорър вълна.
Структурата е едновременно елементарна и изненадваща, а драматургията е буквална, но ефективна.
Самото чудовище представлява прекрасен артефакт и атестат за гения на Стан Уинстън.
Мактирнън поставя колекция от исторически сцени.
Хищникът" съдържа някои от най-величествените екшън епизоди, заснети в джунгла.
Цветовете са наситени - зелена джунгла, червена кръв, жълто-оранжев огън.
По своята природа това е митопоетична творба за воини, която препраща към древните корени на човечеството, когато нашите предци е трябвало да оцеляват като ловци и убийци във враждебна среда.
