Гениалният сървайвър хорър на Джон Бурман е смятан за най-разпознаваемия филм със сексуално насилие. Културното влияние на американската класика "Избавление" е необятно дори четири десетилетия след премиерата на филма пред неподготвената и шокирана публика.
Историята проследява група приятели от големия град, които отиват в дълбокия щатски юг за приключения сред природата. Там ги чакат най-ужасните и диви redneck-хора, които кръвосмешението може да произведе.
Сцената, в която един от тях първо язди, а после изнасилва пухкавия персонаж на Нед Бийти, като през цялото време му нарежда да "квичи като прасе", е зрелищно признание за болното, гениално въображение на Джон Бурман и останалите творчески фигури зад "Избавление".
Режисьорът Сам Пекинпа взриви зрителските очаквания и студийните представи за допустимо екранно насилие в края на 60-те с "Дивата орда", а през 70-те отиде дори по-далеч с тревожния психологически трилър "Сламени кучета". В този филм персонажът на Дъстин Хофман отива със съпругата си в малко английско градче, където група изпаднали дегенерати автоматично превръщат него във враг, а красивата му половинка - в сексуален обект.
Сцената с груповото изнасилване на младата дама шокира света през 1971-а и предизвиква вълна от скандали, забрани и обвинения. Моралната двойственост на епизода и внушението, че жената в крайна сметка изпитва удоволствие от изнасилването след първоначалното си отвращение, отреждат на "Сламени кучета" място в краткия списък на най-противоречивите филмови заглавия на всички времена.
Близо 16-минутната, мъчителна сцена с изнасилването на персонажа на Моника Белучи от отвратителния психопат Тенията в демонично осветеното френско метро е кандидат за класацията с най-ужасни сцени в историята на киното.
Зад филма "Необратимо" стои френският кино провокатор с аржентински корени Гаспар Ное. Целият филм е замислен като стилистичен и съдържателен шок.
Жертва на изнасилване се превръща не само героинята на Моника Белучи, но и цялата публика. "Необратимо" е пътуване до ада, което едновременно ще отврати и възбуди ценителите на неконвенционалното кино.
Целият хорър поджанр, който може да бъде дефиниран като "изнасилване и отмъщение" води началото си от изключителния черно-бял шедьовър на Ингмар Бергман "Изворът на девственицата". Сюжетът е безупречна рамка за разгръщането на майсторски съспенс. Една вечер в дома на Торе, изигран великолепно от легендата Макс Фон Сюдоф, пристигат трима странници, които молят за храна и подслон за през нощта.
По време на вечерята и в хода на разговора с мръсните овчари, Торе осъзнава, че в къщата си е приютил хората, които са изнасилили и убили девствената му дъщеря, изчезнала в гората.
Това, което следва е отмъщението на Торе: чисто кинематографично злато и доказателство за недостижимото майсторство на Ингмар Бергман в разказването на пленителни истории и нагнетяването на психологическо напрежение.
С "Криминале" Куентин Тарантино обърна надолу с главата жанровите кодове на криминалното кино, включително и представата за филмиране на сцени със сексуално насилие.
Тук се намира най-комичният епизод с изнасилване, ако такова определение изобщо е допустимо в съвременната среда на свръхчувствителни, политкоректни страхливци. Куентин поставя изключително въздействаща сцена, в която сексуалният акт между мъже е разигран като игра на надмощие и доминация.
Питър Грийн е в ролята на хилбили-психопат, който изнасилва алфа-гангстера Марселъс Уолъс в едно от най-шокиращите, притеснителни и неочаквано забавни режисьорски решения от 90-те години на миналия век.
