Екранизацията по романа на Хърбърт Уелс за марсианска инвазия е била особено шокираща за зрителите отчасти и заради времето, в което излиза. В годините след Втората световна война, когато и заплахата за ядрена атака е била на дневен ред, идеята, че хората могат лесно да бъдат надвити при атака от извънземни е ужасявала масовия зрител.
„Бях разстроен цяла нощ”, спомня си първата си среща с „Война на световете” Сет Шостак, старши астроном от института SETI, занимаващ се с търсенето на извънземен разум. „Това е ясен белег за филм, който се отличава от останалите”.
Лесно може да бъде отписан като футуристично фентъзи с лековат сюжет, взаимстван от спагети уестърните и самурайските филми. Но учените обичат „Междузвездни войни” не по-малко от всички останали, колкото и да осъзнават недостатъците му.
„Нищо толкова фантастично и толкова вдъхновяващо не беше излизало дотогава”, казва Аарън Блейсдел, професор по поведенческа невронаука от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който за пръв път е гледал филма на 9-годишна възраст. Шидхарта Шриниваса от Института по роботика в Карнеги Мелън също е запознат с „Междузвездни войни” от детските си години и в момента проектира свой робот, вдъхновен от симпатичния Трипио. „Фикцията стимулира науката, тъй като обрисува бъдеще, към което можем да се стремим”, казва той.
Роботите с човешки вид може и да са хубаво нещо. Но в тази класика на Ридли Скот по романа на Филип К. Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ андроидите плашещо много заприличват на хора и биват прогонени из космическите колонии. Ако успеят да избягат и да се върнат на Земята, специализирани полицаи (блейд рънърите) получават задачата да ги преследват и неутрализират.
Експертите дават високи оценки на филма включително и за начина, по който придава човешки качества на роботите. „Блейд Рънър” вероятно е направил повече, за да подготви света за изкуствения интелект, отколкото всеки друг филм”, твърди Даниел Нови, учен от лабораторията на университета в Масачузетс MIT Media Lab. „Да си източник на вдъхновение е важно, дори отчасти да е за сметка на акуратността”.
Може да не е типичният пример за фантастика, но класическият блокбъстър на Спилбърг се оказва популярен сред учените. Той е базиран на примамливата, но нереалистична идея, че ДНК на динозаври може да бъде извлечена от стомасите на праисторически комари, запазени изцяло в кехлибари.
„Джурасик парк” представя наука, която ни се иска да беше действителна”, признава Джак Хорнър, палеонтологът, послужил за модел на главния герой във филма, изигран от Сам Нийл. Палеобиологът от Манчестърския университет Дейвид Пени добавя, че до ден днешен гледа филма и се радва, че той кара неговите изследвания да изглеждат „секси”.
Уол-И е чаровният робот, оставен да чисти пълната с боклуци Земя след като нехайното човечество изцяло се е преместило на космически станции. Магиите на любовта, природата и науката се сливат, когато Уол-И показва живо растение на своята възлюбена роботка EVE и дава началото на решаващи за човечеството събития.
Стивън Шлозман от висшето медицинско училище на Харвард обявява анимацията на Pixar за изпреварила времето си. „Роботите или хората чувствате по-близки в „Уол-И?”, пита той. „Способността да приемеш версия на самия себе си, която може да не харесваш, е основна в съвременните невробиологични идеи като например теорията на ума и огледалните неврони”.
Донякъде позабравеният филм разказва как миниатюрен космически кораб и неговият екипаж са инжектирани в тялото на учен, изпаднал в кома, за да го спасят от сигурна смърт. Детайлно изобразените процеси в човешкото тяло носят на филма два „Оскара” и още три номинации – както и карат Джеймс Джиордано да погледне на медицината в мини перспектива.
Днес професор по невронаука в университета в Джорджтаун, Джиордано проучва реакциите на мозъка при болка. „Филмът цял живот е бил вдъхновение за мен да разработвам невротехнологии”, казва той. Дейвид Карол, директор на Центъра по нанотехнология и молекулярни материали в университета „Уейк Форест”, добавя, че технологиите във „Фантастичното пътуване” са невъзможни в реалността, но по някакъв начин приличат на нещата, които той разработва в момента. „Точно по това работим: инжектиране на наноботове, които намират раков тумор, казват ни кога са го намерили и го унищожават”. Ето това е наистина фантастично.
Повечето зрители виждат каква страхотна екшън героиня може да бъде Сигърни Уивър. Но експертите се вглеждат в лепкавото извънземно чудовище – което използва живи хора за гостоприемници на ужасяващото си потомство – и виждат в него пионер на измислените биологични процеси в киното.
„Поредицата за Пришълеца базира житейския цикъл на ксеноморфа на паразитиращите оси на Земята”, обяснява Тери Джонсън, биоинженер от Калифорнийския университет Бъркли. „Удоволствие е да видиш филм, който отчита колко чудат може да бъде животът”.
Сам Лаури е държавен служител в суров антиутопичен свят, който има красиви мечти за бягство от технологията и бюрокрацията заедно с жената на живота си. Незабравимата приказка на Тери Гилиъм грабва експертите не с научна достоверност – технологиите тук са абсурдни и комично неефективни – а с дръзката картина, която рисува на бъдещето.
„Гледах „Бразилия” и бях шокиран”, разказва нюйоркският професор Мичъл Джоаким. „Той е мечтателен и пълен с ирония към едно технологично общество, отишло по дяволите. Но посланието е за общия човешки стремеж към намирането на по-добро място”. Драматичните пейзажи във филма, проектирани да обезличават отделните хора и да ги карат да се чувстват незначителни, са му повлияли в професионален план: „Станах архитект, който разработва градове на бъдещето”.
Колко прекрасно е, когато екшън героите не са ограничени от физичните закони! Но в „Матрицата” ставаше въпрос за нещо много повече от престрелки на забавен каданс. „Той запозна масовата публика с виртуалната реалност”, казва Джереми Бейленсън от Станфордския университет. „Стана по-лесно за мен да споделям свои открития за аватари, агенти и виртуална реалност с хора извън научните среди”.
Бейленсън отговаря без колебание на въпроса дали човечеството наистина ще създаде виртуална реалност, толкова убедителна като тази във филма: „Да!”.
Ненадминатият шедьовър на Стенли Кубрик, изстрелял кино фантастиката в съвсем друга орбита. Големият режисьор използва сложни визуални внушения и метафори, за да сглоби разказ с елементи от наука, философия, история, религия и митология, а всяко парче от пъзела представлява нещо много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
В центъра е мистериозен монолит, неразривно свързан с човешката еволюция. „2001” е плашещо реалистичен и стига възможно най-далеч в изобразяването на достоверна лунна колония и на космическа експедиция към Юпитер”, казва Андерс Сандбърг, изследовател в инситута „Бъдеще на човечеството” в Оксфорд. „Когато го гледах за пръв път като тийнейджър, вече знаех основната му история, но бях все по-запленен колкото повече гледах”. Впечатленията му си остават и до днес и в своята работа той винаги опитва да гледа от космическа перспектива и да мисли: „Какво би направил монолитът?”
