Първият пълнометражен художествен филм, създаван някога, не е заснет в САЩ, където холивудската студийна система се появява през второто десетилетие на XX век, или дори във Франция, където изобретатели като братя Люмиер прожектират някои от първите "движещи се картини". Той е заснет на изключително нетипичната локация Мелбърн, от известна фамилия от шоубизнеса - семейство Таит.
Режисьорът Чарлз и продуцентите Джон и Невин пренасят в кината своята версия на легендата за Нед Кели (най-прочутия човек извън закона в страната) в тогава немислимия формат от пет ролки, което се равнява на повече от 1200 метра филм и времетраене, надвишаващо час. Сюжетът на The Story of the Kelly Gang, посветен на доброволец герой, борещ се срещу елита, е нещо, към което киноразказвачите се връщат в безброй версии в следващите години. Комбинацията на техническо поднасяне и умело разказване на сюжета отрано показва енергичността и иновативността на австралийската филмова индустрия.
През 1984, актьорът и комик Пол Хоган участва в австралийска туристическа кампания, която създава вече прочутия израз "скарида върху Барби". Две години по-късно тази реклама получава своеобразна адаптация под формата на пълнометражен филм - комедията на Питър Фейман за чувстващ се като извадена от водата риба Дънди Крокодила, подобен на Тарзан мъжкар (Хоган), който се влюбва в американска журналистка и се затруднява с адаптацията към живота в САЩ, когато посещава Ню Йорк. Носещият шапка акубра, размахващ нож и шегуващ се простодушен австралиец се оказва невероятно популярен в международния боксофис.
"Дънди Крокодила" натрупва много хитови достижения, включително второ място след "Топ Гън" в класацията за най-печеливши филми в Америка през 1986 г. Той остава най-успешната в комерсиален план австралийска продукция и в страната, и в чужбина, и за добро или лошо е определящ за утвърждаването на възприятията за страната като екзотично затънтено място, а обитателите й като груби простаци.
Фундаментален филм, пренесъл дискусията по ЛГБТ темите до масовата аудитория, колоритният филм на Стивън Елиът избира британския актьор Терънс Стамп в много различно от типичното му амплоа, превръщайки го в транссексуална жена на пътешествие с двама травестити (Хюго Уийвинг и Гай Пиърс).
Със самоироничен хумор и жива естетика, "Присила" заобикаля стереотипите, фокусирайки се върху хората, а не върху предубежденията, поне що се отнася до основните си герои - филмът предизвика гняв, защото показва филипинка по начин, който според някои е расистки. Класическият саундтрак на филма доведе до успешна и дълготрайна сценична адаптация, която се играе и досега, а сензационният, евтин гардероб спечели на дизайнерите на костюмите Тим Чапъл и Лизи Гардинър "Оскар".
Най-новата част от поредицата на Джордж Милър за свят, поел в погрешна посока: "Лудия Макс: пътят на яростта", е блокбъстър за $150 млн., който ще се превърне в един от най-одобряваните от критиците екшън филми на десетилетието. Оригиналът от 1979, който стартира кариерата на Милъри изстреля Мел Гибсън под светлините на световните прожектори, има доста по-евтина история в духа на "направи си сам".
Оригиналът на Милър включва поразителни сцени - от интуитивни кадри ниско до земята, до самите автомобили, включително емблематичния Interceptor на Макс - но е заснет с бюджет около 350 000 австралийски долара (около $270 000). Някои от членовете на екипа са получили буквално заплащане под формата на бира, част от реквизита е бил "заимстван" без разрешение, а закони (от рода на лимитите на скоростта по пътищата) са били безцеремонно нарушавани. Суровата и силно стилизирана естетика на "Лудия Макс" предизвиква завистта на екшън режисьорите по цял свят. След като събира около $100 млн. международен боксофис, той става най-печелившият художествен филм в историята - титла, която в крайна сметка му е отнета през 1999 от "Проклятието Блеър".
Ако изречете думите "кучето динго отнесе бебето ми!", зрителите навсякъде по света ще се сетят от кой филм е отправката. Истинската история на Линди Чембърлейн и дъщеря й Азария (която изчезва от къмпинг край Улуру в Северната територия през 1980 г.) омагьосва австралийците и се превръща в международна тема за дискусии - донякъде и заради филма на Фред Скепизи "Evil Angels", който в САЩ и Европа излиза под названието "Вик в мрака".
Партнирайки на Сам Нийл, Мерил Стрийп изиграва безупречно ролята си като емоционално неподатливата Чембърлейн, която е осъдена за убийство, но впоследствие е оправдана. Стрийп е номинирана за "Оскар" (което е осмата й номинация), но губи от Джоди Фостър за "Обвинената".
И до наши дни остават въпроси до каква степен е правдива красивата и емоционално наситена историческа драма на Питър Уиър, разказваща историята на група ученички в частно училище, изчезнали по време на експозиция до едноименното място във Виктория. Сюрреалистичният късометражен филм на Уиър започва с текст, оповестяващ, че ученичките са изчезнали безследно.
"Пикник при Хенгинг Рок" (и книгата, на която е базиран) са измислени, но мястото на събитията се превръща в международна туристическа дестинация и легендата се запазва за дълго. Освен че е един от най-харесваните австралийски филми, "Пикник при Хенгинг Рок" се прочува като една от определящите творби на австралийската "нова вълна": движение на сложни и радващи се на одобрението на критиците филми (сред които са и Walkabout, Sunday Too Far Away и My Brilliant Career), които се появяват през 70-те години, съживявайки местната индустрия и поставяйки Австралия на глобалната филмова карта - особено на престижни кинофестивали като Кан.
Историята как неловък австралийски актьор на име Яху Сириъс изведнъж постига международна слава - подобно на името на този актьор и режисьор - е донякъде странна. Филмът, който превръща Сириъс в международна звезда, е "Младият Айнщайн", глуповата комедия, която представя прочутия изобретател като свирещ на цигулка тасманиец, който разделя атома, за да газира бирата си. С почти никакъв предишен опит, Сириъс някак успява да си издейства бюджет от няколко милиона долара, с които режисира, продуцира и играе главната роля във филма, на който освен другото е и съсценарист.
Когато "Младият Айнщайн" се превръща в тотален хит, Сириъс заминава за САЩ, където ексцентрикът с щръкнала във всички посоки прическа става медийна сензация, появява се на корицата на списание Time и води собствено шоу в праймтайма на MTV.
Писан и пренаписван в продължение на десетилетие, и после заснет от 32-ма различни оператори, със записан звук чрез микрофони, залепени отстрани на главата на главния си актьор, "Непослушният Бъби" се превръща в култова кинолегенда. Но не техническите достижения на режисьора Ролф де Хеер са това, което предизвиква интереса на всички - поне не и в началото - а историята му за мъж с психично увреждане, който излиза на свобода, след като е бил затворен в мръсен апартамент през първите 35 години от живота си. Бъби убива майка си и нейния любовник с пластмасово фолио, после си избира за жертва семейната котка.
Сцената, показваща убийството й, се оказва изключително скандална. Коалиция за защита на правата на животните в Италия прави опит да бойкотира австралийските продукти, а въпросната сцена е премахната във версията за Великобритания, където тя е в конфликт със Закона за правата на животните в киното, приет през 1937 г.
Съдбата на бедните австралийски туземци не е тема, масово обсъждана в чужбина. Брутално въздействащият художествен дебют на сценариста и режисьор Уоруик Торнтън привлича вниманието към тази тема през 2009 с унищожително автентично представяне на живота в отдалечена общност в централната австралийска пустиня. "Самсон и Далила" бе включен в категорията "Особен поглед" в Кан (където спечели "Златна палма") и бе приет позитивно от критиката и зрителите.
Това е трогателен арт-филм, показващ връзката между две 14-годишни деца по емоционален начин - въпреки че актьорите комуникират почти напълно без диалог.
Пренаситена от американско съдържание, австралийската публика е прочута с непостоянството си по отношение на местните филми. И това беше особено очевидно за смразяващия дебют на сценариста/режисьор Дженифър Кент "Бабадук", филм на ужасите за герой от детска книжка, който оживява и тормози майка и нейното дете. Филмът дебютира със силни критически отзиви в Австралия, но спечели само 256 000 австралийски долара ($100 000) от боксофис, преди да стигне до САЩ и да превземе ударно света.
Френските, американските и британските зрители бяха шокирани и впечатлени от филма на Кент, който в първия си уикенд във Великобритания спечели 347 512 британски лири - над двойно повече от всичките си печалби от продажби на билети в родината си. Похвалите от видни фигури от хорър жанра заздравиха репутацията на "Бабадук" като класика: Стивън Кинг го определи като "дълбоко тревожен", а режисьорът на "Екзорсистът" Уилям Фридкин обяви, че никога не е гледал "по-ужасяващ филм".
