Първият и най-значим триумф на Силвестър Сталоун нахлува в салоните през 1976-а и бързо се превръща в модерна американска класика.
Сталоун е сценарист и играе главната роля на боксьора от работническата класа Роки Балбоа, който получава случаен шанс да се изправи срещу шампиона Аполо Крийд. Тогава се доказва като могъщо и мускулесто олицетворение на силата на човешкия дух.
"Роки" пленява колективното киноманско въобръжение и става културна сензация, защото е семпъл, но крайно ефективен разказ за неудачника, който се превръща в победител и герой.
През 1982-а година Силвестър Сталоун влиза в кожата на втория си иконичен образ, превърнал се в културно явление с огромно влияние – Джон Рамбо.
"Първа кръв" е екшън драма, наситена със съспенс, и има малко общо с бомбастичните продължения, запратили централния персонаж по джунглите и пустините да избива враговете на САЩ.
В "Първа кръв" действието се случва в малко планинско американско градче, което враждебно отхвърля завърналия се ветеран от Виетнам Джон Рамбо и пренася травмите от бойното поле в Югоизточна Азия в собствената му страна.
Ако 80-те години в САЩ трябваше да се опишат с няколко думи, те спокойно можеха да са кокаин, лоши прически и "Кобра" със Сталоун.
През 1986-а Слай играе свръхпечения алфа-мъжкар Марион "Кобра" Кобрети в монументалното произведение на майстора Джордж Косматос. Близо 98% от хората в България са гледали "Кобра" за пръв път на пиратска видео-касета с оня добре познат мъжки глас, който дублира всички роли.
"Кобра" не е просто брутален, първичен екшън. Той е документ на епохата, историческа фреска, машина на времето. Мястото му е в музея, а не на рафта за стари видеокасети и dvd-та.
Преди да стане претенциозен хейтър на Холивуд, Андрей Кончаловски се обясни в любов на бруталните рейгънови екшъни с непреходната дърварска класика „Танго и Кеш“. Сталоун и Кърт Ръсел се сработват прекрасно в образите на противоположни, но привличащи се супер ченгета.
Експлозии, хомоеротизъм, кратки забавни реплики, много, много насилие... всички необходими съставки за расов жанров екземпляр са тук.
Легендарна е и вътрешнофилмовата реплика и мета-шега на Сталоун в ролята на Танго: "Рамбо е пу*ьо!"
В края на 90-те години на миналия век Силвестър Сталоун прави една от най-смислените си филмови роли.
В полицейската драма "Копланд" Слай е неузнаваем като бавния подпухнал лузър-шериф Фреди Хефлин, който трябва да се справи в среда от социални хищници, много по-хитри от него. Сталоун разваля дяланата си в продължение на десетилетия фигура за ролята, за да се превърне в едър чичко и съумява да построи убедителен персонаж.
В "Копланд" Слай играе заедно с качествени драматични изпълнители като Робърт Де Ниро, Харви Кайтел и Рей Лиота и не се излага.
Първите три заглавия в този списък са от категорията guilty pleasure – обективно лоши филми, но с толкова раздут екшън, шовинизъм, позьорщина, визуални фойерверки и други жанрови вкусотии, че е трудно да не се забавляваш, докато ги гледаш. Особено ако си 12-годишен хлапак.
"Съдия Дред" е ултимативният guilty pleasure на Сталоун – научно-фантастичен супер екшън, в който образът на Слай е корав съдия-изпълнител, раздаващ присъди на място и с огромно футуристично пушкало.
Филмът предлага изобилие от моменти, които са толкова лоши, че направо са добри. Като иконичната реплика, промълвена от ядосания Слай с изкривена гримаса - „Аз съм законaaa!“
Още едно порочно удоволствие за сетивата от футуристичния канон. "Разрушителят" събира Сталоун, Уесли Снайпс и Сандра Бълок.
Филмът съдържа огромно количество хумор и може да бъде класифициран като абсурдна екшън комедия за бъдещето. Впечатляващата сценография, многото насилие и качествената хореография на бойните сцени почти могат да изведат филма извън територията на тежко компрометираните в художествено отношение произведения. Почти.
Елитен и лъскав екшън трилър с обидно слаба драматургия и импотентно развитие на образите, в който Сталоун се циментира като най-импозантния актьор през 90-те години.
Епичният му нарцисизъм достига своя връх по време на опита за стилна секс сцена между персонажите на Слай и Шарън Стоун. Повечето кадри съвсем съзнателно са фокусирани върху мускулатурата на Сталоун, а разкошното голо тяло на Стоун едва ли не минава на втори план.
Да оставиш голата Шарън Стоун в релефната стероидна сянка на Слай си е естетическо престъпление. Въпреки всичко филмът има своето място в съкровищницата на жанровите тупалки от златната епоха на 80-те и 90-те години.
Тук говорим за откровено лош филм, провален римейк на криминалната класика с Майкъл Кейн от 1971-а. Силвестър Сталоун просто не е от класата на Кейн и всичките му опити да изгради достоверен персонаж в това извинение за ретро-трилър дрънчат на кухо.
Провалът на "Хванете Картър" през 2000 година беше една от причините той да получи "Златна малинка" за най-лош актьор на века.
С оценка 4,5 от възможни 10 в сайта imdb.com и с някои от най-нелицеприятните ревюта, писани за филм, автомобилната катастрофа „Гориво в кръвта“ е част от черната серия свръхслаби филми на Слай от началото на XXI век.
Провалът на този бездиханен екшън трилър бележи падението и на Рени Харлин.
Сталоун започва кариерата си в шоубизнеса през 1970-а с роля в софт-порното „Партито при Кити и Жребеца“. Жребецът е Силвестър, който по-късно става известен и като Италианският Жребец – един от най-устойчивите прякори на Слай.
"Партито при Кити и Жребеца" е лежерна секс продукцийка с бюджет от 5 хиляди долара и фокус върху фелациото и "лекия садомазохизъм". Третото действие вкюлчва еротични игри с колан плюс тежката задача на Жребеца да обслужи три дами по време на парти.
Един от първите комедийни опити на Силвестър Сталоун и един от най-безумните филми на 1992-а. Сталоун играе корав полицейски сержант, който ще трябва да се справи с намесата на гостуващата си майка. "Спри или мама ще стреля" е обидно слаб филм, а в по-късни интервюта Сталоун често пъти се е гаврел със собствената си игра тук.
Една от най-големите и горчиви грешки на Силвестър Сталоун е участието му в свирепата бутафория на Робърт Родригес "Деца шпиони 3D" от 2003-а година. Това е един от най-лошите и неадекватни филми за последните 15 години, а ролята на Сталоун като "Тоймейкър" е подигравка дори за феновете, които харесват и посредствените му изяви.
Третата и - да се надяваме - последна част от "Непобедимите" е обида за всеки ценител на качествените осемдесетарски и деведесетарски тупалки.
Филмът е сниман в България и му личи, че е сниман в България.
Бутафорен, кух, невдъхновен, пешеходен... Дори няма насилие с кръв, летящи откъснати крайници, вътрешности и дълбоки прорезни рани.
Тъжно обстоятелство, което много почитатели на жанра определиха като предателство. Каквото и беше.
Третата и - да се надяваме - последна част от "Непобедимите" е обида за всеки ценител на качествените осемдесетарски и деведесетарски тупалки.
Филмът е сниман в България и му личи, че е сниман в България.
Бутафорен, кух, невдъхновен, пешеходен... Дори няма насилие с кръв, летящи откъснати крайници, вътрешности и дълбоки прорезни рани.
Тъжно обстоятелство, което много почитатели на жанра определиха като предателство. Каквото и беше.
