Когато Никълъс Кейдж беше голям актьор

Защо Никълъс Кейдж заслужава много по-голямо признание от размятането на долнопробни мемета негови мемета из интернет? Той е велика звезда...

Вижте галерията, за да си припомните кой всъщност беше Никълъс Кейдж

В края на 80-те Кейдж посяга към световното признание с роли в два страхотни филма - "Да отгледжаш Аризона" на братята Коен и "Лунатици" на Норман Джуисън.

В началото на 90-те той превръща чаровното и пленяващо вниманието преиграване в своя запазена марка с шедьовъра на Дейвид Линч "Диво сърце".

В следващите години Кейдж прави нещо, което малко актьори са постигали. За едно десетилетие той става едновременно драматичен водещ актьор, автентична екшън звезда, романтичен бунтар, търсено име за нетрадиционни и независими заглавия.

Той печели "Оскар" за главна мъжка роля в тежката алкохолна драма "Да напуснеш Лас Вегас" през 1995-а и става екшън блокбастър икона през 1996-а със "Скалата".

В средата и края на декадата Кейдж редува лъскави, елитни мейнстрийм зрелища като "Въздушен конвой" и "Лице назаем" със солидни или маниерни трилъри като "Целувката на смъртта" и "Змийски очи", плюс романтки ("Град на ангели") и мрачни психологически изследвания на образ при майстора Скорсезе ("До краен предел").

Кейдж затваря десетилетието като най-универсалната звезда под слънцето.

В новия век Кейдж продължава с иконичните изпълнения. В постмодерния, мета-мастърпийс на Спайк Джоунзи и Чарли Кауфман "Адаптация", той е гениален в два образа - на радикално различни по характер холивудски сценаристи.

В наситената с адреналин и хитри режисьорски решения сатира на Андрю Никол "Цар на войната" от 2005-а, Кейдж може би прави последната си наистина велика роля.